70 000 българи с ревматоиден артрит искат по-добър достъп до здравни грижи и лечение
Според неофициални данни пациентите с ревматоиден артрит в България са към 70 000. Заболяването е автоимунно и може да докара до тежка инвалидизация, както и до сърдечносъдови затруднения и инсулт. В Европа страдащите от ревматоиден артрит са над 2,9 млн. души, като болестта визира три пъти по-често дамите. В България се регистрира увеличение на броя на пациентите с ревматологични болести, в това число ревматоиден артрит, псориатичен артрит и анкилозиращ спондилит, заяви.
„ Разходите за лекуване нарастват с 116%, до момента в който броят на здравноосигурените лица с ревматични болести се усилва единствено 40 на 100 “, разяснява председателката на АПАЗ Анета Драганова. Според нея липсата на съразмерно повишаване на ресурсите основава усложнения в лекуването и достъпа до съответна терапия.
През 2023 година изгубените работни дни в резултат на ревматични болести в България са 89 000, водещи до стопански загуби от към 65 милиона лв., демонстрират още данните на АПАЗ
„ Пациентите понасят съществено финансово задължение, като междинният годишен персонален разход за лекуване е към 1000 лева, а при нужда от здравно произведение, да вземем за пример изкуствена става, може да доближи 4500 лева “, добавя Анета Драганова.
Пациентите са задължени на всеки шест месеца да минават административна процедура за възобновяване на скъпоструващи лекарства. В същото време, експертните лекарски комисии (ЕЛК) са ситуирани единствено в пет града – София, Пловдив, Варна, Плевен и Бургас, което основава спомагателни разноски за пациентите. Повече от 55% от тях харчат до 100 лева на всеки шест месеца за превоз, до момента в който при 10% разноските надвишават 200 лева, демонстрират изчисленията на АПАЗ.
В България достъпът до новаторски лечения за ревматологични болести е стеснен, което слага пациентите в неравностойно състояние по отношение на останалите европейски страни. Биологичните лечения са скъпи, а през 2023 година фармацевтични компании покриват 33 милиона лв. от разноските, с цел да обезпечат безвъзмезден достъп до терапия.
Въпреки това, възходящите потребности и бюджетните ограничавания слагат под въпрос устойчивостта на този модел. Според пациентски организации е належащо увеличение на броя на експертните лекарски комисии за по-равномерно териториално покритие, оптимизация на амбулаторните процедури, синхронизиране на електронните предписания с валидността на лечебните протоколи, усъвършенствано ръководство на бюджета на НЗОК за обезпечаване на по-достъпни медикаменти и медицински произведения. Също по този начин, пациентите упорстват за опцията ревматолози на локално равнище да могат да предписват лечения без потребност от посещаване на лекарски комисии.
Повече за идеите на пациентите с ревматоиден артрит и за болестта, можете да научите от образователното видео, квалифицирано във връзка Световния ден за битка с ревматоидния артрит.
Не пропускайте най-важните вести - последвайте ни в
„ Разходите за лекуване нарастват с 116%, до момента в който броят на здравноосигурените лица с ревматични болести се усилва единствено 40 на 100 “, разяснява председателката на АПАЗ Анета Драганова. Според нея липсата на съразмерно повишаване на ресурсите основава усложнения в лекуването и достъпа до съответна терапия.
През 2023 година изгубените работни дни в резултат на ревматични болести в България са 89 000, водещи до стопански загуби от към 65 милиона лв., демонстрират още данните на АПАЗ
„ Пациентите понасят съществено финансово задължение, като междинният годишен персонален разход за лекуване е към 1000 лева, а при нужда от здравно произведение, да вземем за пример изкуствена става, може да доближи 4500 лева “, добавя Анета Драганова.
Пациентите са задължени на всеки шест месеца да минават административна процедура за възобновяване на скъпоструващи лекарства. В същото време, експертните лекарски комисии (ЕЛК) са ситуирани единствено в пет града – София, Пловдив, Варна, Плевен и Бургас, което основава спомагателни разноски за пациентите. Повече от 55% от тях харчат до 100 лева на всеки шест месеца за превоз, до момента в който при 10% разноските надвишават 200 лева, демонстрират изчисленията на АПАЗ.
В България достъпът до новаторски лечения за ревматологични болести е стеснен, което слага пациентите в неравностойно състояние по отношение на останалите европейски страни. Биологичните лечения са скъпи, а през 2023 година фармацевтични компании покриват 33 милиона лв. от разноските, с цел да обезпечат безвъзмезден достъп до терапия.
Въпреки това, възходящите потребности и бюджетните ограничавания слагат под въпрос устойчивостта на този модел. Според пациентски организации е належащо увеличение на броя на експертните лекарски комисии за по-равномерно териториално покритие, оптимизация на амбулаторните процедури, синхронизиране на електронните предписания с валидността на лечебните протоколи, усъвършенствано ръководство на бюджета на НЗОК за обезпечаване на по-достъпни медикаменти и медицински произведения. Също по този начин, пациентите упорстват за опцията ревматолози на локално равнище да могат да предписват лечения без потребност от посещаване на лекарски комисии.
Повече за идеите на пациентите с ревматоиден артрит и за болестта, можете да научите от образователното видео, квалифицирано във връзка Световния ден за битка с ревматоидния артрит.
Не пропускайте най-важните вести - последвайте ни в
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ