AI еволюция: Настъпва следващият момент на Дарвин
Според него, в случай че това се окаже правилно, последствията биха били големи: AI, който имитира човешкото просветление, може да форсира научните открития, да разшири достъпа до познание и да усили човешките качества в голям брой области. Но възходът на сходни системи евентуално ще има и психически резултат – свръхчовешките благоприятни условия на изкуствения разсъдък могат да слагат под въпрос самото чувство какво значи да бъдеш човек.
Защо въобще да имаме вяра, че компютрите могат да доближат човешко равнище на креативност и схващане, пита специалистът и прибавя: „ Емпиричните доказателства от AI системите стават все по-силни с всеки минал месец – от показване на равнище докторанти по физика и химия до все по-убедителни музикални и образни творби “.
Още от 50-те години на XX век компютърните учени одобряват, че софтуерните системи по принцип могат да възпроизведат всеки аспект на човешкото мислене. Причината е, че цифровите калкулации в компютъра могат да имитират входовете и изходите на невроните в човешкия мозък. Затова, както споделя Алън Тюринг през 1950 година, „ казусът е основно въпрос на програмиране “.
Ако приемем, че тази догадка е вярна, поражда различен въпрос – по какъв начин би трябвало да се усещаме във връзка с това? Ще запазят ли животът и човешкото битие смисъл и цел, в случай че качествата за размишление, творчество и просветление към този момент не са извънредно човешки? Историята може да даде ориентир. В модерната ера човечеството към този момент е било насила да се откаже от две други „ специфични “ свои показа.
Първо – животът самичък по себе си в миналото е бил считан за нещо неповторимо, друго от неживата материя. Тази доктрина, известна като витализъм, изчезва при започване на XX век и през днешния ден няма научна стойност – актуалната биохимия демонстрира, че животът може да бъде пояснен напълно посредством физика и химия.
Второ – дълго време се е считало, че хората са качествено разнообразни от животните. Но още от XIX век дарвинизмът последователно унищожава тази визия. Днес научният консенсус е, че всички типове са свързани посредством дълга верига от дребни еволюционни промени и общ предшественик.
Витализмът изчезва безшумно, само че дарвинизмът провокира обществен трус, който отеква десетилетия наред – освен в науката, само че и в културата, политиката и религията. В последна сметка научната общественост и огромни елементи от обществото одобряват, че хората са част от общата биологична история на живота.
С възхода на интуитивните и изобретателни AI системи човечеството е изправено пред ново оттегляне от концепцията за своята „ изключителност “ – схващането, че човешкият разум е качествено друг от всички други системи за обработка на информация.
Идеята за уникалността на човешкия разум е остаряла. Рене Декарт да вземем за пример е считал, че животните са механични автомати, до момента в който хората имат обособена субстанция, която им дава разсъдък. Днес обаче доста философи, невролози и психолози одобряват, че мозъкът произтича от физически процеси, които по принцип могат да бъдат възпроизведени посредством логаритми. Към това се прибавят и последните достижения на изкуствения разсъдък – и наподобява все по-трудно да се поддържа тезата за човешката изключителност в мисленето. Човешкият разум към този момент не е единствената система, способна на размишление, просветление или творчество.
Добрата вест е, че макар предходните „ удари “ по визията за човешката уникалност, човечеството освен че не е изгубило смисъл, а в противен случай – процъфтява. Животът ни е изпълнен с прекарвания, които носят наслада и задоволство. Когато реагираме прочувствено на тъжна музика или се смеем на занимателно телевизионно шоу, тези прекарвания са изцяло действителни. Те не се обезценяват от научното пояснение като химични процеси, нито от обстоятелството, че сме еволюционно свързани с други типове. По същия метод удоволствието от талантлив шахматен ход или от основаването на нов музикален риф не понижава, в случай че компютър може да направи същото.
Ние можем да продължим да ценим човешките достижения, да се възхищаваме на човешкото изкуство, да практикуваме религиите си и да построяваме връзки на другарство и обич.
И през днешния ден към момента има опозиция против дарвинизма. Вероятно същото ще се случи и с концепцията, че човешкото мислене може да бъде възпроизведено от компютърни стратегии. Както при дарвинизма, може да са нужни десетилетия, до момента в който тази концепция бъде изцяло призната.
Човешкият разум е извънредно събитие, само че във Вселената съществува голямо многообразие от изчислителни системи, способни да реализират сходни резултати. Най-разумният метод е да приемем тази нова действителност и да търсим способи да се развиваме в нея – като продължим да виждаме човешкия разум като една удивителна част от по-голямата галактика на изчисленията, написа в умозаключение Джон МакКормик.
Защо въобще да имаме вяра, че компютрите могат да доближат човешко равнище на креативност и схващане, пита специалистът и прибавя: „ Емпиричните доказателства от AI системите стават все по-силни с всеки минал месец – от показване на равнище докторанти по физика и химия до все по-убедителни музикални и образни творби “.
Още от 50-те години на XX век компютърните учени одобряват, че софтуерните системи по принцип могат да възпроизведат всеки аспект на човешкото мислене. Причината е, че цифровите калкулации в компютъра могат да имитират входовете и изходите на невроните в човешкия мозък. Затова, както споделя Алън Тюринг през 1950 година, „ казусът е основно въпрос на програмиране “.
Ако приемем, че тази догадка е вярна, поражда различен въпрос – по какъв начин би трябвало да се усещаме във връзка с това? Ще запазят ли животът и човешкото битие смисъл и цел, в случай че качествата за размишление, творчество и просветление към този момент не са извънредно човешки? Историята може да даде ориентир. В модерната ера човечеството към този момент е било насила да се откаже от две други „ специфични “ свои показа.
Първо – животът самичък по себе си в миналото е бил считан за нещо неповторимо, друго от неживата материя. Тази доктрина, известна като витализъм, изчезва при започване на XX век и през днешния ден няма научна стойност – актуалната биохимия демонстрира, че животът може да бъде пояснен напълно посредством физика и химия.
Второ – дълго време се е считало, че хората са качествено разнообразни от животните. Но още от XIX век дарвинизмът последователно унищожава тази визия. Днес научният консенсус е, че всички типове са свързани посредством дълга верига от дребни еволюционни промени и общ предшественик.
Витализмът изчезва безшумно, само че дарвинизмът провокира обществен трус, който отеква десетилетия наред – освен в науката, само че и в културата, политиката и религията. В последна сметка научната общественост и огромни елементи от обществото одобряват, че хората са част от общата биологична история на живота.
С възхода на интуитивните и изобретателни AI системи човечеството е изправено пред ново оттегляне от концепцията за своята „ изключителност “ – схващането, че човешкият разум е качествено друг от всички други системи за обработка на информация.
Идеята за уникалността на човешкия разум е остаряла. Рене Декарт да вземем за пример е считал, че животните са механични автомати, до момента в който хората имат обособена субстанция, която им дава разсъдък. Днес обаче доста философи, невролози и психолози одобряват, че мозъкът произтича от физически процеси, които по принцип могат да бъдат възпроизведени посредством логаритми. Към това се прибавят и последните достижения на изкуствения разсъдък – и наподобява все по-трудно да се поддържа тезата за човешката изключителност в мисленето. Човешкият разум към този момент не е единствената система, способна на размишление, просветление или творчество.
Добрата вест е, че макар предходните „ удари “ по визията за човешката уникалност, човечеството освен че не е изгубило смисъл, а в противен случай – процъфтява. Животът ни е изпълнен с прекарвания, които носят наслада и задоволство. Когато реагираме прочувствено на тъжна музика или се смеем на занимателно телевизионно шоу, тези прекарвания са изцяло действителни. Те не се обезценяват от научното пояснение като химични процеси, нито от обстоятелството, че сме еволюционно свързани с други типове. По същия метод удоволствието от талантлив шахматен ход или от основаването на нов музикален риф не понижава, в случай че компютър може да направи същото.
Ние можем да продължим да ценим човешките достижения, да се възхищаваме на човешкото изкуство, да практикуваме религиите си и да построяваме връзки на другарство и обич.
И през днешния ден към момента има опозиция против дарвинизма. Вероятно същото ще се случи и с концепцията, че човешкото мислене може да бъде възпроизведено от компютърни стратегии. Както при дарвинизма, може да са нужни десетилетия, до момента в който тази концепция бъде изцяло призната.
Човешкият разум е извънредно събитие, само че във Вселената съществува голямо многообразие от изчислителни системи, способни да реализират сходни резултати. Най-разумният метод е да приемем тази нова действителност и да търсим способи да се развиваме в нея – като продължим да виждаме човешкия разум като една удивителна част от по-голямата галактика на изчисленията, написа в умозаключение Джон МакКормик.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ