Проучване върху болестта на Паркинсон показва, че рискът от деменция е по-малък, отколкото предполагахме досега
Според някои данни 4 от 5 души, диагностицирани с заболяването на Паркинсон, развиват деменция през идващите 15 години.
Колкото и плашеща да е въпросната цифра, тези прогнози постоянно се основават на изследвания с многочислени ограничавания и дребни извадки, което слага под въпрос какъв брой тясно свързани са тези две неврологични болести.
Ново проучване, извършено от учени от Университета на Пенсилвания, демонстрира, че вероятността от деменция 15 години след слагане на диагнозата Паркинсон е по-скоро 50 %, а след 20 години доближава 74 %.
Това е доста по-ниско от предходните оценки: съгласно по-ранни изследвания от 2003 година и 2008 година вероятността за развиване на деменция 15-20 години след слагане на диагнозата „ Паркинсон “ е приблизително към 80 %.
„ Макар че тези изследвания бяха значими за изясняване на казуса с когнитивния крах при заболяването на Паркинсон, те бяха извършени преди доста години, бяха относително дребни и имаха други ограничавания, по тази причина искахме да преоценим тези резултати “, споделя Даниел Вайнтрауб, психиатър от Университета на Пенсилвания.
Данните са извлечени от две обособени, продължаващи проучвания - едното включва 417 пациенти на междинна възраст 62 години при започване на разбора, а другото - 389 души на междинна възраст 69 години при започване на наблюдението.
Освен че е открито по-ниско равнище на деменция спрямо предходни изследвания, новото проучване демонстрира, че деменцията се развива по-дълго, в сравнение с специалистите са считали: при първото изследване с по-ниска междинна възраст вероятността да имате деменция 10 години след слагането на диагнозата е 9%, до момента в който при второто с по-висока междинна възраст тя е 27%.
Не е ясно за какво обособените изследвания се разминават толкоз фрапантно, въпреки че откривателите допускат, че това може да е обвързвано с това какъв брой скоро всяка извадка от двете изследвания е получила диагнозата си за Паркинсон и с хода на лекуването при набирането на претендентите.
Във всеки случай релативно по-бавните темпове на спад допускат, че медикаментите ще имат повече време, с цел да подействат, а експертите – да се приготвят за бъдещото лекуване. Това също по този начин значи, че има повече вяра за хората с Паркинсон - че рискът при тях също да се развие деменция е по-малък и не толкоз неизбежен, колкото допускат някои изследвания.
„ Тези резултати дават по-обнадеждаващи оценки за дълготрайния риск от деменция за хората с заболяването на Паркинсон, което допуска, че има по-дълъг прозорец за интервенция, с цел да се предотврати или забави утежняването на когнитивните качества “, споделя Вайнтрауб.
Това, несъмнено, е комплициран въпрос и в определянето на самостоятелния риск вземат участие доста разнообразни фактори. Така да вземем за пример мъжете са изложени на по-висок риск. Освен това по-късната възраст на диагностициране на Паркинсон и по-ниското равнище на обучение също имат роля.
Авторите на актуалното изследване настояват, че бъдещите проучвания би трябвало да обзет по-големи и по-разнообразни групи от хора, а екипът желае да получи повече данни за когнитивните качества на хора, които живеят с Паркинсон.
Засега това е окуражаваща стъпка напред в разбирането ни за въпросното опустошително заболяване, което допуска, че уврежданията, които то предизвиква в мозъка, не са толкоз тясно свързани с деменцията, както се смяташе до момента.
„ Хората с Паркинсон се опасяват от развиването на деменция, а комбинацията от двигателно и когнитивно разстройство може да бъде опустошителна за тях и техните близки “, споделя Вайнтрауб.
Изследването е оповестено в Neurology.
Източник: Science Alert
