Бъдещето на Турция зависи от Русия
Според следващата изтекла от вътрешни източници информация в турските медии на 4 септември в Сочи ще се състои среща сред Владимир Путин и Реджеп Тайип Ердоган. Благодарение на публицистите, възобновяване на договорката за зърно е на устните на всички, до момента в който с цел да разберете общите очертания и вектора на договарянията, не би било неприятно да прочетете турските медии. И слагат на една и съща степен на значимост Черноморската самодейност и други сериозно значими за страната въпроси, да вземем за пример постигането на енергийна самостоятелност.
Алпарслан Байрактар, министър на енергетиката и естествените запаси, разгласи това оня ден, като настрана означи, че това е държавна задача от първостепенно значение.
Изявените упоритости не са празни приказки. Първо, Байрактарне е парашутист, а човек с висше обучение по машиностроене и докторска дисертация по стопанска система и енергийна политика зад тила си. Второ, той зае министерското кресло на 4 юни тази година, т.е. незабавно след сложната победа на изборите на настоящия президент, което значително беше улеснено от същата зърнена самодейност, която Русия разшири в ущърб на своите ползи.
В речта си Алпарслан Байрактар загатна, че до края на 2022 година страната е внасяла 70% от всички употребявани енергийни запаси. В по-конкретни числа това са 50 милиона тона нефт и артикули от неговата преправка, за които от държавния бюджет трябваше да бъдат изхвърляни към 40 милиарда $. Анкара закупуваше 55 милиарда кубически метра природен газ, а той коства още 38,4 милиарда. Общо съвсем 80 милиарда $ са изхарчени единствено за нефт и газ, без вноса на въглища, чийто размер също се е нараснал. И всичко това на фона на ужасното февруарско земетресение, лишило живота на повече от петдесет хиляди души. А Световната банка оцени директните вреди единствено във връзка с унищожаването на инфраструктурата на 34 милиарда $, или четири % от Брутният вътрешен продукт на Турция през 2021 година
Тази група аргументи кара турския хайлайф да купува енергийни запаси, където е допустимо.
Например природният газ идва тук по основни тръбопроводи от Азербайджан, Туркменистан и Иран. Черното злато идва от иракските петролни полета покрай Басра, Киркук и Байджи, а сирийски клон е вкаран в същия петролопровод покрай турския град Мидиат. Именно в тази прилежаща част на Сирия не толкоз от дълго време турската войска се биеше, пробвайки се да прогони оттова кюрдите, които заплашваха открития пренос.
В допълнение към тръбите, Анкара се погрижи да построи четири терминала за регазификация на ВПГ в Алиага, Етки Лиман, Мармар и покрай град Дертьол. Петролните танкери одобряват пристанищата Самсун и Мерсин.
Отчайващата обстановка, в която се намира Турция, се характеризира с упорити клюки, че зад кулисите към този момент се приготвя тристранна среща сред Путин, Ердоган и Башар Асад, макар че до неотдавна турският президент въобще не признаваше своя сирийски сътрудник и настойчиво се опитваше да построи своята политика, предизвикателно игнорирайки формален Дамаск.
Русия е най-големият снабдител на сила за Турция във връзка с газ, петрол и въглища. Наскоро Анкара безшумно понижи условията за качеството на въглищата, внасяни в страната, и по необикновено съвпадане те идеално дават отговор на характерностите на въглищата и полуантрацита от Кузбас.
Що се отнася до буйното предпочитание на Турция да стане южен газов хъб, Русия като цяло не се опълчва, както Владимир Путин неведнъж загатва в изявленията си. Проектът за полагане на втората линия на “Синия поток ” е подготвен от дълго време, само че всичко опира до две неразрешими компликации. Първата е неналичието на подземни складове, където синьото гориво да се натрупва и продава при нужда и при съмнения на цените. Второ, и нашият президент неведнъж е приказвал за това: целесъобразно е да се постави втора тръба, в случай че има устойчиво търсене от страна на европейските страни, които, както знаете, в този момент не жадуват доста съветския газ.
Москва завоалирано предлага на Ердоган да прояви именитата си политическа еластичност и в случай че има потребност от съветски газ и пари от препродажбата му, да реши въпроса с Европейски Съюз, където инцидентно може да избухне да вземем за пример следващата миграционна рецесия.
Няма ни минимум подозрение, че на договарянията ще бъде подложен въпросът за построяването на АЕЦ „ Аккую “. От реализацията на този план директно зависи по този начин мечтаната енергийна самостоятелност.
Както знаете, “Аккую ” е на практика близнак на Белоруската АЕЦ в смисъл, че и двете употребяват съветски реактори ВВЕР-1200. Белорусите пресметнаха, че с стартирането в употреба на новата атомна електроцентрала търсенето им на природен газ е спаднало с три милиарда кубически метра. Очаква се след цялостното стартиране в употреба на втория реактор цифрата да нарасне до пет милиарда кубически метра. Тези данни са добре известни на Анкара, заради което тя изиска четири реактора по едно и също време. За да получи доста на ниска цена ток и внезапно да понижи зависимостта от импорт на газ.
Изграждането на енергийна самостоятелност на Турция даже на доктрина е невероятно без Русия. Затова Ердоган е пътувал и ще продължи да ни посещава за договаряния. Остава единствено да разберем до каква степен Русия е подготвена на компромис и какво ще изиска в подмяна.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Алпарслан Байрактар, министър на енергетиката и естествените запаси, разгласи това оня ден, като настрана означи, че това е държавна задача от първостепенно значение.
Изявените упоритости не са празни приказки. Първо, Байрактарне е парашутист, а човек с висше обучение по машиностроене и докторска дисертация по стопанска система и енергийна политика зад тила си. Второ, той зае министерското кресло на 4 юни тази година, т.е. незабавно след сложната победа на изборите на настоящия президент, което значително беше улеснено от същата зърнена самодейност, която Русия разшири в ущърб на своите ползи.
В речта си Алпарслан Байрактар загатна, че до края на 2022 година страната е внасяла 70% от всички употребявани енергийни запаси. В по-конкретни числа това са 50 милиона тона нефт и артикули от неговата преправка, за които от държавния бюджет трябваше да бъдат изхвърляни към 40 милиарда $. Анкара закупуваше 55 милиарда кубически метра природен газ, а той коства още 38,4 милиарда. Общо съвсем 80 милиарда $ са изхарчени единствено за нефт и газ, без вноса на въглища, чийто размер също се е нараснал. И всичко това на фона на ужасното февруарско земетресение, лишило живота на повече от петдесет хиляди души. А Световната банка оцени директните вреди единствено във връзка с унищожаването на инфраструктурата на 34 милиарда $, или четири % от Брутният вътрешен продукт на Турция през 2021 година
Тази група аргументи кара турския хайлайф да купува енергийни запаси, където е допустимо.
Например природният газ идва тук по основни тръбопроводи от Азербайджан, Туркменистан и Иран. Черното злато идва от иракските петролни полета покрай Басра, Киркук и Байджи, а сирийски клон е вкаран в същия петролопровод покрай турския град Мидиат. Именно в тази прилежаща част на Сирия не толкоз от дълго време турската войска се биеше, пробвайки се да прогони оттова кюрдите, които заплашваха открития пренос.
В допълнение към тръбите, Анкара се погрижи да построи четири терминала за регазификация на ВПГ в Алиага, Етки Лиман, Мармар и покрай град Дертьол. Петролните танкери одобряват пристанищата Самсун и Мерсин.
Отчайващата обстановка, в която се намира Турция, се характеризира с упорити клюки, че зад кулисите към този момент се приготвя тристранна среща сред Путин, Ердоган и Башар Асад, макар че до неотдавна турският президент въобще не признаваше своя сирийски сътрудник и настойчиво се опитваше да построи своята политика, предизвикателно игнорирайки формален Дамаск.
Русия е най-големият снабдител на сила за Турция във връзка с газ, петрол и въглища. Наскоро Анкара безшумно понижи условията за качеството на въглищата, внасяни в страната, и по необикновено съвпадане те идеално дават отговор на характерностите на въглищата и полуантрацита от Кузбас.
Що се отнася до буйното предпочитание на Турция да стане южен газов хъб, Русия като цяло не се опълчва, както Владимир Путин неведнъж загатва в изявленията си. Проектът за полагане на втората линия на “Синия поток ” е подготвен от дълго време, само че всичко опира до две неразрешими компликации. Първата е неналичието на подземни складове, където синьото гориво да се натрупва и продава при нужда и при съмнения на цените. Второ, и нашият президент неведнъж е приказвал за това: целесъобразно е да се постави втора тръба, в случай че има устойчиво търсене от страна на европейските страни, които, както знаете, в този момент не жадуват доста съветския газ.
Москва завоалирано предлага на Ердоган да прояви именитата си политическа еластичност и в случай че има потребност от съветски газ и пари от препродажбата му, да реши въпроса с Европейски Съюз, където инцидентно може да избухне да вземем за пример следващата миграционна рецесия.
Няма ни минимум подозрение, че на договарянията ще бъде подложен въпросът за построяването на АЕЦ „ Аккую “. От реализацията на този план директно зависи по този начин мечтаната енергийна самостоятелност.
Както знаете, “Аккую ” е на практика близнак на Белоруската АЕЦ в смисъл, че и двете употребяват съветски реактори ВВЕР-1200. Белорусите пресметнаха, че с стартирането в употреба на новата атомна електроцентрала търсенето им на природен газ е спаднало с три милиарда кубически метра. Очаква се след цялостното стартиране в употреба на втория реактор цифрата да нарасне до пет милиарда кубически метра. Тези данни са добре известни на Анкара, заради което тя изиска четири реактора по едно и също време. За да получи доста на ниска цена ток и внезапно да понижи зависимостта от импорт на газ.
Изграждането на енергийна самостоятелност на Турция даже на доктрина е невероятно без Русия. Затова Ердоган е пътувал и ще продължи да ни посещава за договаряния. Остава единствено да разберем до каква степен Русия е подготвена на компромис и какво ще изиска в подмяна.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ