Уеднаквена защита за бизнеса и потребителите при антиръстови нарушения
Според доклада на Комисия за защита на конкуренцията за 2016 година производствата с предмет определяне съществуване на картелно съглашение са 15, тези свързани с определяне съществуването или неналичието на корист с монополно или господстващо състояние са 13. Голяма част се анулират от Върховен административен съд.
© Юлия Лазарова Още по тематиката
Достъпът на чужденци до пазара на труда
Какви са условията на закона при командироване и трансфер
19 ное 2017
Делото " Шремс ": Ще бъдат ли неразрешени прехвърлянията на данни от Европейски Съюз?
Стандартните договорни клаузи на Европейски Съюз за трансфер на данни – под сянката на подозрението
2 ное 2017
Включване на земеделска земя в строителните граници на обитаемоте места
И по какъв начин може да се промени предназначението й
2 окт 2017 Преди съвсем една година изтече срокът, в който България трябваше да вкара в националното си законодателство Директива 2014/104/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26.11.2014 година по отношение на някои правила за споразумяване на искове за обезщетение за вреди в региона на конкуренцията ( " Директивата " ), а забавянето стана мотив Европейската комисия да открие наказателна процедура против страната ни през януари тази година. В обсега на Директивата се включват такива вреди, които са настъпили вследствие нарушавания в региона на неразрешените съглашения или на злоупотребите с господстващо състояние. Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за защита на конкуренцията към този момент е импортиран в Народното събрание и се чака неговото приемане.
Цел
Въпросът за правото на обезщетение за вреди в региона на конкуренцията е повдиган нееднократно в практиката на Съда на Европейския съюз, съгласно която лицата, претърпели такива вреди, би трябвало да получат като най-малко цялостно обезщетение на действителната стойност на понесените загуби (действително претърпените загуби и пропуснатите ползи), както и лихви върху тази стойност. Това схващане намира категорично място в Директивата, респ. в законопроекта. Новите разпореждания преодоляват и разликите в процесуалните правила на обособените страни членки, което следва да докара до основаването на една ефикасна отбрана за бизнеса и потребителите, и до подсилване на вътрешния пазар.
Доказване
Директивата и законопроектът разписват в детайли процедурата, по която гражданският съд следва да преглежда заведените от потърпевши лица искове за компенсации. Подобно на всеки различен правосъден развой и тук централно място заема въпросът, обвързван с доказване основателността на исковата рекламация, изключително и най-много заради характерния темперамент на антитръстовите нарушавания. Това е по този начин, тъй като огромна част от основните доказателства най-често са разполагаем на ответника или на трети страни и не постоянно са известни в детайлности на ищеца.
Искането на ищеца или ответника за показване на доказателства би трябвало да е допустимо най-точно и съответно. Преди да допусне събирането на съответните доказателства съдът следва да вземе поради в каква степен е обосновано доказателственото искане предвид на твърдените обстоятелства и към този момент показаните доказателства, какъв е техният обсег и разноските по представянето им, както и събитието дали съдържат поверителна информация. Изискването за мотивираност и уточненост на настояването за показване на доказателства цели да се предотврати използуване с процесуални права от вида fishing for evidences (лов на доказателства) – събиране на неконкретна или пък прекомерно нереална информация, която е неотносима към делото, предвид на това да бъде набавена информация за други цели.
Съдът разполага със същото пълномощие и във връзка с представянето на доказателства, които са част от кореспонденция на орган за защита на конкуренцията, разграничени в три групи. Предвижда се безспорна възбрана за откриване на два типа документи: изказвания на предприятия по отношение на освобождение от санкции и понижаване на техния размер и заявки за реализиране на съглашение с органа по конкуренция. Правилата плануват краткотрайна отбрана на документите, направени за задачите на производството пред органа по конкуренция. Те могат да бъдат разкрити за задачите на заведения иск за обезщетение единствено след привършване на производството пред органа за защита на конкуренцията. В третата група документи попадат всички останали, които са отвън горепосочените две групи, като те подлежат на откриване с предписание от съда във всеки един миг.
Прехвърляне на надценки
Лицата, понесли вреди в резултат на нарушаване на разпоредбите за конкуренция, имат право на обезщетение, без значение дали са директни или непреки купувачи. Обезщетението е за действителните загуби (равни на съответната надценка) и за пропуснатите изгоди (нереализирани продажби заради по-високата цена). Когато ищецът, който е понесъл вреди, е понижил своята действителна загуба посредством отчасти или цялостно прекачване на надценката към своите клиенти, трансферираната по този метод надценка към този момент не съставлява щета, за която ищецът предстои на обезщетение. В тази връзка, Директивата и законопроектът дават правото на нарушителите да създадат несъгласие за трансферирана надценка по веригата (passing-on defence), което от своя страна цели попречване на свръхкомпенсация. Логиката на законодателя в тези случаи е претърпяната щета да включва единствено пропуснатите изгоди, както и действителната загуба, която не е била трансферирана.
Предел на отговорност
Една от главните гаранции на правилото за приемане на най-малко цялостно обезщетение на действителната стойност на понесените загуби е плануванаъа солидарна отговорност за нарушителите на антитръстовите правила. Новите правила въпреки всичко вкарват изключения по повод отговорността, която следва да понесат лицата, освободени от наказания. Този метод е уместен, т.к. стратегиите на органите по конкуренция за освобождение от наказания и понижаване на техния размер са основни принадлежности за откриване на картели и са от решаващо значение за ефикасното използване от страна на обществените органи на разпоредбите за конкуренция.
Освобождаването от отговорност обаче не е безусловно, т.к. това би уязвило правилото за приемане на цялостно обезщетение. Поради тази причина нарушителят продължава да носи цялостна отговорност като дебитор от последна инстанция, в случай че лицата, понесли вреди, не са в положение да бъдат обезщетени напълно от другите извършители.
Други значими моменти
Новите разпореждания плануват текстове по отношение на давностните периоди за предявяване на искове за компенсации, хипотеза за съществуването на щета вследствие на картел, както и наложителна мощ на решенията на националните органи по конкуренцията, което да спести на повредените лица разноски по наново доказване на нарушаването. Всичко това би трябвало да докара до една по-лесна и уеднаквена отбрана на правата на жителите и бизнеса, като насърчи потърпевшите от нарушавания да търсят компенсации за претърпените вреди, което следва да послужи и като спомагателна предварителна защита по отношение на евентуалните извършители.
Какъв ще бъде резултатът за България от използването на Директивата и приемането на законопроекта и по какъв начин това ще се отрази на интензивността на органите по конкуренция следва занапред да разберем. Според доклада за активността на Комисия за защита на конкуренцията за 2016 година, формираните производства с предмет определяне съществуване на картелно съглашение са общо 15, до момента в който броят на производствата, свързани с определяне съществуването или неналичието на корист с монополно или господстващо състояние са 13. По-голямата част от решенията на Комисия за защита на конкуренцията за определяне на нарушавания обаче се анулират от Върховния административен съд.
© Юлия Лазарова Още по тематиката
Достъпът на чужденци до пазара на труда
Какви са условията на закона при командироване и трансфер
19 ное 2017
Делото " Шремс ": Ще бъдат ли неразрешени прехвърлянията на данни от Европейски Съюз?
Стандартните договорни клаузи на Европейски Съюз за трансфер на данни – под сянката на подозрението
2 ное 2017
Включване на земеделска земя в строителните граници на обитаемоте места
И по какъв начин може да се промени предназначението й
2 окт 2017 Преди съвсем една година изтече срокът, в който България трябваше да вкара в националното си законодателство Директива 2014/104/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26.11.2014 година по отношение на някои правила за споразумяване на искове за обезщетение за вреди в региона на конкуренцията ( " Директивата " ), а забавянето стана мотив Европейската комисия да открие наказателна процедура против страната ни през януари тази година. В обсега на Директивата се включват такива вреди, които са настъпили вследствие нарушавания в региона на неразрешените съглашения или на злоупотребите с господстващо състояние. Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за защита на конкуренцията към този момент е импортиран в Народното събрание и се чака неговото приемане.
Цел
Въпросът за правото на обезщетение за вреди в региона на конкуренцията е повдиган нееднократно в практиката на Съда на Европейския съюз, съгласно която лицата, претърпели такива вреди, би трябвало да получат като най-малко цялостно обезщетение на действителната стойност на понесените загуби (действително претърпените загуби и пропуснатите ползи), както и лихви върху тази стойност. Това схващане намира категорично място в Директивата, респ. в законопроекта. Новите разпореждания преодоляват и разликите в процесуалните правила на обособените страни членки, което следва да докара до основаването на една ефикасна отбрана за бизнеса и потребителите, и до подсилване на вътрешния пазар.
Доказване
Директивата и законопроектът разписват в детайли процедурата, по която гражданският съд следва да преглежда заведените от потърпевши лица искове за компенсации. Подобно на всеки различен правосъден развой и тук централно място заема въпросът, обвързван с доказване основателността на исковата рекламация, изключително и най-много заради характерния темперамент на антитръстовите нарушавания. Това е по този начин, тъй като огромна част от основните доказателства най-често са разполагаем на ответника или на трети страни и не постоянно са известни в детайлности на ищеца.
Искането на ищеца или ответника за показване на доказателства би трябвало да е допустимо най-точно и съответно. Преди да допусне събирането на съответните доказателства съдът следва да вземе поради в каква степен е обосновано доказателственото искане предвид на твърдените обстоятелства и към този момент показаните доказателства, какъв е техният обсег и разноските по представянето им, както и събитието дали съдържат поверителна информация. Изискването за мотивираност и уточненост на настояването за показване на доказателства цели да се предотврати използуване с процесуални права от вида fishing for evidences (лов на доказателства) – събиране на неконкретна или пък прекомерно нереална информация, която е неотносима към делото, предвид на това да бъде набавена информация за други цели.
Съдът разполага със същото пълномощие и във връзка с представянето на доказателства, които са част от кореспонденция на орган за защита на конкуренцията, разграничени в три групи. Предвижда се безспорна възбрана за откриване на два типа документи: изказвания на предприятия по отношение на освобождение от санкции и понижаване на техния размер и заявки за реализиране на съглашение с органа по конкуренция. Правилата плануват краткотрайна отбрана на документите, направени за задачите на производството пред органа по конкуренция. Те могат да бъдат разкрити за задачите на заведения иск за обезщетение единствено след привършване на производството пред органа за защита на конкуренцията. В третата група документи попадат всички останали, които са отвън горепосочените две групи, като те подлежат на откриване с предписание от съда във всеки един миг.
Прехвърляне на надценки
Лицата, понесли вреди в резултат на нарушаване на разпоредбите за конкуренция, имат право на обезщетение, без значение дали са директни или непреки купувачи. Обезщетението е за действителните загуби (равни на съответната надценка) и за пропуснатите изгоди (нереализирани продажби заради по-високата цена). Когато ищецът, който е понесъл вреди, е понижил своята действителна загуба посредством отчасти или цялостно прекачване на надценката към своите клиенти, трансферираната по този метод надценка към този момент не съставлява щета, за която ищецът предстои на обезщетение. В тази връзка, Директивата и законопроектът дават правото на нарушителите да създадат несъгласие за трансферирана надценка по веригата (passing-on defence), което от своя страна цели попречване на свръхкомпенсация. Логиката на законодателя в тези случаи е претърпяната щета да включва единствено пропуснатите изгоди, както и действителната загуба, която не е била трансферирана.
Предел на отговорност
Една от главните гаранции на правилото за приемане на най-малко цялостно обезщетение на действителната стойност на понесените загуби е плануванаъа солидарна отговорност за нарушителите на антитръстовите правила. Новите правила въпреки всичко вкарват изключения по повод отговорността, която следва да понесат лицата, освободени от наказания. Този метод е уместен, т.к. стратегиите на органите по конкуренция за освобождение от наказания и понижаване на техния размер са основни принадлежности за откриване на картели и са от решаващо значение за ефикасното използване от страна на обществените органи на разпоредбите за конкуренция.
Освобождаването от отговорност обаче не е безусловно, т.к. това би уязвило правилото за приемане на цялостно обезщетение. Поради тази причина нарушителят продължава да носи цялостна отговорност като дебитор от последна инстанция, в случай че лицата, понесли вреди, не са в положение да бъдат обезщетени напълно от другите извършители.
Други значими моменти
Новите разпореждания плануват текстове по отношение на давностните периоди за предявяване на искове за компенсации, хипотеза за съществуването на щета вследствие на картел, както и наложителна мощ на решенията на националните органи по конкуренцията, което да спести на повредените лица разноски по наново доказване на нарушаването. Всичко това би трябвало да докара до една по-лесна и уеднаквена отбрана на правата на жителите и бизнеса, като насърчи потърпевшите от нарушавания да търсят компенсации за претърпените вреди, което следва да послужи и като спомагателна предварителна защита по отношение на евентуалните извършители.
Какъв ще бъде резултатът за България от използването на Директивата и приемането на законопроекта и по какъв начин това ще се отрази на интензивността на органите по конкуренция следва занапред да разберем. Според доклада за активността на Комисия за защита на конкуренцията за 2016 година, формираните производства с предмет определяне съществуване на картелно съглашение са общо 15, до момента в който броят на производствата, свързани с определяне съществуването или неналичието на корист с монополно или господстващо състояние са 13. По-голямата част от решенията на Комисия за защита на конкуренцията за определяне на нарушавания обаче се анулират от Върховния административен съд.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ