21 юли – фаталната дата за семейство Живкови
Според първичната информация, Славков е бил на отмора с компания от петък. Приятелите му са го намерили безжизнен и неотложно са подали сигнал на незабавния телефон. На място са пристигнали екипи на полицията и „ Съдебна медицина “. Според заключението на съдебномедицинската експертиза, оповестено от Районната прокуратура в Стара Загора, повода за гибелта е самоубийство. Установено е, че е имал законно оръжие - револвер 22 диаметър. Образувано е досъдебно произвеждане.
Кой беше Тодор Славков?
Тодор Славков е роден на 18 май 1971 година в София. Той е наследник на Людмила Живкова - дъщерята на комунистическия водач Тодор Живков и спортния деятел Иван Славков - дълготраен ръководител на БОК и общоприет шеф на Българска национална телевизия. По майчина линия Тодор е внук на индивида, управлявал България съвсем три десетилетия - Тодор Живков.
Още от раждането си Славков попада под прожекторите на властта и публичното внимание. Учи в Първа британска гимназия в София, а след това приключва бизнес мениджмънт в влиятелен университет в Швейцария. Привилегированото му детство обаче не го защищава от бъдещите разтърсвания в персоналния и публичния му живот.
През 1988 година едвам 17-годишен, Славков попада в центъра на едно от най-шумните каузи от това време - упрекнат е в групово обезчестяване на манекенката Мила Гешева. Първоначално делото е прекъснато, само че след политическите промени е обновено. През 1996 година той е наказан, само че по-късно оневинен от Върховния съд през 2002 година Самият той постоянно наричаше случая " политическа кавга ".
В своите обществени изяви Тодор Славков в никакъв случай не се е тормозил да разяснява както своето минало и семейство, по този начин и настоящата политическа конюнктура в страната, постоянно с хапливи и запаметяващи се мнения. През 2015 година прави и къс опит да влезе в политиката като претендент за общински консултант в София.
Славков става необятно известен посредством участията си в риалити формати.
Иван Славков
Баща му - Иван Славков - именуван Батето, е състезателен деятел, шеф на Българската телевизия от 1972 до 1982 г.
Роден е на 11 май 1940 година в фамилията на експерта по вътрешни заболявания Борис Славков. Завършва компетентност „ Двигатели с вътрешно горене “ във ВМЕИ, София. Спортува водна топка като студент в тима на „ Септември “, след това е играч в ЦСКА и „ Академик “ (София), играе в националния тим (1959 – 1964).
През 1966 година, едвам на 25-годишна възраст, остава вдовец, откакто първата му брачна половинка стюардесата Светла Маринова умира при злополуката на аероплан „ Ил-18Б “ на самолетна компания ТАБСО край Братислава, пътувал по линията София-Прага. От 1967 до 1969 година работи като публицист в икономическия отдел на вестник „ Труд “ и в „ Работническо дело “. Славков, съгласно Димитър Иванов, е бил „ офицер на прикритие “ (майор) към Първо основно ръководство на Държавна сигурност.
В края на 1970-те години е началник в ПФК „ Левски “, София.
След гибелта на Людмила Живкова през 1981 година Тодор Живков внезапно прекъсва връзките си с Иван Славков, към който и преди този момент се отнася с отрицание, поради разпуснатия му метод на живот. Славков напуща Резиденция „ Бояна “, където живее до тогава, и се открива със сина си в жилището си в центъра на града.
От 1982 година е ръководител на Българския олимпийски комитет (БОК). През 1987 година става доживотен член на Международния олимпийски комитет (МОК). В всякакви интервали е бил член на комисии на МОК – за радио и телевизия, за нови източници на финансиране, по олимпийска взаимност, апартейд и олимпизъм. Заместник-председател е на Организационния комитет на кандидатурите на София за хазаин на зимни олимпийски игри – през 1992 и 1994 година
В края на 80-те години Държавна сигурност проверява Славков за злоупотреби със средства предопределени за олимпийската кандидатура на София. В началото на 90-те години той е упрекнат по този случай, както и за нелегално владение на оръжие, само че е оневинен в съда.
През 1995 година е определен за президент на Българския футболен съюз (БФС). Преизбран е на този пост през май 2001 година, през същата година е избран отново и за ръководител на БОК. Бил е член на комисията на ФИФА по организацията на международните шампионати.
През 2001 година основава партия „ Напред, България “ по прилика с партията на Силвио Берлускони „ Форца Италия “, която обаче не съумява да премине 4-процентната преграда и да влезе в Народното събрание.
Славков получава скандална международна популярност, откакто скрита камера на телевизия Би Би Си (BBC) го снима през 2004 година дружно със сърбина Горан Такач в софийския хотел „ Радисън “ по време на договаряния с фиктивни лобисти, представящи се за предприемачи от измислената компания „ Ню Лондон Венчърс “, за обезпечаване гласове на членове на МОК за кандидатурата на Лондон за Олимпиадата през 2012 година Записът е излъчен на 4 август, 21 ч. британско време в предаването „ Панорама “ на BBC, във кино лентата „ Да купиш игрите “.
Людмила Живкова
Людмила Живкова е политик от Българската комунистическа партия (БКП), щерка на Генералния секретар на Централен комитет на Българска комунистическа партия Тодор Живков и Мара Малеева, виновна за културната политика на тоталитарния режим от края на 70-те години до гибелта си.
Живкова става проводник на нова квазиидеология, представляваща еклектично комбиниране на обичайна комунистическа изразителност с азиатски религиозни учения, като Агни Йога, и парапсихология.
От 17 юли 1979 до 21 юли 1981 година е член на Политбюро на Централен комитет на Българска комунистическа партия, а от 3 юли 1975 до 21 юли 1981 година е ръководител на Комитета за просвета, с сан министър на културата. Между 1976 и 1981 година е депутат в VII и VIII нормално национално заседание.
Жени се за Любомир Стойчев, инженер от Враца, и през 1965 година се ражда щерка им Евгения Живкова, по-късно фешън дизайнерка и политик от Българската социалистическа партия. Развежда се през 1967 година, след което Стойчев е изпратен на работа във Виена и му е неразрешено да се вижда с щерка си, чието фамилно име е променено на „ Живкова “.
Малко след развода си Людмила Живкова се дами за журналиста Иван Славков, който по-късно прави бърза кариера и е дълготраен началник на Българската телевизия и Българския олимпийски комитет. През май 1971 година се ражда синът им Тодор Славков.
През 1970 година Живкова приключва специализация по изкуствознание в Московския държавен университет. След това е изпратена за известно време в Оксфордския университет, а през 1971 година пази в Института по балканистика кандидатска дисертация на тематика „ Англо-турските връзки 1933 – 1939 година “, която съгласно неин учител в Оксфорд е писана от чиновник на българското посолство в Лондон.
Възползвайки се от протекциите на татко си, който ѝ обезпечава нужните финансови и организационни запаси, в последните години от живота си Людмила Живкова провежда няколко огромни пропагандни акции. Тя е основател за основаването на Международната детска асамблея „ Знаме на мира “ и обвързваните с нея събития, като провежданите през 3 години интернационалните детски фестивали с пацифистка, културна и просветителна устременост. В тази връзка е построен парковият комплекс „ Камбаните “. Тази самодейност е обвързвана и с нейното въодушевление по теорията за така наречен „ всестранно развита персона “, което става причина за основаването на специфична държавно финансирана стратегия в тази посока.
Построен е Народният замък на културата (НДК) в София, който от гибелта ѝ до 1990 година носи нейното име, а по-късно става Национален замък на културата.
Според Димитър Мурджев Людмила Живкова е открита мъртва в 18 часа на 20 юли в банята на жилището си в Резиденция „ Бояна “. В формалния акт, подписан от професорите Атанас Малеев, Йонко Белоев, Йордан Йорданов и Сивчо Сивчев, времето на гибелта ѝ е маркирано като 2 часа на 21 юли 1981 година, а като причина е посочен „ ненадейно настъпил мозъчен кръвоизлив, и последвали тежки необратими разстройства на дишането и кръвообращението “.
Владимир Живков
Владимир Живков е политик от Българска комунистическа партия, наследник на Тодор Живков.
През 1980 година стартира работа като теоретичен помощник в Института по науките за страната и правото при Българска академия на науките. През 1981 година под управлението Ярослав Радев - член на Държавния съвет и ръководител на парламентарната Законодателна комисия - пази дисертация на тематика „ Правна оценка на Нюрнбергския развой “, евентуално писана от самия Радев. Жени се два пъти – за Маруся Мирчевска, с която има наследник Тодор Живков, и за Валентина Станимирова, с която има щерка Елизабет Живкова.
Въпреки че Живков няма особени упоритости и качества и е прочут с пиянството и разпуснатия си живот, Тодор Живков се пробва да го стартира в политическата подчиненост на режима. След гибелта на сестра си Людмила Живкова Владимир Живков става основен шеф на Центъра „ Знаме на мира “ (до 1989 г.). Същата година е определен за член на Бюрото на Централния комитет на ДКМС. В интервала 1982 - февруари 1990 година е ръководител на Международната фондация „ Людмила Живкова “. От 27 май 1983 до юни 1989 година е заместник-председател на Комитета за просвета. През 1986 година става заместник-председател на Съвета за духовно развиване при Министерски съвет. От 1986 до изключването си през 1989 година е член на Централен комитет на Българска комунистическа партия. Народен представител в VIII и IX национално заседание и член на Комисията по духовно развиване и на Ръководния комитет на българската интерпарламентарна група.
Междувременно алкохолизмът на Живков се утежнява, неведнъж пребива брачната половинка си и е залавян да кара пийнал, прекарва множеството от време си в пиянство. Държавна сигурност прикрива тези произшествия, като в това време прави опити да управлява ситуацията. За наставление трима от непрекъснатите членове на компанията му са съдени в скърпен развой и един от тях е изпратен в пандиза в Белене.
Кой беше Тодор Славков?
Тодор Славков е роден на 18 май 1971 година в София. Той е наследник на Людмила Живкова - дъщерята на комунистическия водач Тодор Живков и спортния деятел Иван Славков - дълготраен ръководител на БОК и общоприет шеф на Българска национална телевизия. По майчина линия Тодор е внук на индивида, управлявал България съвсем три десетилетия - Тодор Живков.
Още от раждането си Славков попада под прожекторите на властта и публичното внимание. Учи в Първа британска гимназия в София, а след това приключва бизнес мениджмънт в влиятелен университет в Швейцария. Привилегированото му детство обаче не го защищава от бъдещите разтърсвания в персоналния и публичния му живот.
През 1988 година едвам 17-годишен, Славков попада в центъра на едно от най-шумните каузи от това време - упрекнат е в групово обезчестяване на манекенката Мила Гешева. Първоначално делото е прекъснато, само че след политическите промени е обновено. През 1996 година той е наказан, само че по-късно оневинен от Върховния съд през 2002 година Самият той постоянно наричаше случая " политическа кавга ".
В своите обществени изяви Тодор Славков в никакъв случай не се е тормозил да разяснява както своето минало и семейство, по този начин и настоящата политическа конюнктура в страната, постоянно с хапливи и запаметяващи се мнения. През 2015 година прави и къс опит да влезе в политиката като претендент за общински консултант в София.
Славков става необятно известен посредством участията си в риалити формати.
Иван Славков
Баща му - Иван Славков - именуван Батето, е състезателен деятел, шеф на Българската телевизия от 1972 до 1982 г.
Роден е на 11 май 1940 година в фамилията на експерта по вътрешни заболявания Борис Славков. Завършва компетентност „ Двигатели с вътрешно горене “ във ВМЕИ, София. Спортува водна топка като студент в тима на „ Септември “, след това е играч в ЦСКА и „ Академик “ (София), играе в националния тим (1959 – 1964).
През 1966 година, едвам на 25-годишна възраст, остава вдовец, откакто първата му брачна половинка стюардесата Светла Маринова умира при злополуката на аероплан „ Ил-18Б “ на самолетна компания ТАБСО край Братислава, пътувал по линията София-Прага. От 1967 до 1969 година работи като публицист в икономическия отдел на вестник „ Труд “ и в „ Работническо дело “. Славков, съгласно Димитър Иванов, е бил „ офицер на прикритие “ (майор) към Първо основно ръководство на Държавна сигурност.
В края на 1970-те години е началник в ПФК „ Левски “, София.
След гибелта на Людмила Живкова през 1981 година Тодор Живков внезапно прекъсва връзките си с Иван Славков, към който и преди този момент се отнася с отрицание, поради разпуснатия му метод на живот. Славков напуща Резиденция „ Бояна “, където живее до тогава, и се открива със сина си в жилището си в центъра на града.
От 1982 година е ръководител на Българския олимпийски комитет (БОК). През 1987 година става доживотен член на Международния олимпийски комитет (МОК). В всякакви интервали е бил член на комисии на МОК – за радио и телевизия, за нови източници на финансиране, по олимпийска взаимност, апартейд и олимпизъм. Заместник-председател е на Организационния комитет на кандидатурите на София за хазаин на зимни олимпийски игри – през 1992 и 1994 година
В края на 80-те години Държавна сигурност проверява Славков за злоупотреби със средства предопределени за олимпийската кандидатура на София. В началото на 90-те години той е упрекнат по този случай, както и за нелегално владение на оръжие, само че е оневинен в съда.
През 1995 година е определен за президент на Българския футболен съюз (БФС). Преизбран е на този пост през май 2001 година, през същата година е избран отново и за ръководител на БОК. Бил е член на комисията на ФИФА по организацията на международните шампионати.
През 2001 година основава партия „ Напред, България “ по прилика с партията на Силвио Берлускони „ Форца Италия “, която обаче не съумява да премине 4-процентната преграда и да влезе в Народното събрание.
Славков получава скандална международна популярност, откакто скрита камера на телевизия Би Би Си (BBC) го снима през 2004 година дружно със сърбина Горан Такач в софийския хотел „ Радисън “ по време на договаряния с фиктивни лобисти, представящи се за предприемачи от измислената компания „ Ню Лондон Венчърс “, за обезпечаване гласове на членове на МОК за кандидатурата на Лондон за Олимпиадата през 2012 година Записът е излъчен на 4 август, 21 ч. британско време в предаването „ Панорама “ на BBC, във кино лентата „ Да купиш игрите “.
Людмила Живкова
Людмила Живкова е политик от Българската комунистическа партия (БКП), щерка на Генералния секретар на Централен комитет на Българска комунистическа партия Тодор Живков и Мара Малеева, виновна за културната политика на тоталитарния режим от края на 70-те години до гибелта си.
Живкова става проводник на нова квазиидеология, представляваща еклектично комбиниране на обичайна комунистическа изразителност с азиатски религиозни учения, като Агни Йога, и парапсихология.
От 17 юли 1979 до 21 юли 1981 година е член на Политбюро на Централен комитет на Българска комунистическа партия, а от 3 юли 1975 до 21 юли 1981 година е ръководител на Комитета за просвета, с сан министър на културата. Между 1976 и 1981 година е депутат в VII и VIII нормално национално заседание.
Жени се за Любомир Стойчев, инженер от Враца, и през 1965 година се ражда щерка им Евгения Живкова, по-късно фешън дизайнерка и политик от Българската социалистическа партия. Развежда се през 1967 година, след което Стойчев е изпратен на работа във Виена и му е неразрешено да се вижда с щерка си, чието фамилно име е променено на „ Живкова “.
Малко след развода си Людмила Живкова се дами за журналиста Иван Славков, който по-късно прави бърза кариера и е дълготраен началник на Българската телевизия и Българския олимпийски комитет. През май 1971 година се ражда синът им Тодор Славков.
През 1970 година Живкова приключва специализация по изкуствознание в Московския държавен университет. След това е изпратена за известно време в Оксфордския университет, а през 1971 година пази в Института по балканистика кандидатска дисертация на тематика „ Англо-турските връзки 1933 – 1939 година “, която съгласно неин учител в Оксфорд е писана от чиновник на българското посолство в Лондон.
Възползвайки се от протекциите на татко си, който ѝ обезпечава нужните финансови и организационни запаси, в последните години от живота си Людмила Живкова провежда няколко огромни пропагандни акции. Тя е основател за основаването на Международната детска асамблея „ Знаме на мира “ и обвързваните с нея събития, като провежданите през 3 години интернационалните детски фестивали с пацифистка, културна и просветителна устременост. В тази връзка е построен парковият комплекс „ Камбаните “. Тази самодейност е обвързвана и с нейното въодушевление по теорията за така наречен „ всестранно развита персона “, което става причина за основаването на специфична държавно финансирана стратегия в тази посока.
Построен е Народният замък на културата (НДК) в София, който от гибелта ѝ до 1990 година носи нейното име, а по-късно става Национален замък на културата.
Според Димитър Мурджев Людмила Живкова е открита мъртва в 18 часа на 20 юли в банята на жилището си в Резиденция „ Бояна “. В формалния акт, подписан от професорите Атанас Малеев, Йонко Белоев, Йордан Йорданов и Сивчо Сивчев, времето на гибелта ѝ е маркирано като 2 часа на 21 юли 1981 година, а като причина е посочен „ ненадейно настъпил мозъчен кръвоизлив, и последвали тежки необратими разстройства на дишането и кръвообращението “.
Владимир Живков
Владимир Живков е политик от Българска комунистическа партия, наследник на Тодор Живков.
През 1980 година стартира работа като теоретичен помощник в Института по науките за страната и правото при Българска академия на науките. През 1981 година под управлението Ярослав Радев - член на Държавния съвет и ръководител на парламентарната Законодателна комисия - пази дисертация на тематика „ Правна оценка на Нюрнбергския развой “, евентуално писана от самия Радев. Жени се два пъти – за Маруся Мирчевска, с която има наследник Тодор Живков, и за Валентина Станимирова, с която има щерка Елизабет Живкова.
Въпреки че Живков няма особени упоритости и качества и е прочут с пиянството и разпуснатия си живот, Тодор Живков се пробва да го стартира в политическата подчиненост на режима. След гибелта на сестра си Людмила Живкова Владимир Живков става основен шеф на Центъра „ Знаме на мира “ (до 1989 г.). Същата година е определен за член на Бюрото на Централния комитет на ДКМС. В интервала 1982 - февруари 1990 година е ръководител на Международната фондация „ Людмила Живкова “. От 27 май 1983 до юни 1989 година е заместник-председател на Комитета за просвета. През 1986 година става заместник-председател на Съвета за духовно развиване при Министерски съвет. От 1986 до изключването си през 1989 година е член на Централен комитет на Българска комунистическа партия. Народен представител в VIII и IX национално заседание и член на Комисията по духовно развиване и на Ръководния комитет на българската интерпарламентарна група.
Междувременно алкохолизмът на Живков се утежнява, неведнъж пребива брачната половинка си и е залавян да кара пийнал, прекарва множеството от време си в пиянство. Държавна сигурност прикрива тези произшествия, като в това време прави опити да управлява ситуацията. За наставление трима от непрекъснатите членове на компанията му са съдени в скърпен развой и един от тях е изпратен в пандиза в Белене.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ