Най-слънчевото място на Земята е като да бъдеш на Венера
Според ново изследване няма място на Земята, което да е по-напечено от слънцето, в сравнение с Алтиплано в пустинята Атакама в Южна Америка. Но феновете на плажовете би трябвало да стоят настрани, тъй като интензивността на слънчевата светлина в това плато е сходна на тази на повърхността на Венера, огнения пъкъл на Слънчевата система.
Самолетна фотография на Алтиплано в Перу
Спътникови данни към този момент сочеха, че най-слънчевото място на Земята е Алтиплано – огромно високопланинско плато в Атакама, което се намира в елементи от Чили, Боливия и Перу. След Тибет това е най-високото плато на планетата, със междинна надморска височина 3750 метра.
За да ревизират дали сателитните записи са точни, през 2016 година учените построяват атмосферна обсерватория на северозападната граница на платото Чайнатор в пустинята Атакама в северната част на Чили.
Точно както чакаха спътниците, данните от обсерваторията мерят международен връх по слънчево греене: зашеметяващите 2177 вата на квадратен метър.
Той е регистриран по време на летния безоблачен прилив през януари 2017 година В същото време целогодишната междинна стойност е била 308 вата на квадратен метър, което съгласно откривателите е най-високата стойност в международен мащаб.
„ Всъщност това е лъчението, която ще получите през лятото, в случай че сте застанали на Венера “, споделя Раул Кордеро, създател на проучването и климатолог от Университета в Гронинген, Нидерландия, пред The Washington Post.
Имайте поради, че Венера е най-горещата планета в нашата Слънчева система. Въпреки че Меркурий е по-близо до Слънцето, нейната свръхплътна атмосфера задържа топлината като парник, а междинната температура на повърхността ѝ е 470°C, задоволително, с цел да разтопи олово. Макар че в пустинята Атакама явно не е толкоз топло, интензивността на слънчевата светлина, която получава, е сравнима, твърди откривателят.
Ниските облаци по принцип отразяват слънчевото излъчване, охлаждайки земната повърхнина. В някои случаи обаче облаците в действителност могат да усилят интензивността на лъчите. Изследователите откриват, че изключително тежките интервали на слънчево облъчване частично се дължат на отразяването от фино разпръснати високопланински раздрани облаци.
Екипът приключва проучването си, като отбелязва по какъв начин платото Чайнантор ще обезпечи „ идеално място за тестване на сигурността, издръжливостта и дизайна на бъдещи фотоволтаични електроцентрали “.
„ Ако сте изложени на такава висока радиационна заплаха, би трябвало да отбраните кожата си. На това съответно място, за хората, които работят там… те са наясно, че пече доста, само че в този момент знаем какъв брой в действителност пече “, прибавя Кордеро.
