Какво всъщност се случва, когато се напием до припадък
Според няколко изследвания, огромен брой хора (66% в едно изследване, извършено върху студенти) са преживявали „ напиване до безпаметност “, при което разнообразни епизоди или са им мъгливи, или ги няма изобщо. Но макар високия %, това е тематика, за която до относително скоро не знаехме изключително доста.
Един от проблемите с проучването на въпроса (ползвайки непосредствено хора, а не животини) е, че би трябвало пияни субекти да идват на крайник в лабораторията (където кой знае по какъв начин ще се държат) или пък в случай че дойдат по-късно, когато се пооправят, да би трябвало да споделят спомените си за моменти, когато са били безпаметно пияни…
Именно това се случва в края на 60-те и началото на 70-те години на предишния век, когато откривателят Доналд Гудуин събира алкохолици от разнообразни лечебни заведения, с цел да вземат участие в серия от необикновени проби на паметта.
В първата част на изследването субектите са запитани за личните им прекарвания при напиване и по какъв начин другите разказват държанието им, когато са пияни. Може би изненадващо, той открива, че хората наподобява значително управляват своите качества по време на пиене.
„ Около една четвърт от субектите, до момента в който са пили, са се озовавали най-малко един път на място, без да си спомнят по какъв начин са стигнали там. Често това включва пътешестване на дълги дистанции за интервал от ден или повече. За да преодолее такива дистанции, индивидът явно би трябвало да е имал прочут надзор върху качествата си. “
Приятели, които са ги виждали в това положение, ги разказват като пияни, само че с обикновено държание. Разговорите с тези пациенти ни предоставиха доста завладяваща информация за загубата на схващане (знаете ли, че можете да осъзнаете, че сте безумно пияни, до момента в който към момента сте безумно пияни? „ Един индивид внезапно се опомня, до момента в който е на дансинга, без да си спомня какво е правил през предходните 6 часа “).
Гудуин взема субектите – някои с история на безпаметност по време на пиене, други без – и им дава да изпият в продължение на четири часа. През това време те са тествани за „ отдалечена памет, непосредствена памет (способност за припомняне на събитията от последната една минута), краткосрочна памет (способност за припомняне на събитията от последните 30 минути) и скорошна памет (способност за припомняне на събития директно преди началото на пиенето) “.
По време на опита на доброволците са показани поредност от нецензурен филми и разнообразни играчки. Неразпознаването на тези неща на идващия ден открива дали са пили до безпаметност или не. По време на този опит той самичък следи по какъв начин доброволците могат да се държат много обикновено, до момента в който в действителност са мощно пияни.
В различен опит той държи тиган в ръката си и пита участниците дали са гладни. След като чуе отговора им, той им оповестява, че тиганът е цялостен с мъртви мишки. Интересното е, че субектите не помнят това събитие след 30 минути и не могат да си го напомнят на идващия ден, само че могат да си го напомнят към две минути откакто се е случило, което допуска, че краткосрочната памет е към момента в норма по време на тежкото пиянство.
Експериментите оказват помощ да се добави скъпа информация към визията за това какво се случва по време на пиянската безпаметност през днешния ден, с поддръжката, несъмнено, на спомагателни опити върху животни. Най-правдоподобната концепция, която имаме сега, е, че пиенето поврежда хипокампуса, област от мозъка с съществена роля в ученето и паметта. Проблемът наподобява е крах не в извикването на мемоари, които са там, а изначално в несъздаване на дълготрайни мемоари.
„ Смятаме, че огромна част от протичащото се е, че алкохолът потиска хипокампуса и той не е в положение да сътвори настоящ запис на събитията “, споделя Аарон Уайт от Националния институт за корист с алкохол и алкохолизъм в Съединени американски щати пред BBC. „ Това е безусловно като краткотрайно бяло леке в лентата. “
