Защо музиката ни кара да се движим?
Според нова публикация на американски откриватели желанието да се движим в ритъма на музиката наподобява е физиологична реакция, самостоятелна от това какъв брой ни харесва музиката като цяло.
Тази реакция е толкоз мощна, че се открива даже при хора с музикална анхедония - тези, които изпитват малко или никакво наслаждение от музиката.
Според създателите на публикацията двата аспекта на удоволствието и желанието за придвижване, въпреки и нормално да са тясно свързани, в действителност могат да бъдат разграничени.
За да ревизират това, учените съпоставят реакциите на повече от 50 къси музикални творби при хора с музикална анхедония и контролни групи без анхедония.
В проучването са включени участници с музикална анхедония, които обаче изпитват наслаждение от други аспекти на живота, като храната и половата интензивност. Освен това участниците не са страдали от меланхолия и са имали непокътнати слухови усещания за височина и темп.
В рамките на опита те са прослушвали къси музикални творби, проектирани да провокират предпочитание за придвижване, както и ритми с друга степен на трудност. След всеки музикален фрагмент участниците е трябвало да оценят степента на изпитаното наслаждение, както и до каква степен музиката е провокирала у тях предпочитание за придвижване.
Изследователите очаквали, че музиката със междинна ритмична трудност ще носи най-голямо наслаждение, до момента в който прекомерно простите или прекомерно комплицираните ритми ще бъдат по-малко приятни. Те предполагали, че хората с музикална анхедония ще изпитват по-малко наслаждение от музиката, само че ще запазят желанието си да се движат в отговор на ритмична музика.
Резултатите от изследването обаче не удостоверили тази концепция – не се открити значими разлики сред хората с музикална анхедония и останалите участници във връзка с изпитаното наслаждение и желанието за придвижване. Интересно е, че при хората с анхедония желанието за придвижване се оказало главен фактор за чувството на наслаждение. Това допуска, че при тях физическото присъединяване в ритъма може да компенсира неналичието на прочувствен отклик към музиката, което слага въпроса дали придвижването единствено по себе си може да бъде източник на позитивни страсти.
Причините за музикалната анхедония към момента не са изцяло изяснени, само че наличните данни сочат, че тя може да има генетична основа.
Музикалната анхедония е положение, при което човек изпитва понижено или изцяло отсъстващо наслаждение от слушането на музика, макар че реагира обикновено на други източници на наслаждение. Това разстройство е друго от общата анхедония, която е обвързвана с депресивни положения и визира цялостната дарба за изпитване на позитивни страсти.
Обикновено музиката играе значима роля в регулирането на настроението и психологичното положение, като задейства системи за заплащане в мозъка и провокира прочувствени реакции, свързани със мемоари, мотивация и даже двигателна интензивност. Тя може да понижи равнищата на стрес, да усъвършенства когнитивните функционалности и да повлияе на неврохимичните процеси. Освен това слушането на музика покачва производството на допамин – невротрансмитер, виновен за възприятието на наслаждение и задоволство. За хората с музикална анхедония този резултат е отслабен или изцяло липсва, което допуска характерни разлики в мозъчната обработка на звуковите тласъци и обвързваните с тях прочувствени прекарвания, написа puls.
Изследванията демонстрират, че желанието за придвижване е обвързвано с дорзалния стриатум – област в мозъка, която дава отговор за двигателния надзор. Усещането за наслаждение пък е по-тясно обвързано с вентралния стриатум, който играе роля в процесите на заплащане, мотивация и целеустремено държание.
В бъдещи проучвания учените възнамеряват да проучват функционалните и структурните разлики в тези мозъчни области сред хората с музикална анхедония и контролните групи.
Тази реакция е толкоз мощна, че се открива даже при хора с музикална анхедония - тези, които изпитват малко или никакво наслаждение от музиката.
Според създателите на публикацията двата аспекта на удоволствието и желанието за придвижване, въпреки и нормално да са тясно свързани, в действителност могат да бъдат разграничени.
За да ревизират това, учените съпоставят реакциите на повече от 50 къси музикални творби при хора с музикална анхедония и контролни групи без анхедония.
В проучването са включени участници с музикална анхедония, които обаче изпитват наслаждение от други аспекти на живота, като храната и половата интензивност. Освен това участниците не са страдали от меланхолия и са имали непокътнати слухови усещания за височина и темп.
В рамките на опита те са прослушвали къси музикални творби, проектирани да провокират предпочитание за придвижване, както и ритми с друга степен на трудност. След всеки музикален фрагмент участниците е трябвало да оценят степента на изпитаното наслаждение, както и до каква степен музиката е провокирала у тях предпочитание за придвижване.
Изследователите очаквали, че музиката със междинна ритмична трудност ще носи най-голямо наслаждение, до момента в който прекомерно простите или прекомерно комплицираните ритми ще бъдат по-малко приятни. Те предполагали, че хората с музикална анхедония ще изпитват по-малко наслаждение от музиката, само че ще запазят желанието си да се движат в отговор на ритмична музика.
Резултатите от изследването обаче не удостоверили тази концепция – не се открити значими разлики сред хората с музикална анхедония и останалите участници във връзка с изпитаното наслаждение и желанието за придвижване. Интересно е, че при хората с анхедония желанието за придвижване се оказало главен фактор за чувството на наслаждение. Това допуска, че при тях физическото присъединяване в ритъма може да компенсира неналичието на прочувствен отклик към музиката, което слага въпроса дали придвижването единствено по себе си може да бъде източник на позитивни страсти.
Причините за музикалната анхедония към момента не са изцяло изяснени, само че наличните данни сочат, че тя може да има генетична основа.
Музикалната анхедония е положение, при което човек изпитва понижено или изцяло отсъстващо наслаждение от слушането на музика, макар че реагира обикновено на други източници на наслаждение. Това разстройство е друго от общата анхедония, която е обвързвана с депресивни положения и визира цялостната дарба за изпитване на позитивни страсти.
Обикновено музиката играе значима роля в регулирането на настроението и психологичното положение, като задейства системи за заплащане в мозъка и провокира прочувствени реакции, свързани със мемоари, мотивация и даже двигателна интензивност. Тя може да понижи равнищата на стрес, да усъвършенства когнитивните функционалности и да повлияе на неврохимичните процеси. Освен това слушането на музика покачва производството на допамин – невротрансмитер, виновен за възприятието на наслаждение и задоволство. За хората с музикална анхедония този резултат е отслабен или изцяло липсва, което допуска характерни разлики в мозъчната обработка на звуковите тласъци и обвързваните с тях прочувствени прекарвания, написа puls.
Изследванията демонстрират, че желанието за придвижване е обвързвано с дорзалния стриатум – област в мозъка, която дава отговор за двигателния надзор. Усещането за наслаждение пък е по-тясно обвързано с вентралния стриатум, който играе роля в процесите на заплащане, мотивация и целеустремено държание.
В бъдещи проучвания учените възнамеряват да проучват функционалните и структурните разлики в тези мозъчни области сред хората с музикална анхедония и контролните групи.
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ