Индия: човешкият потенциал като заявка за глобално лидерство
Според множеството специалисти, които следят демографските процеси и съпоставят настоящите данни с резултатите от преброяването, през 2023 година Индия ще стане най-населената страна на планетата. Населението й ще надвиши 1425 милиона души, което ще разреши на Индия да изпревари Китай.
Освен това, за разлика от Китай, който навлезе в стадий на демографска застоялост, Индия към момента има забележителен капацитет за напредък. Ако актуалните трендове се продължат доникъде на века, индийското население има късмет да надмине границата от 1,7 милиарда.
Такъв мощен напредък, комбиниран с явен механически напредък (съвсем неотдавна галактическият транспортен съд Chandrayaan-3 направи сполучливо меко кацане на повърхността на Луната и достави там първия индийски луноход) ни принуждава да погледнем към мястото на Индия в световния политически концерт по напълно друг метод. Вече не е „ най-големият елмаз в нечия корона “, а мощен самостоятелен състезател с капацитет за световно водачество.
Днес американски и английски специалисти обръщат особено внимание на възхода на Индия, наблягайки съперничеството сред най-голямата мощ в Южна Азия и Китай. Тяхната логичност лежи на повърхността: защото Съединените щати не съумяха да запазят първото място в стопанската система, губейки го от Китай, то дано Индия да си отмъсти.
В засиленото съревнование сред Вашингтон и Пекин атлантиците показват Индия като коз, който ще играе в тестето на „ международните демокрации “ и ще им разреши да победят упоритостите на „ властническия режим в Пекин “.
Като се имат поради горните условия, интерес съставляват следните въпроси: какви съществени аргументи са обусловили рокадата на демографските колоси на планетата? Как ще корелира демографският напредък на Индия с икономическия напредък? Ще изпревари ли Индия китайския „ змей ” и ще оглави класацията на най-големите стопански системи в света?
До каква степен повишаването на популацията ще разреши на Индия да реши проблемите с бедността и да се причисли към клуба на развитите страни, поддържайки водачеството си в индикаторите за размер с порядъчен стандарт на живот?
Индия и Китай: конкуренция от хилядолетия
Фактът, че Индия изпревари Китай по брой на жителите си, се възприе като осведомителна сензация, само че в исторически проект сходно събитие не е нещо неповторимо. Две азиатски цивилизации се борят за статута на най-населения район в света от антични времена, като в началото превъзходство имаше Индийския субконтинент.
Така, съгласно мета-анализ на редица демографски проучвания, извършени под егидата на Организация на обединените нации, се признава, че популацията на Южна Азия доминира над популацията на Източна Азия до XVI век. Оказва се, че в негласната демографска конкуренция исторически приоритет има Индия, а не Китай, както са привикнали да имат вяра нашите съвременници.
Преди две хиляди години индийският макрорегион е представлявал 33% от човечеството, което е доста повече от през днешния ден. (Днес тази цифра е близо 23%, в това число щата Индия, която в този момент е приела формалното име Бхарата, представлявайки малко под 18% от земляните.) Какво изяснява тази плътност на популацията, която в продължение на доста епохи непрекъснато е била рекордна високо спрямо всеки различен макрорегион на планетата?
Това е реализирано с помощта на появяването на една от най-старите земеделски цивилизации, която ловко употребява географските преимущества на тропическия климат в композиция с водните запаси на огромните реки Инд и Ганг.
Според изключителния съветски генетик Н.И. Вавилов, южноазиатският тропически център на генезис на култивираните растения, който се е развил тук, съставлява към една трета от всички опитомени типове, в това число ориз, елда, захарна тръстика, краставици, лимон и други в този момент необятно публикувани култури, без плодовете на които мъчно е да си представим диетата на актуалния човек.
Тропическата флора на Хиндустан има извънредно видово многообразие, тъй че предците на индийците са съумели да изберат задоволителен брой подобаващи претенденти за опитомяване, от които са избрали доста продуктивни аграрни култури. В допълнение, близостта на най-стария селскостопански център на Земята - Западна Азия - с който Индуската (Харапската) цивилизация е поддържала тесни връзки през Шумер, е направила допустимо в антични времена въвеждането на култури от прилежащия район в Индия и възприемането на земеделските технологии създадена от първите фермери от Близкия изток.
В същото време, за разлика от сухия Близък изток, природата в доста райони на Индия съставлява композиция от дълъг вегетационен интервал с висока годишна температура и значителни превалявания, което е удобно за продуктивността. Така поражда най-обширното предложение на храни в античния свят, което прави допустимо изхранването на огромен брой хора.
Друг значим фактор за рекордното население на Индия би трябвало да се признае като духовните обичаи на въздържание, които са се развили тук, въплътени в индуизма, джайнизма и будизма, който е генетично обвързван с индийската културна традиция.
Културата на скромното ползване, която се е развила в индийското общество, необятно почитаните идеали на аскетизма и необятно публикуваният отвод от консумация на месо доведоха до обстоятелството, че хранителната база, основана от труда на индийските фермери, може да изхрани повече хора на стандартна единица артикул в сравнение с в Европа, Централна Азия или Магреб.
Така през множеството интервали от цялата история на световната демографска конкуренция индийският макрорегион е водещ. Китай поема водачеството единствено в три относително къси интервала от тази „ конкуренция “: евентуално по време на династията Тан (8 век); към 1600 година в навечерието на манджурската инвазия; и почти от средата на 18 век до наши дни.
Последният, най-дълъг интервал на китайско владичество настава през ерата на колонизацията на Индия, която нанася големи демографски вреди на всички нации от Южна Азия. Британският колониален геноцид: най-големият в международната история, в случай че считаме намаляването на броя на една етническа група заради хищническите дейности на друга група за геноцид (няма значение дали задачата за понижаване е била дефинирана или не), то нещастието на колониална Индия съставлява най-големият геноцид в човешката история във връзка с броя на жертвите.
Единственото нещо, което може да се съпостави с него, и то единствено до известна степен, е нещастието на търговията с африкански плебеи или изгубването на индианците в Америка.
Освен това става дума освен за директните военни загуби на индийците по време на колониалните войни и освободителните въстания, освен за обедняването на страната заради колониален обир. Основната причина за бедствието беше разрушаването на целия стопански механизъм на индийския макрорегион, унищожаването на цели браншове на стопанската система, преориентирани от вътрешните потребности на локалното население към потребностите на завоевателите.
Учебническият откъс на лорд Бентинк, че „ равнините на Бенгал са бели от костите на памучни тъкачи “, прочут на всички ученици на руското учебно заведение от „ репоста “ на Карл Маркс, тъкмо илюстрира колапса на памучната промишленост, в която са работели десетки милиони хора.
Преди идването на британците купата „ фабрика на света “ можеше с право да се носи от Индия, която произвеждаше към една четвърт от международните индустриални (занаятчийски) артикули, в това число до половината от международния текстил. Английските колонизатори присвоиха индийския памук, зареждайки фабриките в Ланкашир и Манчестър с безвъзмездни първични материали и лишавайки съответната индийска промишленост от прежда.
Британците унищожават тези, които се опитвали да запазят локалното занаятчийско произвеждане, като отстраняват митническите бариери за британската тъкан, изтъкана на механични станове. Много други промишлености, развити преди този момент в Индия, претърпяват сходен колапс: производството на мебели, съдове, оръжия и други Поради извънредно несправедливите стопански връзки в границите на Британската империя, разликата в стандарта на живот сред хората на Индия и Англия съвсем се учетвори сред 1820 и 1947 година
Резултатът от безмилостната промяна на открития стопански комплекс на Индия в полза на европейските новодошли е хронично повтарящ се апетит, съпроводен от всеобща смъртност. Например, изцяло правдиво е изчислено, че от 1910 до 1920 година популацията на Индия не е повишено, макар че общото население на планетата през този интервал, макар Първата международна война и испанската грипна зараза, се е нараснало с съвсем 5%.
Последният добре документиран тежък апетит е Бенгалският от 1943 година, когато макар милионите смъртни случаи английската администрация не стопира износа на зърно и като че ли нищо не се е случило продължава да изнася ориз от провинции, умиращи от недъгавост.
Общите демографски загуби на Индия за целия интервал на английското ръководство могат умерено да бъдат оценени в диапазона от 100 до 200 милиона души - както беше упоменато нагоре, несравнима цифра!
Веднага след приемането на самостоятелност Индия навлезе във втората фаза на „ демографския преход “, занимателен от колониалното подтисничество, характеризиращ се с висока раждаемост на фона на бързо намаляваща смъртност.
Енергични ограничения на националното държавно управление в региона на опазването на здравето и обществената защита; другарската помощ, предоставена на Индия от нови сътрудници, в това число Съветския съюз, докара до превъзмогване на хроничния апетит и внезапно понижаване на инфекциозните болести.
От средата на ХХ век популацията на Индия нараства с високи темпове и до началото на 2023 година страната се завръща на мястото си в международната демографска ранглиста, което е заемала през по-голямата част от своята статистически следена история.
Политически триумф или справедлив развой
Вярно е, че редица медии и специалисти акцентират повишаването на популацията на Индия в сходство с горепосочената парадигма на борба сред „ демократична “ Индия и „ комунистически “ Китай и се показва като триумф на по-гъвкава и демократична политика на индийското управление. Това разбиране е надалеч от истината.
С цялото ми почитание към двете велики и отличителни цивилизации, би трябвало да се признае, че и двете азиатски суперсили практикуваха доста сурови способи за надзор на раждаемостта. По-специално в Индия стерилизацията, подтикната от стопански тласъци, стана необятно публикувана и увеличението на каузи на мъжките стерилизации беше планувано и включено в държавните стратегии за развиване за първото и второто десетилетие на този век.
Трудно е да се осъди за такива радикални ограничения страна, която е претърпяла епохи на продължителен апетит и поставя титанични старания за превъзмогване на бедността, детската смъртност и инфекциозните болести, породени от нехигиенични условия, само че също по този начин е мъчно да се предлагат сходни регулаторни ограничения като роля модел.
Фактът, че Индия излезе напред в демографската конкуренция с Китай, се изяснява на първо място с обстоятелството, че Китай мина по-бързо през демографски преход, който естествено се свързва с урбанизация и рационализация. Достатъчно е да споменем, че делът на градското население в Китай надвиши 50% през 2012 година, а в Индия 64% от жителите към момента живеят в селските региони.
Освен това междинният приход на глава от популацията на китайски жител е повече от два и половина пъти по-висок от този на индиец (БВП на глава от популацията по ППЦ в Китай през 2022 година е към 21,4 хиляди $, а в Индия - 8,3 хиляди. Doll. ).
На този декор наподобява напълно разумно в Китай преди този момент да е имало промяна на обичайното патриархално общество, практикуващо висока раждаемост. Регионалният разбор също по този начин безапелационно демонстрира, че главната причина за по-бързия ритъм на повишаване на популацията на Индия спрямо Китай не е политиката на държавното управление.
В самата Индия има доста забележителна диференциация на демографските индикатори в другите щати. По този метод най-значимият индикатор за възпроизводство, общият коефициент на плодовитост или TFR (който ни разрешава да разберем какъв брой деца ще има на жена поради актуалната тенденция), варира доста според от района.
Например в щата Сиким TFR наподобява прекомерно невисок даже по европейските стандарти (1,1 - което значи безусловно преобладаване на фамилии с едно дете) и може да се съпостави единствено с рекордно ниските индикатори на далекоизточната цивилизация (Сингапур, Южна Корея и др.). Но в щата Бихар TFR остава на 3,0, което е недостижимо високо за всяка развита страна.
Очевидно е, че в случай че такава колебливост в размера на фамилията се въздейства от политически решения, тогава тук не се демонстрират фундаменталните разлики сред индийската и китайската политическа система, а по-скоро особеностите на локалните закони и обществени ограничения в обособените щати на Индия. Но още по-вярно е, че тук съществена роля играят урбанизацията, стандартът на живот и спецификата на локалната етническа просвета.
Легендарната страна опровергава стереотипните митове
Настоящата демографска мозайка на Индия опровергава цяла поредност от устойчиви еснафски легенди, развили се през втората половина на ХХ век. Едно такова известно поверие е, че южняците раждат повече от северняците.
В Индия, в противен случай, се следи противоположната картина. Само в южните щати - Керала, Карнатака, Тамил Наду - общоприетите фамилии към този момент са станали с две деца или по-малко (TFR = 1,7-1,8), до момента в който в северните щати - Утар Прадеш (което се превежда от хинди като „ Северна територия “), Бихар - тази цифра остава покрай три.
Друг известен стандарт, който свързва изключително високата раждаемост с религиозната традиция на исляма, също не се удостоверява от индийския опит. Така в единствения щат на страната, където доминира мюсюлманското население - Джаму-и-Кашмир - общият коефициент на раждаемост е едвам 1,4, доста по-нисък освен от междинния за Индия, само че и под познатия междинен за Европа.
TFR също е невисок (1,6) в Западна Бенгалия, втората страна във връзка с каузи на ислямското население, граничеща с тясно свързаната мюсюлманска страна Бангладеш. Между другото, ислямските страни в Европа - Албания и Босна - също в последно време се трансфораха в демографски новобранци в своята част на света, тъй че не може да се приказва за някакво присъщо демографско преимущество, което дава ислямската традиция.
В същото време районната колебливост на раждаемостта в Индия е много ясно обвързвана със степента на урбанизация: като предписание, колкото по-висок е делът на селското население, толкоз по-висока е раждаемостта и назад.
Забележителните изключения са два едва обитаеми планински района, Сиким и Ладак, където равнищата на раждаемост са извънредно ниски даже по актуалните стандарти, макар че по-голямата част от популацията на Сиким и Ладак към момента живее в селските региони.
Вероятно главната причина за този спад е главната тактика за надзор на раждаемостта, която от дълго време е публикувана измежду народите от хималайските планини.
Например полиандрията обичайно се практикува в този район. Най-големият наследник на притежателя на земята може да се ожени по желание, само че за всички останали наследници по мъжка линия е препоръчана единствената опция: или да се причислят към фамилията на по-големия брат като втори (трети и последващи...) съпрузи на жена си или да станат монаси.
По този метод се контролира човешкото натоварване върху питателните земи; защото един благодатен имот в средата на безплодни планини може да изхрани единствено едно семейство, то единствено на една жена бива разрешено да ражда поколение на тази територия. В същото време броят на съпрузите й не е стеснен: колкото и да са те, повече от една бременност годишно към момента не може да се случи.
Подобна икономическа полиандрия е единствено един, въпреки и най-впечатляващият детайл в многостранната тактика за демографско самоограничаване на хималайските нации. Много е евентуално отношението към плодотворното въздържание, което се е вкоренило в плътта и кръвта, съвпадащо със актуалните световни трендове за дребни деца, да дава толкоз видим резултат на понижаване на раждаемостта даже при селски метод на живот.
Стръмният рид на демографския преход и зигзагът на пандемията
Като цяло всички индийски щати се характеризират с много бързо придвижване по пътя от многодетност към малодетност, визия за което дава таблицата, който показва най-типичните положения с разнообразни равнища на TFR:
Въпреки непрекъснатата низходяща наклонност, раждаемостта в Индия в края на десетилетието е повече от два и половина пъти по-висока от смъртността, осигурявайки годишен ритъм на напредък от 14-17 милиона души. На този декор годините на пандемията (2020-2022) не могат да се смятат за типични; Както на всички места по света, в Индия се следи скок на смъртните случаи.
Общата смъртност от коронавирусна зараза тук може да се оцени на 8 милиона души, като оптималните свръхсмъртни случаи, към четири милиона, са през 2021 година В същото време пандемията не повлия на трендовете в раждаемостта.
Тъй като от 2023 година, с развиването на популационния имунитет, Covid престава да бъде значима причина за гибел, можем да чакаме, че естественият приръст в Индия ще се върне от минимума, доближат през 2021 година (9,8 милиона души) до равнище от 13-14 милиона души в година.
Демографията като мотор на стопанската система
Високите темпове на напредък на популацията през последните седемдесет години осигуриха устойчиво повишаване на каузи на Индия в международното население. Ако през 1950 година той е съставлявал 14,3% от жителите на света, то през 2003 година към този момент е 16,6%, а през 2021 година е 17,7%. Нарастващият демографски капацитет допуска редом повишаване на Брутният вътрешен продукт на страната и нейната тежест на интернационалната сцена.
В случая с Индия такава корелация в действителност е явна. Така преди половин век тя е била едвам на десето място по бруто произвеждане на артикули и услуги, а в този момент твърдо заема трета позиция, изпреварвайки единствено Китай и Съединени американски щати. Тъй като растежът на популацията в Съединените щати е доста по-нисък от този на Индия, а в Китай като цяло се предвижда застоялост на популацията, можем ли да чакаме Индия скоро да стане първа освен в демографската, само че и в икономическата ранглиста?
Когато се вършат дълготрайни прогнози, би трябвало да се вземат поради следните условия. Още през днешния ден общият коефициент на плодовитост в Индия е паднал под равнището на заменяне (2,00 против изискваните 2,16-2,20 поради съществуващия % на смъртност в Индия в детска и междинна възраст). Максималната раждаемост в безспорни цифри е достигната през 2001 година (28,8 милиона раждания) и от този момент последователно понижава с една пета.
Следователно би трябвало да се разбере, че идният спад на популацията в Индия е неизбежен; той към този момент е заложен в нововъзникващата възрастова конструкция. Допълнителен фактор за понижаване на раждаемостта е диспропорцията сред половете, която се записва още в ранна детска възраст.
Ако биологичната норма е съотношението 106-107 новородени момчета на 100 девойки, то в модерна Индия това съответствие надвишава 110, а в някои щати (Пенджаб, Харяна) се приближава до 120.
Този дисбаланс нормално се свързва със селективната процедура на аборт, когато някои фамилии, след пренатално установяване на пола, се стремят да се отърват от девойките и да запазят момчетата. Тази диспропорционалност корелира до известна степен с религиозните желания на популацията, като е по-често срещана в щати със забележителен дял сикхи и по-рядко в щати със обилни християнски общности.
Както и да е, насъбраният през последните десетилетия недостиг на девойки ще докара и към този момент води до в допълнение понижаване на раждаемостта. Въпреки това, намаляването на безспорната раждаемост, което стартира при започване на 21 век, ще има занимателен резултат върху общото население на Индия. Очаква се инерционният напредък да продължи доникъде на века.
Едва към 2050 година размерът на отиващото си потомство евентуално ще надвиши броя на новородените. В този преломен миг индийското население има късмет да доближи своя връх в диапазона от 1650-1700 милиона. Тоест популацията на страната към момента има забележителен капацитет за напредък, което може в допълнение да ускори новопридобития международен шампионат.
Работната мощ на Индия има още по-голям капацитет за напредък, защото през днешния ден размерът на възрастовата кохорта, която навлиза в трудовия живот (приблизително 24-25 милиона годишно) е доста, два пъти и половина, по-голям от размера на кохортата, достигаща напреднала възраст ( към 10 милиона шестдесетгодишни и 8 милиона на 65 години). Като се има поради забележителното увеличение на продължителността на живота (средният индийски жител през днешния ден има късмет да живее до 72 години, в това число мъжете до 70 години) и удължаването на дейната трудоспособна възраст, можем умерено да кажем, че трудовите запаси на страната ще непрестанно нарастват през идващите тридесет години.
Най-големият социално-икономически резултат през идния четвърт век би трябвало да пристигна от намаляването на по този начин наречения коефициент на обществена тежест: съотношението жители в трудоспособна и инвалидна възраст.
Ако преди 10 години децата под 15 години представляваха почти 30% от индийското население, а 10 години по-късно тази цифра има късмет да се приближи до 22%, това доста ще понижи потребността от обществени разноски и ще освободи повече ръце на родителското потомство за продуктивно работа.
Така наречената трета фаза на демографския преход, когато спадът на раждаемостта, водещ до понижаване на каузи на малолетните, съответствува с към момента много ниския дял на възрастните хора, се смята във всички страни за златния век на икономическото развиване, което разрешава по-голяма част от популацията да се включи в стопанската система.
Така както спрямо Китай, по този начин и в съпоставяне със Съединени американски щати, чието население към този момент е в четвъртата фаза на демографския преход, индийската стопанска система е в преференциална позиция – както заради продължаващия безспорен растеж на работната мощ, по този начин и заради предстоящата смяна във възрастовите пропорции в интерес на работещото население.
Перспективи за Брутният вътрешен продукт на Индия: " сребро " действително, " злато " допустимо
Как ще се осъществя демографското преимущество на Индия в икономическата конкуренция? Къде ще стои индийската стопанска система доникъде на века? Още през 2014 година аналитичната компания PricewaterhouseCoopers пресметна, че през 2050 година Брутният вътрешен продукт на Индия, изчислен по паритет на покупателната дарба, ще надвиши американския и ще възлезе на 42,2 трлн. $ (срещу $41,3 трилиона в САЩ). В същото време " сребърните " и " бронзовите " медалисти на надпреварата ще бъдат почти един и половина пъти зад Китай.
Подобни прогнози бяха дадени три години по-рано (през 2011 г.) от Световната банка, която предполагаше, че доникъде на века Индия няма да изпревари, а ще се приближи доста до Съединени американски щати (съответно 34,7 и 37,9 трилиона $ през 2011 г.), до момента в който Китай ще създаде артикули и услуги на стойност 53,8 трилиона $. До каква степен е евентуално новите входни данни, които вземат поради променения демографски съставен елемент, да повлияят на тези прогнози?
В края на краищата през 2014 година никой не е планувал, че Индия толкоз бързо ще изпревари Китай по население; това събитие се очакваше по-близо до 2030 година На първо място, би трябвало да отчетем, че въпреки демографският фактор да играе значима роля за темповете на стопански напредък, неговата роля към момента не е първостепенна.
По този метод, съгласно прогнозите на PwC (PricewaterhouseCoopers), индийската стопанска система за интервала 2022-2050 година би трябвало да добави 280% към настоящето си равнище. В същото време трудовите запаси ще се усилят с малко над 20%, т.е. ще обезпечат по-малко от една десета от предстоящото нарастване. Малко евентуално е в световната конкуренция тази една десета да придобие сериозно значение.
По-скоро това ще бъде единствено спомагателен тласък наред с такива по-важни като развиване на образованието, повишение на продуктивността на труда, асимилиране на нови технологии и привличане на вложения.
По същия метод намаляването на китайската работна мощ с 5% (очаквано по-рано) или 10% (в резултат на настоящите тенденции) няма да бъде сериозно изменение на 100% напредък на Брутният вътрешен продукт на Китай, плануван от PwC.
Последните оценки на Световната банка, които регистрират действителната смяна в трендовете през последните години, много коренно преразглеждат прогнозите от преди десетилетие. Вярно е, че тези промени не засягат толкоз конкуренцията сред Китай и Индия, колкото понижават възможностите на Съединените щати.
Отрицателните въздействия на пандемията са доста по-сериозни в развитите пазари на Северна Америка и Европа и са имали доста по-меко влияние върху нововъзникващите пазари в Азия.
Като вземе поради тези условия, Световната банка чака Китай да бъде съвсем два пъти по-голям от Съединените щати през 2030 година (49,7 трилиона $ против 26,9 трилиона $ през 2022 г.), а Брутният вътрешен продукт на Индия, който през днешния ден е към 40% от този на Китай, до края на на десетилетието ще доближи 49% или 24,7 трилиона $.
Това значи, че индийската стопанска система има късмет да надмине американската по размер създадени артикули и услуги при започване на четвъртото десетилетие на нашия век. С други думи, в този момент се чака издигането на Индия на второ място в света петнадесет до двадесет години по-рано, в сравнение с предвидиха изчисленията за 2011-2014 година
Ревизията на средносрочните прогнози, направени под въздействието на подобен временен и мъчно предвидим фактор като пандемията, обаче не може да се смята за задоволително надеждна. Следващите две до три години ще ни разрешат да създадем корекции на последните оценки на Световната банка и да дадем по-точни прогнози.
Във всеки случай доникъде на века Индия сигурно ще изпревари Съединени американски щати и ще заеме второ място в листата на най-големите стопански системи. Много по-трудно е да се каже по какъв начин ще се развие конкуренцията му с Китай. Ако последните демографски прогнози на Организация на обединените нации се осъществен и до края на века популацията на Индия бъде два пъти по-голямо от това на Китай, няма подозрение, че Индия ще стане мощ номер едно в икономическо отношение.
Мащабът на софтуерния продан и плътността на икономическите връзки през 21 век са такива, че до края му разликата в продуктивността на глава от популацията сред прилежащите страни няма да може да доближи двойно предимство.
Демографската прогноза, взета за основа на сходни заключения, която е много песимистична за Китай, също е направена под въздействие на краткосрочни пандемични трендове, което я прави несъответствуваща за обмисляне в едновековен небосвод.
Освен това през днешния ден не можем тъкмо да предвидим какъв брой бездънен ще бъде спадът на раждаемостта в Китай и Индия; Дали раждаемостта в тези страни в миналото ще доближи южнокорейското или сингапурското „ дъно “ или, сходно на скандинавските и англосаксонските общества, спадът ще спре на по-ниско равнище и даже ще прерасне в някакъв, въпреки и непретенциозен, растеж?
Демографите към момента нямат доста добра визия какви трендове чакат света след четвъртата фаза на демографския преход; дали тези трендове ще станат световни или ще се разграничават доста в другите местни цивилизации. Следователно, гледайки толкоз надалеч в 2100 година и авансово разпределяйки местата в икономическите ранглисти, има доста дръзка футурология, а не справедлива просвета.
Превод: СМ
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Освен това, за разлика от Китай, който навлезе в стадий на демографска застоялост, Индия към момента има забележителен капацитет за напредък. Ако актуалните трендове се продължат доникъде на века, индийското население има късмет да надмине границата от 1,7 милиарда.
Такъв мощен напредък, комбиниран с явен механически напредък (съвсем неотдавна галактическият транспортен съд Chandrayaan-3 направи сполучливо меко кацане на повърхността на Луната и достави там първия индийски луноход) ни принуждава да погледнем към мястото на Индия в световния политически концерт по напълно друг метод. Вече не е „ най-големият елмаз в нечия корона “, а мощен самостоятелен състезател с капацитет за световно водачество.
Днес американски и английски специалисти обръщат особено внимание на възхода на Индия, наблягайки съперничеството сред най-голямата мощ в Южна Азия и Китай. Тяхната логичност лежи на повърхността: защото Съединените щати не съумяха да запазят първото място в стопанската система, губейки го от Китай, то дано Индия да си отмъсти.
В засиленото съревнование сред Вашингтон и Пекин атлантиците показват Индия като коз, който ще играе в тестето на „ международните демокрации “ и ще им разреши да победят упоритостите на „ властническия режим в Пекин “.
Като се имат поради горните условия, интерес съставляват следните въпроси: какви съществени аргументи са обусловили рокадата на демографските колоси на планетата? Как ще корелира демографският напредък на Индия с икономическия напредък? Ще изпревари ли Индия китайския „ змей ” и ще оглави класацията на най-големите стопански системи в света?
До каква степен повишаването на популацията ще разреши на Индия да реши проблемите с бедността и да се причисли към клуба на развитите страни, поддържайки водачеството си в индикаторите за размер с порядъчен стандарт на живот?
Индия и Китай: конкуренция от хилядолетия
Фактът, че Индия изпревари Китай по брой на жителите си, се възприе като осведомителна сензация, само че в исторически проект сходно събитие не е нещо неповторимо. Две азиатски цивилизации се борят за статута на най-населения район в света от антични времена, като в началото превъзходство имаше Индийския субконтинент.
Така, съгласно мета-анализ на редица демографски проучвания, извършени под егидата на Организация на обединените нации, се признава, че популацията на Южна Азия доминира над популацията на Източна Азия до XVI век. Оказва се, че в негласната демографска конкуренция исторически приоритет има Индия, а не Китай, както са привикнали да имат вяра нашите съвременници.
Преди две хиляди години индийският макрорегион е представлявал 33% от човечеството, което е доста повече от през днешния ден. (Днес тази цифра е близо 23%, в това число щата Индия, която в този момент е приела формалното име Бхарата, представлявайки малко под 18% от земляните.) Какво изяснява тази плътност на популацията, която в продължение на доста епохи непрекъснато е била рекордна високо спрямо всеки различен макрорегион на планетата?
Това е реализирано с помощта на появяването на една от най-старите земеделски цивилизации, която ловко употребява географските преимущества на тропическия климат в композиция с водните запаси на огромните реки Инд и Ганг.
Според изключителния съветски генетик Н.И. Вавилов, южноазиатският тропически център на генезис на култивираните растения, който се е развил тук, съставлява към една трета от всички опитомени типове, в това число ориз, елда, захарна тръстика, краставици, лимон и други в този момент необятно публикувани култури, без плодовете на които мъчно е да си представим диетата на актуалния човек.
Тропическата флора на Хиндустан има извънредно видово многообразие, тъй че предците на индийците са съумели да изберат задоволителен брой подобаващи претенденти за опитомяване, от които са избрали доста продуктивни аграрни култури. В допълнение, близостта на най-стария селскостопански център на Земята - Западна Азия - с който Индуската (Харапската) цивилизация е поддържала тесни връзки през Шумер, е направила допустимо в антични времена въвеждането на култури от прилежащия район в Индия и възприемането на земеделските технологии създадена от първите фермери от Близкия изток.
В същото време, за разлика от сухия Близък изток, природата в доста райони на Индия съставлява композиция от дълъг вегетационен интервал с висока годишна температура и значителни превалявания, което е удобно за продуктивността. Така поражда най-обширното предложение на храни в античния свят, което прави допустимо изхранването на огромен брой хора.
Друг значим фактор за рекордното население на Индия би трябвало да се признае като духовните обичаи на въздържание, които са се развили тук, въплътени в индуизма, джайнизма и будизма, който е генетично обвързван с индийската културна традиция.
Културата на скромното ползване, която се е развила в индийското общество, необятно почитаните идеали на аскетизма и необятно публикуваният отвод от консумация на месо доведоха до обстоятелството, че хранителната база, основана от труда на индийските фермери, може да изхрани повече хора на стандартна единица артикул в сравнение с в Европа, Централна Азия или Магреб.
Така през множеството интервали от цялата история на световната демографска конкуренция индийският макрорегион е водещ. Китай поема водачеството единствено в три относително къси интервала от тази „ конкуренция “: евентуално по време на династията Тан (8 век); към 1600 година в навечерието на манджурската инвазия; и почти от средата на 18 век до наши дни.
Последният, най-дълъг интервал на китайско владичество настава през ерата на колонизацията на Индия, която нанася големи демографски вреди на всички нации от Южна Азия. Британският колониален геноцид: най-големият в международната история, в случай че считаме намаляването на броя на една етническа група заради хищническите дейности на друга група за геноцид (няма значение дали задачата за понижаване е била дефинирана или не), то нещастието на колониална Индия съставлява най-големият геноцид в човешката история във връзка с броя на жертвите.
Единственото нещо, което може да се съпостави с него, и то единствено до известна степен, е нещастието на търговията с африкански плебеи или изгубването на индианците в Америка.
Освен това става дума освен за директните военни загуби на индийците по време на колониалните войни и освободителните въстания, освен за обедняването на страната заради колониален обир. Основната причина за бедствието беше разрушаването на целия стопански механизъм на индийския макрорегион, унищожаването на цели браншове на стопанската система, преориентирани от вътрешните потребности на локалното население към потребностите на завоевателите.
Учебническият откъс на лорд Бентинк, че „ равнините на Бенгал са бели от костите на памучни тъкачи “, прочут на всички ученици на руското учебно заведение от „ репоста “ на Карл Маркс, тъкмо илюстрира колапса на памучната промишленост, в която са работели десетки милиони хора.
Преди идването на британците купата „ фабрика на света “ можеше с право да се носи от Индия, която произвеждаше към една четвърт от международните индустриални (занаятчийски) артикули, в това число до половината от международния текстил. Английските колонизатори присвоиха индийския памук, зареждайки фабриките в Ланкашир и Манчестър с безвъзмездни първични материали и лишавайки съответната индийска промишленост от прежда.
Британците унищожават тези, които се опитвали да запазят локалното занаятчийско произвеждане, като отстраняват митническите бариери за британската тъкан, изтъкана на механични станове. Много други промишлености, развити преди този момент в Индия, претърпяват сходен колапс: производството на мебели, съдове, оръжия и други Поради извънредно несправедливите стопански връзки в границите на Британската империя, разликата в стандарта на живот сред хората на Индия и Англия съвсем се учетвори сред 1820 и 1947 година
Резултатът от безмилостната промяна на открития стопански комплекс на Индия в полза на европейските новодошли е хронично повтарящ се апетит, съпроводен от всеобща смъртност. Например, изцяло правдиво е изчислено, че от 1910 до 1920 година популацията на Индия не е повишено, макар че общото население на планетата през този интервал, макар Първата международна война и испанската грипна зараза, се е нараснало с съвсем 5%.
Последният добре документиран тежък апетит е Бенгалският от 1943 година, когато макар милионите смъртни случаи английската администрация не стопира износа на зърно и като че ли нищо не се е случило продължава да изнася ориз от провинции, умиращи от недъгавост.
Общите демографски загуби на Индия за целия интервал на английското ръководство могат умерено да бъдат оценени в диапазона от 100 до 200 милиона души - както беше упоменато нагоре, несравнима цифра!
Веднага след приемането на самостоятелност Индия навлезе във втората фаза на „ демографския преход “, занимателен от колониалното подтисничество, характеризиращ се с висока раждаемост на фона на бързо намаляваща смъртност.
Енергични ограничения на националното държавно управление в региона на опазването на здравето и обществената защита; другарската помощ, предоставена на Индия от нови сътрудници, в това число Съветския съюз, докара до превъзмогване на хроничния апетит и внезапно понижаване на инфекциозните болести.
От средата на ХХ век популацията на Индия нараства с високи темпове и до началото на 2023 година страната се завръща на мястото си в международната демографска ранглиста, което е заемала през по-голямата част от своята статистически следена история.
Политически триумф или справедлив развой
Вярно е, че редица медии и специалисти акцентират повишаването на популацията на Индия в сходство с горепосочената парадигма на борба сред „ демократична “ Индия и „ комунистически “ Китай и се показва като триумф на по-гъвкава и демократична политика на индийското управление. Това разбиране е надалеч от истината.
С цялото ми почитание към двете велики и отличителни цивилизации, би трябвало да се признае, че и двете азиатски суперсили практикуваха доста сурови способи за надзор на раждаемостта. По-специално в Индия стерилизацията, подтикната от стопански тласъци, стана необятно публикувана и увеличението на каузи на мъжките стерилизации беше планувано и включено в държавните стратегии за развиване за първото и второто десетилетие на този век.
Трудно е да се осъди за такива радикални ограничения страна, която е претърпяла епохи на продължителен апетит и поставя титанични старания за превъзмогване на бедността, детската смъртност и инфекциозните болести, породени от нехигиенични условия, само че също по този начин е мъчно да се предлагат сходни регулаторни ограничения като роля модел.
Фактът, че Индия излезе напред в демографската конкуренция с Китай, се изяснява на първо място с обстоятелството, че Китай мина по-бързо през демографски преход, който естествено се свързва с урбанизация и рационализация. Достатъчно е да споменем, че делът на градското население в Китай надвиши 50% през 2012 година, а в Индия 64% от жителите към момента живеят в селските региони.
Освен това междинният приход на глава от популацията на китайски жител е повече от два и половина пъти по-висок от този на индиец (БВП на глава от популацията по ППЦ в Китай през 2022 година е към 21,4 хиляди $, а в Индия - 8,3 хиляди. Doll. ).
На този декор наподобява напълно разумно в Китай преди този момент да е имало промяна на обичайното патриархално общество, практикуващо висока раждаемост. Регионалният разбор също по този начин безапелационно демонстрира, че главната причина за по-бързия ритъм на повишаване на популацията на Индия спрямо Китай не е политиката на държавното управление.
В самата Индия има доста забележителна диференциация на демографските индикатори в другите щати. По този метод най-значимият индикатор за възпроизводство, общият коефициент на плодовитост или TFR (който ни разрешава да разберем какъв брой деца ще има на жена поради актуалната тенденция), варира доста според от района.
Например в щата Сиким TFR наподобява прекомерно невисок даже по европейските стандарти (1,1 - което значи безусловно преобладаване на фамилии с едно дете) и може да се съпостави единствено с рекордно ниските индикатори на далекоизточната цивилизация (Сингапур, Южна Корея и др.). Но в щата Бихар TFR остава на 3,0, което е недостижимо високо за всяка развита страна.
Очевидно е, че в случай че такава колебливост в размера на фамилията се въздейства от политически решения, тогава тук не се демонстрират фундаменталните разлики сред индийската и китайската политическа система, а по-скоро особеностите на локалните закони и обществени ограничения в обособените щати на Индия. Но още по-вярно е, че тук съществена роля играят урбанизацията, стандартът на живот и спецификата на локалната етническа просвета.
Легендарната страна опровергава стереотипните митове
Настоящата демографска мозайка на Индия опровергава цяла поредност от устойчиви еснафски легенди, развили се през втората половина на ХХ век. Едно такова известно поверие е, че южняците раждат повече от северняците.
В Индия, в противен случай, се следи противоположната картина. Само в южните щати - Керала, Карнатака, Тамил Наду - общоприетите фамилии към този момент са станали с две деца или по-малко (TFR = 1,7-1,8), до момента в който в северните щати - Утар Прадеш (което се превежда от хинди като „ Северна територия “), Бихар - тази цифра остава покрай три.
Друг известен стандарт, който свързва изключително високата раждаемост с религиозната традиция на исляма, също не се удостоверява от индийския опит. Така в единствения щат на страната, където доминира мюсюлманското население - Джаму-и-Кашмир - общият коефициент на раждаемост е едвам 1,4, доста по-нисък освен от междинния за Индия, само че и под познатия междинен за Европа.
TFR също е невисок (1,6) в Западна Бенгалия, втората страна във връзка с каузи на ислямското население, граничеща с тясно свързаната мюсюлманска страна Бангладеш. Между другото, ислямските страни в Европа - Албания и Босна - също в последно време се трансфораха в демографски новобранци в своята част на света, тъй че не може да се приказва за някакво присъщо демографско преимущество, което дава ислямската традиция.
В същото време районната колебливост на раждаемостта в Индия е много ясно обвързвана със степента на урбанизация: като предписание, колкото по-висок е делът на селското население, толкоз по-висока е раждаемостта и назад.
Забележителните изключения са два едва обитаеми планински района, Сиким и Ладак, където равнищата на раждаемост са извънредно ниски даже по актуалните стандарти, макар че по-голямата част от популацията на Сиким и Ладак към момента живее в селските региони.
Вероятно главната причина за този спад е главната тактика за надзор на раждаемостта, която от дълго време е публикувана измежду народите от хималайските планини.
Например полиандрията обичайно се практикува в този район. Най-големият наследник на притежателя на земята може да се ожени по желание, само че за всички останали наследници по мъжка линия е препоръчана единствената опция: или да се причислят към фамилията на по-големия брат като втори (трети и последващи...) съпрузи на жена си или да станат монаси.
По този метод се контролира човешкото натоварване върху питателните земи; защото един благодатен имот в средата на безплодни планини може да изхрани единствено едно семейство, то единствено на една жена бива разрешено да ражда поколение на тази територия. В същото време броят на съпрузите й не е стеснен: колкото и да са те, повече от една бременност годишно към момента не може да се случи.
Подобна икономическа полиандрия е единствено един, въпреки и най-впечатляващият детайл в многостранната тактика за демографско самоограничаване на хималайските нации. Много е евентуално отношението към плодотворното въздържание, което се е вкоренило в плътта и кръвта, съвпадащо със актуалните световни трендове за дребни деца, да дава толкоз видим резултат на понижаване на раждаемостта даже при селски метод на живот.
Стръмният рид на демографския преход и зигзагът на пандемията
Като цяло всички индийски щати се характеризират с много бързо придвижване по пътя от многодетност към малодетност, визия за което дава таблицата, който показва най-типичните положения с разнообразни равнища на TFR:
Въпреки непрекъснатата низходяща наклонност, раждаемостта в Индия в края на десетилетието е повече от два и половина пъти по-висока от смъртността, осигурявайки годишен ритъм на напредък от 14-17 милиона души. На този декор годините на пандемията (2020-2022) не могат да се смятат за типични; Както на всички места по света, в Индия се следи скок на смъртните случаи.
Общата смъртност от коронавирусна зараза тук може да се оцени на 8 милиона души, като оптималните свръхсмъртни случаи, към четири милиона, са през 2021 година В същото време пандемията не повлия на трендовете в раждаемостта.
Тъй като от 2023 година, с развиването на популационния имунитет, Covid престава да бъде значима причина за гибел, можем да чакаме, че естественият приръст в Индия ще се върне от минимума, доближат през 2021 година (9,8 милиона души) до равнище от 13-14 милиона души в година.
Демографията като мотор на стопанската система
Високите темпове на напредък на популацията през последните седемдесет години осигуриха устойчиво повишаване на каузи на Индия в международното население. Ако през 1950 година той е съставлявал 14,3% от жителите на света, то през 2003 година към този момент е 16,6%, а през 2021 година е 17,7%. Нарастващият демографски капацитет допуска редом повишаване на Брутният вътрешен продукт на страната и нейната тежест на интернационалната сцена.
В случая с Индия такава корелация в действителност е явна. Така преди половин век тя е била едвам на десето място по бруто произвеждане на артикули и услуги, а в този момент твърдо заема трета позиция, изпреварвайки единствено Китай и Съединени американски щати. Тъй като растежът на популацията в Съединените щати е доста по-нисък от този на Индия, а в Китай като цяло се предвижда застоялост на популацията, можем ли да чакаме Индия скоро да стане първа освен в демографската, само че и в икономическата ранглиста?
Когато се вършат дълготрайни прогнози, би трябвало да се вземат поради следните условия. Още през днешния ден общият коефициент на плодовитост в Индия е паднал под равнището на заменяне (2,00 против изискваните 2,16-2,20 поради съществуващия % на смъртност в Индия в детска и междинна възраст). Максималната раждаемост в безспорни цифри е достигната през 2001 година (28,8 милиона раждания) и от този момент последователно понижава с една пета.
Следователно би трябвало да се разбере, че идният спад на популацията в Индия е неизбежен; той към този момент е заложен в нововъзникващата възрастова конструкция. Допълнителен фактор за понижаване на раждаемостта е диспропорцията сред половете, която се записва още в ранна детска възраст.
Ако биологичната норма е съотношението 106-107 новородени момчета на 100 девойки, то в модерна Индия това съответствие надвишава 110, а в някои щати (Пенджаб, Харяна) се приближава до 120.
Този дисбаланс нормално се свързва със селективната процедура на аборт, когато някои фамилии, след пренатално установяване на пола, се стремят да се отърват от девойките и да запазят момчетата. Тази диспропорционалност корелира до известна степен с религиозните желания на популацията, като е по-често срещана в щати със забележителен дял сикхи и по-рядко в щати със обилни християнски общности.
Както и да е, насъбраният през последните десетилетия недостиг на девойки ще докара и към този момент води до в допълнение понижаване на раждаемостта. Въпреки това, намаляването на безспорната раждаемост, което стартира при започване на 21 век, ще има занимателен резултат върху общото население на Индия. Очаква се инерционният напредък да продължи доникъде на века.
Едва към 2050 година размерът на отиващото си потомство евентуално ще надвиши броя на новородените. В този преломен миг индийското население има късмет да доближи своя връх в диапазона от 1650-1700 милиона. Тоест популацията на страната към момента има забележителен капацитет за напредък, което може в допълнение да ускори новопридобития международен шампионат.
Работната мощ на Индия има още по-голям капацитет за напредък, защото през днешния ден размерът на възрастовата кохорта, която навлиза в трудовия живот (приблизително 24-25 милиона годишно) е доста, два пъти и половина, по-голям от размера на кохортата, достигаща напреднала възраст ( към 10 милиона шестдесетгодишни и 8 милиона на 65 години). Като се има поради забележителното увеличение на продължителността на живота (средният индийски жител през днешния ден има късмет да живее до 72 години, в това число мъжете до 70 години) и удължаването на дейната трудоспособна възраст, можем умерено да кажем, че трудовите запаси на страната ще непрестанно нарастват през идващите тридесет години.
Най-големият социално-икономически резултат през идния четвърт век би трябвало да пристигна от намаляването на по този начин наречения коефициент на обществена тежест: съотношението жители в трудоспособна и инвалидна възраст.
Ако преди 10 години децата под 15 години представляваха почти 30% от индийското население, а 10 години по-късно тази цифра има късмет да се приближи до 22%, това доста ще понижи потребността от обществени разноски и ще освободи повече ръце на родителското потомство за продуктивно работа.
Така наречената трета фаза на демографския преход, когато спадът на раждаемостта, водещ до понижаване на каузи на малолетните, съответствува с към момента много ниския дял на възрастните хора, се смята във всички страни за златния век на икономическото развиване, което разрешава по-голяма част от популацията да се включи в стопанската система.
Така както спрямо Китай, по този начин и в съпоставяне със Съединени американски щати, чието население към този момент е в четвъртата фаза на демографския преход, индийската стопанска система е в преференциална позиция – както заради продължаващия безспорен растеж на работната мощ, по този начин и заради предстоящата смяна във възрастовите пропорции в интерес на работещото население.
Перспективи за Брутният вътрешен продукт на Индия: " сребро " действително, " злато " допустимо
Как ще се осъществя демографското преимущество на Индия в икономическата конкуренция? Къде ще стои индийската стопанска система доникъде на века? Още през 2014 година аналитичната компания PricewaterhouseCoopers пресметна, че през 2050 година Брутният вътрешен продукт на Индия, изчислен по паритет на покупателната дарба, ще надвиши американския и ще възлезе на 42,2 трлн. $ (срещу $41,3 трилиона в САЩ). В същото време " сребърните " и " бронзовите " медалисти на надпреварата ще бъдат почти един и половина пъти зад Китай.
Подобни прогнози бяха дадени три години по-рано (през 2011 г.) от Световната банка, която предполагаше, че доникъде на века Индия няма да изпревари, а ще се приближи доста до Съединени американски щати (съответно 34,7 и 37,9 трилиона $ през 2011 г.), до момента в който Китай ще създаде артикули и услуги на стойност 53,8 трилиона $. До каква степен е евентуално новите входни данни, които вземат поради променения демографски съставен елемент, да повлияят на тези прогнози?
В края на краищата през 2014 година никой не е планувал, че Индия толкоз бързо ще изпревари Китай по население; това събитие се очакваше по-близо до 2030 година На първо място, би трябвало да отчетем, че въпреки демографският фактор да играе значима роля за темповете на стопански напредък, неговата роля към момента не е първостепенна.
По този метод, съгласно прогнозите на PwC (PricewaterhouseCoopers), индийската стопанска система за интервала 2022-2050 година би трябвало да добави 280% към настоящето си равнище. В същото време трудовите запаси ще се усилят с малко над 20%, т.е. ще обезпечат по-малко от една десета от предстоящото нарастване. Малко евентуално е в световната конкуренция тази една десета да придобие сериозно значение.
По-скоро това ще бъде единствено спомагателен тласък наред с такива по-важни като развиване на образованието, повишение на продуктивността на труда, асимилиране на нови технологии и привличане на вложения.
По същия метод намаляването на китайската работна мощ с 5% (очаквано по-рано) или 10% (в резултат на настоящите тенденции) няма да бъде сериозно изменение на 100% напредък на Брутният вътрешен продукт на Китай, плануван от PwC.
Последните оценки на Световната банка, които регистрират действителната смяна в трендовете през последните години, много коренно преразглеждат прогнозите от преди десетилетие. Вярно е, че тези промени не засягат толкоз конкуренцията сред Китай и Индия, колкото понижават възможностите на Съединените щати.
Отрицателните въздействия на пандемията са доста по-сериозни в развитите пазари на Северна Америка и Европа и са имали доста по-меко влияние върху нововъзникващите пазари в Азия.
Като вземе поради тези условия, Световната банка чака Китай да бъде съвсем два пъти по-голям от Съединените щати през 2030 година (49,7 трилиона $ против 26,9 трилиона $ през 2022 г.), а Брутният вътрешен продукт на Индия, който през днешния ден е към 40% от този на Китай, до края на на десетилетието ще доближи 49% или 24,7 трилиона $.
Това значи, че индийската стопанска система има късмет да надмине американската по размер създадени артикули и услуги при започване на четвъртото десетилетие на нашия век. С други думи, в този момент се чака издигането на Индия на второ място в света петнадесет до двадесет години по-рано, в сравнение с предвидиха изчисленията за 2011-2014 година
Ревизията на средносрочните прогнози, направени под въздействието на подобен временен и мъчно предвидим фактор като пандемията, обаче не може да се смята за задоволително надеждна. Следващите две до три години ще ни разрешат да създадем корекции на последните оценки на Световната банка и да дадем по-точни прогнози.
Във всеки случай доникъде на века Индия сигурно ще изпревари Съединени американски щати и ще заеме второ място в листата на най-големите стопански системи. Много по-трудно е да се каже по какъв начин ще се развие конкуренцията му с Китай. Ако последните демографски прогнози на Организация на обединените нации се осъществен и до края на века популацията на Индия бъде два пъти по-голямо от това на Китай, няма подозрение, че Индия ще стане мощ номер едно в икономическо отношение.
Мащабът на софтуерния продан и плътността на икономическите връзки през 21 век са такива, че до края му разликата в продуктивността на глава от популацията сред прилежащите страни няма да може да доближи двойно предимство.
Демографската прогноза, взета за основа на сходни заключения, която е много песимистична за Китай, също е направена под въздействие на краткосрочни пандемични трендове, което я прави несъответствуваща за обмисляне в едновековен небосвод.
Освен това през днешния ден не можем тъкмо да предвидим какъв брой бездънен ще бъде спадът на раждаемостта в Китай и Индия; Дали раждаемостта в тези страни в миналото ще доближи южнокорейското или сингапурското „ дъно “ или, сходно на скандинавските и англосаксонските общества, спадът ще спре на по-ниско равнище и даже ще прерасне в някакъв, въпреки и непретенциозен, растеж?
Демографите към момента нямат доста добра визия какви трендове чакат света след четвъртата фаза на демографския преход; дали тези трендове ще станат световни или ще се разграничават доста в другите местни цивилизации. Следователно, гледайки толкоз надалеч в 2100 година и авансово разпределяйки местата в икономическите ранглисти, има доста дръзка футурология, а не справедлива просвета.
Превод: СМ
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ