Скуката е полезна, социалните мрежи я убиват
Според ново изследване непрекъснатото разпръскване на обществените мрежи може да попречи на съзнанието ни да изпадне в по-дълбоко и пълноценно възприятие на досада. Това е тъпо, защото цялостната досада може да бъде плодородна почва за нововъведения, предава " Сайънс алерт "
Това " надълбоко " равнище на досада е друго от първичното, незадълбочено равнище на досада, което изпитваме, когато чакаме на автобусна спирка или чакаме да стартира телевизионна стратегия. И въпреки всичко това в началото потапяне в монотонността може да бъде мигновено разсеяно с една инспекция на Snapchat, Twitter, Instagram, TikTok или Фейсбук, което значи, че нашите равнища на досада в никакъв случай не минават в зона на творчество.
" Дълбоката досада може да звучи като извънредно отрицателно разбиране, само че в действителност тя може да бъде извънредно позитивна, в случай че на хората се даде опция за необезпокоявано мислене и развиване ", споделя Тимъти Хил, социолог от университета в Бат, Англия.
" Трябва да признаем, че пандемията беше трагично, разрушително, поглъщащо прекарване за хиляди хора с по-малко шанс, само че всички сме осведомени с историите на тези, които при блокирането са намерили нови занимания, кариери или направления в живота. "
Хил и сътрудниците му изследват живота на 15 души, които по време на коронавирусната пандемия са получили заплатен отпуск или са били помолени да работят от вкъщи си. Възрастта, специалностите и образованието на участниците, които са били от Англия или Република Ирландия, са били разнообразни.
С участниците бяха извършени структурирани изявленията, в които те обясниха по какъв начин са прекарали времето си по време на пандемията, както и какви усеща са изпитвали. Макар че скуката се появяваше още веднъж и още веднъж, тя постоянно се преодоляваше посредством обществените медии и по този начин наречения doomscrolling.
Хората, взели участие в изследването, които са изпитвали по-дълбока досада, са открили, че тя провокира възприятие на безпокойствие и празнина. Съществува обаче и нов блян към запълване на тази празнина: по време на пандемията са открити или преоткрити пристрастености като дърводелство, печене и колоездене.
Изследователите желаят да подчертаят, че доста хора не разполагат с лукса просто да седят и да не вършат нищо за продължителни интервали от време - и че обществените мрежи могат да бъдат жизненоважни за поддържане на връзките със фамилията и приятелите. Въпреки това те споделят, че е значимо да се означи по какъв начин обществените мрежи въздействат на нашето мислене.
" Проблемът, който забелязахме, е, че мрежите могат да облекчат повърхностната досада, само че това разпръскване изсмуква времето и силата и може да попречи на хората да доближат до положение на дълбока досада, в което биха могли да открият нови пристрастености ", споделя Хил.
Идеята за повърхностната и дълбоката досада датира отпреди съвсем 100 години, когато немският мъдрец Мартин Хайдегер изнася поредност от лекции. Хайдегер твърди, че скуката е извънредно значима част от живота, която би трябвало да се култивира.
Интересно е, че през десетилетията по-късно сме създали от ден на ден способи да избегнем скуката: съзнанието ни към този момент може да бъде разсейвано непрекъснато с помощта на обществените мрежи и всичко останало, което оферират смарт телефоните, таблетите и компютрите. Всъщност не е нужно в никакъв случай да спирате и да се губите в мисли, в случай че не желаете.
Други изследвания също по този начин демонстрират, че скуката и обвързваното с нея лутане на свободния разум са значима основа за творчеството, което може би е повода толкоз доста положителни хрумвания да ни идват под душа. Изследователите, които стоят зад това последно изследване, възнамеряват да задълбочат тематиката.
" Това проучване ни даде опция да разберем по какъв начин непрестанно включената, 24/7 просвета и устройствата, които дават обещание обилие от информация и занимания, може да поправят повърхностната ни досада, само че в действителност ни пречат да открием по-смислени неща ", споделя Хил. " Тези, които се занимават с цифрова детоксикация, може би са на прав път. "
Това " надълбоко " равнище на досада е друго от първичното, незадълбочено равнище на досада, което изпитваме, когато чакаме на автобусна спирка или чакаме да стартира телевизионна стратегия. И въпреки всичко това в началото потапяне в монотонността може да бъде мигновено разсеяно с една инспекция на Snapchat, Twitter, Instagram, TikTok или Фейсбук, което значи, че нашите равнища на досада в никакъв случай не минават в зона на творчество.
" Дълбоката досада може да звучи като извънредно отрицателно разбиране, само че в действителност тя може да бъде извънредно позитивна, в случай че на хората се даде опция за необезпокоявано мислене и развиване ", споделя Тимъти Хил, социолог от университета в Бат, Англия.
" Трябва да признаем, че пандемията беше трагично, разрушително, поглъщащо прекарване за хиляди хора с по-малко шанс, само че всички сме осведомени с историите на тези, които при блокирането са намерили нови занимания, кариери или направления в живота. "
Хил и сътрудниците му изследват живота на 15 души, които по време на коронавирусната пандемия са получили заплатен отпуск или са били помолени да работят от вкъщи си. Възрастта, специалностите и образованието на участниците, които са били от Англия или Република Ирландия, са били разнообразни.
С участниците бяха извършени структурирани изявленията, в които те обясниха по какъв начин са прекарали времето си по време на пандемията, както и какви усеща са изпитвали. Макар че скуката се появяваше още веднъж и още веднъж, тя постоянно се преодоляваше посредством обществените медии и по този начин наречения doomscrolling.
Хората, взели участие в изследването, които са изпитвали по-дълбока досада, са открили, че тя провокира възприятие на безпокойствие и празнина. Съществува обаче и нов блян към запълване на тази празнина: по време на пандемията са открити или преоткрити пристрастености като дърводелство, печене и колоездене.
Изследователите желаят да подчертаят, че доста хора не разполагат с лукса просто да седят и да не вършат нищо за продължителни интервали от време - и че обществените мрежи могат да бъдат жизненоважни за поддържане на връзките със фамилията и приятелите. Въпреки това те споделят, че е значимо да се означи по какъв начин обществените мрежи въздействат на нашето мислене.
" Проблемът, който забелязахме, е, че мрежите могат да облекчат повърхностната досада, само че това разпръскване изсмуква времето и силата и може да попречи на хората да доближат до положение на дълбока досада, в което биха могли да открият нови пристрастености ", споделя Хил.
Идеята за повърхностната и дълбоката досада датира отпреди съвсем 100 години, когато немският мъдрец Мартин Хайдегер изнася поредност от лекции. Хайдегер твърди, че скуката е извънредно значима част от живота, която би трябвало да се култивира.
Интересно е, че през десетилетията по-късно сме създали от ден на ден способи да избегнем скуката: съзнанието ни към този момент може да бъде разсейвано непрекъснато с помощта на обществените мрежи и всичко останало, което оферират смарт телефоните, таблетите и компютрите. Всъщност не е нужно в никакъв случай да спирате и да се губите в мисли, в случай че не желаете.
Други изследвания също по този начин демонстрират, че скуката и обвързваното с нея лутане на свободния разум са значима основа за творчеството, което може би е повода толкоз доста положителни хрумвания да ни идват под душа. Изследователите, които стоят зад това последно изследване, възнамеряват да задълбочат тематиката.
" Това проучване ни даде опция да разберем по какъв начин непрестанно включената, 24/7 просвета и устройствата, които дават обещание обилие от информация и занимания, може да поправят повърхностната ни досада, само че в действителност ни пречат да открием по-смислени неща ", споделя Хил. " Тези, които се занимават с цифрова детоксикация, може би са на прав път. "
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ