Украйна е изправена пред два сценария. И двата изглеждат мрачни.

Украйна е изправена пред два сюжета. И двата наподобяват мрачни. За да бъде признато спокойно съглашение от Русия, Украйна съвсем несъмнено ще би трябвало да се откаже от част от територията си. Това би удостоверило изказванието, че през XXI век европейските граници могат да бъдат преначертани с военна мощ. Отново! Ако не се реализира договорка, войната ще се проточи.

Какъвто и да е резултатът наподобява, че нито една позиция, учредена на отбраната на съществени международноправни правила, не може да надделее. Тази позиция би била отказване на териториални придобивки, реализирани посредством война и гонене на закононарушения, осъществени по време на спора. Международните връзки наподобява са се върнали във вътрешността към държавната власт.

Мирните договаряния разкриха, че елементи от държавното управление на Съединени американски щати са подготвени да създадат на Москва огромни отстъпки, в това число безотговорност за военни закононарушения. Европа, включваща и неутрални страни като Ирландия и Австрия, в този момент е изправена пред възходящо обвързване да спре това, което може да бъде най-големият удар по интернационалното право след Студената война.

История на интернационалното право

 

За да стане ясно настоящото положение на интернационалното право, е потребно да се прегледа по-дългата историческа дъга на това по какъв начин е била контролирана войната. Хуго Гроций, холандски юрист, роден през 1583 година, се трансформира в един от най-влиятелните европейски мислители по въпросите на военното право.

Той твърди, че единствено „ справедливите “ войни, при които едната страна прибягва до принуждение, с цел да се отбрани или да наложи права на благосъстоятелност, би трябвало да бъдат законни.

 

Но след години работа върху лист със обективни и несправедливи аргументи за война, Гроций се разочарова. Той заключава, че всяка страна постоянно би твърдяла, че войните ѝ са обективни и че сходни решения могат да усилят насилието като цяло.

Отвън, другите страни не биха могли елементарно да преценяват същинските аргументи за една война. И в случай че изберат страна, те биха се чувствали задължени да поддържат страната, която считат за права. Гроций предизвестява, че това единствено ще въвлече още страни в спор.

В последна сметка Гроций стига до убеждението, че обществата нямат различен избор, с изключение на да одобряват спора и да третират резултатите от него като оправдани. Както пишат професорите по право от Йейлския университет Уна Хатауей и Скот Шапиро в книгата си от 2018 година „ Интернационалистите “, позицията на Гроций остава преобладаваща в продължение на епохи.

Краят на XIX и началото на XX век донесоха опити за контролиране на войната. Това включваше основаването на организации като Международния комитет на Червения кръст, които предоставяха здравна помощ на бойците. Но фундаменталната концепция, че войната е законна, се резервира.

Някои по-късни начинания като че ли прекатурнаха логиката на Гроций. Те включваха пакта Келлог-Бриан от 1928 година, в който 15 утвърдили страни дадоха обещание да не употребяват война за разрешаване на разногласия, Устава на Организация на обединените нации от 1945 година и основаването на Международния углавен съд (МНС) през 2002 година

Въпреки очевидния си по-късен неуспех, пактът Келлог-Бриан разгласи, че войната би трябвало да бъде отречена като „ инструмент на националната политика “. А през 2018 година МНС криминализира „ планирането, подготовката, започването или осъществяването “ на нападателни войни. Надеждата беше, че това определение ще възпре бъдещи нашествия, в това число дейности като нападението на Русия против Украйна.

Завръщането на Гроций

 

Дали актуалното положение на мирните договаряния за Украйна алармира за завръщане на гледната точка на Гроций, че военните достижения, откакто бъдат консолидирани, в последна сметка ще бъдат приети? И може ли тази позиция даже да е по-мъдрата позиция, защото признава военната мощ на Русия, вместо да удължава, и вероятно да уголемява, войната в Украйна?

За известно време сходни изводи изглеждаха ненужни. Както твърди Хатауей една година след началото на войната, нямаше подозрение, че Русия явно е нарушила интернационалното право. Но тя акцентира, че законът не е безпомощен.

Налагането на наказания, необятната военна поддръжка за Украйна и заповедите за арест на Владимир Путин и други висши съветски чиновници от МНС демонстрираха, че интернационалното право може да се опълчи. Въпреки че спорът не може да бъде предотвратен, координираните интернационалните дейности биха могли да нанесат тежки вреди на страни като Русия за воденето на нападателни войни.

Този мотив обаче в този момент е мъчно да се поддържа.

 

Първоначалният 28-точков кротичък проект на администрацията на Тръмп, който беше показан през ноември, включваше освен приемането на съветските териториални придобивки, само че и анулацията на глобите и даването на прошка за причинителите на военни закононарушения.

В такава форма това би представлявало резултат, сходен на Гротиан: по-слабите страни могат да бъдат атакувани безнаказано и без риск от по-широка война, а Европа и нейните сътрудници не могат да създадат доста по въпроса. Подобна договорка би възнаградила причинителите, без да предизвиква никакви последствия и би била рисков сигнал в един неустойчив свят.

Какъвто и да е резултатът от мирните договаряния, Украйна ще се нуждае от непрекъсната европейска поддръжка, с цел да отбрани останалите елементи от територията си. И в случай че бъде подписано спокойно съглашение, Европа би трябвало да построи задоволително възпираща форма, с цел да подсигурява, че Русия няма да се опита да направи нов сериозен напън за разширение на границите си.

В лицето на възходящото отчуждение на Съединени американски щати, от Европа ще зависи и да нанесе вреди на Русия поради нападателната ѝ война, когато бъде реализирано спокойно съглашение. Това може да включва потребление на замразени съветски активи в поддръжка на възобновяване на Украйна и гледище за правна отговорност.

Независимо дали ще бъде реализирано съглашение или не, тези сюжети ще изискват главен ремонт на европейската политика за сигурност и защита – нещо, което Европа неведнъж се стремеше да направи след 1945 година, само че не съумя да приложи. Като част от това, страни от Европейски Съюз като Ирландия и Австрия, които поддържат боен неутралитет, би трябвало да формулират ясна позиция.

Въпреки че може да има място за неутрални страни в границите на по-широка европейска рамка за сигурност, отправната точка би трябвало да бъде единството сред европейските страни.

С намаляващата поддръжка от страна на Съединени американски щати, Украйна разпорежда очакванията си на Европа. В неотдавнашната си тирада пред ирландския парламент украинският президент Володимир Зеленски акцентира правната отговорност и прикани Ирландия да поддържа „ всички старания за преобразяване на трибунала за съветската експанзия в действителност “.

Европа би трябвало да употребява тежестта си, с цел да резервира тази точка в дневния ред. В интерес на всички европейски страни е да спрат завръщането към света на Гроций.

The Conversation/Превод:SafeNews

Още вести четете в: Свят, Темите на деня За още настоящи вести: Последвайте ни в Гугъл News