Петковден слага край на есента и отваря врата за зимата
Според поверията времето през днешния ден предсказва каква ще бъде идната зима
На 14 октомври православната черква и вярващите българи празнуват паметта на Света преподобна Параскева Епиватска, известна в народа като Петка Българска. Празникът, именуван Петковден, е един от най-почитаните в православния свят и е обвързван с голям брой национални обичаи, които бележат края на лятото и есента и слагат началото на зимния интервал.
Житието на светицата
Преподобна Петка е родена през XI век в град Епиват, ситуиран на тракийския бряг на Мраморно море, в заможно и благочестиво семейство. Още от дребна тя демонстрира мощна религия и съчувствие към бедните. След гибелта на родителите си Параскева раздава цялото си завещание на нуждаещите се и се отдава на отшелнически живот. Първоначално живее в Цариград, след което отпътува за Светите земи и прекарва години в отшелничество в Йорданската пустиня.
В края на живота си се завръща в родния си край, само че остава неразпозната и служи смирено в храм в град Каликратия, където и умира. Години по-късно мощите ѝ са открити нетленни по вълшебен метод и стават източник на излекуване за доста вярващи.
През 1238 година българският цар Йоан Асен II съумява да придвижи светите мощи в столицата Търново, където те се пазят до рухването на града под османска власт. След дълги странствания из Видин и Белград, от 1641 година мощите на Света Петка се съхраняват в катедралния храм " Св. Трима светители " в румънския град Яш.
Народни обичаи и поверия
В националните вярвания Петковден се възприема като значим временен празник, който разделя годината. С него завършва дейната земеделска работа и стартира подготовката за зимата. От този ден започват годежите и сватбите, защото светицата се счита за настойничка на дамите, дома, фамилията и плодовитостта.
На Петковден се правят родови курбани и се месят обредни хлябове, като най-големият се назовава на " Света Петка ". Трапезата обичайно включва овнешко месо, курбан супа и ястия с праз.
Според поверията, в случай че на Петковден времето е слънчево и листата на дърветата не са окапали, зимата ще бъде тежка и снежна.
Днес имен ден честват: Петко, Петка, Петкан, Петра, Петрана, Петрина, Петрия, Петричка, Петкана, Пенко, Пенка, Параскев, Параскева, Парашкев, Парашкева и Паруш.
На 14 октомври православната черква и вярващите българи празнуват паметта на Света преподобна Параскева Епиватска, известна в народа като Петка Българска. Празникът, именуван Петковден, е един от най-почитаните в православния свят и е обвързван с голям брой национални обичаи, които бележат края на лятото и есента и слагат началото на зимния интервал.
Житието на светицата
Преподобна Петка е родена през XI век в град Епиват, ситуиран на тракийския бряг на Мраморно море, в заможно и благочестиво семейство. Още от дребна тя демонстрира мощна религия и съчувствие към бедните. След гибелта на родителите си Параскева раздава цялото си завещание на нуждаещите се и се отдава на отшелнически живот. Първоначално живее в Цариград, след което отпътува за Светите земи и прекарва години в отшелничество в Йорданската пустиня.
В края на живота си се завръща в родния си край, само че остава неразпозната и служи смирено в храм в град Каликратия, където и умира. Години по-късно мощите ѝ са открити нетленни по вълшебен метод и стават източник на излекуване за доста вярващи.
През 1238 година българският цар Йоан Асен II съумява да придвижи светите мощи в столицата Търново, където те се пазят до рухването на града под османска власт. След дълги странствания из Видин и Белград, от 1641 година мощите на Света Петка се съхраняват в катедралния храм " Св. Трима светители " в румънския град Яш.
Народни обичаи и поверия
В националните вярвания Петковден се възприема като значим временен празник, който разделя годината. С него завършва дейната земеделска работа и стартира подготовката за зимата. От този ден започват годежите и сватбите, защото светицата се счита за настойничка на дамите, дома, фамилията и плодовитостта.
На Петковден се правят родови курбани и се месят обредни хлябове, като най-големият се назовава на " Света Петка ". Трапезата обичайно включва овнешко месо, курбан супа и ястия с праз.
Според поверията, в случай че на Петковден времето е слънчево и листата на дърветата не са окапали, зимата ще бъде тежка и снежна.
Днес имен ден честват: Петко, Петка, Петкан, Петра, Петрана, Петрина, Петрия, Петричка, Петкана, Пенко, Пенка, Параскев, Параскева, Парашкев, Парашкева и Паруш.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ