Председателят на БЛС: Над 500 000 души в България не плащат здравни осигуровки, но ползват медицински услуги
Според него 77% от клиничните пътеки са под действителната си стойност
Близо 77% от клиничните пътеки в България сега са остойностени под действителната си обективна цена, а болничната помощ на процедура работи при условия на мощно недофинансиране. Това съобщи ръководителят на Българския лекарски съюз доктор Николай Брънзалов, разяснявайки стопански разбор на специалистите Аркади Шарков и Стоян Панчев от Експертния клуб за стопанска система и политика.
По думите му анализът удостоверява с съответни числа проблеми, за които БЛС приказва от години, само че до момента не са били ясно написани в стопански измерения. „ Когато една наклонност бъде облечена в цифри, съперници мъчно може да съществуват ", акцентира доктор Брънзалов.
Според показаните данни, спрямо 2021 година, болничната помощ действително е понесла така наречен „ минус 83% инфлация ". Това значи, че при обновени разноски и възходящи цени лечебните заведения получават доста по-малко средства за същите действия.
„ При това състояние е мъчно да се приказва за стабилно развиване на опазването на здравето. В момента доста лечебни заведения просто оцеляват ", съобщи ръководителят на БЛС.
Икономическият разбор съпоставя действителното възнаграждение на клиничните пътеки в 10 медицински специалности с тяхната обективна цена. Разликите, по думите на доктор Брънзалов, са „ стряскащи ". Като образец той уточни клиничните пътеки по нервни заболявания, където междинната цена на лекуване е към 616 евро, до момента в който справедливата стойност съгласно разбора е 2443 евро. При други специалности междинната цена за лекуване доближава 2416 евро, а действителната стопански обоснована стойност е над 6200 евро. „ Тези разлики са в пъти. Това е систематичен проблем, а не изключение ", акцентира той.
Според доктор Брънзалов, при липса на съответни ограничения, делът на доплащането от страна на пациентите ще продължи да нараства. „ Тези средства не се покриват от никого - нито от страната, нито от Касата. Натискът пада върху лечебните заведения и пациентите ", сподели той.
Председателят на БЛС напомни, че България е на последно място в Европейския съюз по % от брутния вътрешен артикул, отделян за опазване на здравето. За съпоставяне той даде образец с Австрия, където обществените средства за здраве са към 11 пъти повече в безспорна стойност, при сходна територия и население.
„ Австрийците не боледуват по-различно от българите. Разликата е във финансирането ", означи той, като добави, че в страни като Франция, Норвегия и Австрия делът от Брутният вътрешен продукт за опазване на здравето е двойно по-висок от този в България.
Д-р Брънзалов уточни, че над 500 000 души в България не заплащат здравни осигуровки, само че по разнообразни способи употребяват здравни услуги. По думите му това в допълнение натоварва системата.
Като вероятни източници на финансиране той уточни ориентиране на част от акцизите върху тютюневите произведения към опазването на здравето - процедура, която съществува в редица европейски страни.
По думите на ръководителя на БЛС рискът от банкрути на лечебни заведения е действителен и към този момент има лечебни заведения в тежко финансово положение. Особено уязвими са лечебни заведения в райони с дребна и застаряваща популация.
„ Ако една болница е нужна за даден район, страната би трябвало да я поддържа. Хората на всички места имат потребност от достъп до здравна грижа ", съобщи той.
Близо 77% от клиничните пътеки в България сега са остойностени под действителната си обективна цена, а болничната помощ на процедура работи при условия на мощно недофинансиране. Това съобщи ръководителят на Българския лекарски съюз доктор Николай Брънзалов, разяснявайки стопански разбор на специалистите Аркади Шарков и Стоян Панчев от Експертния клуб за стопанска система и политика.
По думите му анализът удостоверява с съответни числа проблеми, за които БЛС приказва от години, само че до момента не са били ясно написани в стопански измерения. „ Когато една наклонност бъде облечена в цифри, съперници мъчно може да съществуват ", акцентира доктор Брънзалов.
Според показаните данни, спрямо 2021 година, болничната помощ действително е понесла така наречен „ минус 83% инфлация ". Това значи, че при обновени разноски и възходящи цени лечебните заведения получават доста по-малко средства за същите действия.
„ При това състояние е мъчно да се приказва за стабилно развиване на опазването на здравето. В момента доста лечебни заведения просто оцеляват ", съобщи ръководителят на БЛС.
Икономическият разбор съпоставя действителното възнаграждение на клиничните пътеки в 10 медицински специалности с тяхната обективна цена. Разликите, по думите на доктор Брънзалов, са „ стряскащи ". Като образец той уточни клиничните пътеки по нервни заболявания, където междинната цена на лекуване е към 616 евро, до момента в който справедливата стойност съгласно разбора е 2443 евро. При други специалности междинната цена за лекуване доближава 2416 евро, а действителната стопански обоснована стойност е над 6200 евро. „ Тези разлики са в пъти. Това е систематичен проблем, а не изключение ", акцентира той.
Според доктор Брънзалов, при липса на съответни ограничения, делът на доплащането от страна на пациентите ще продължи да нараства. „ Тези средства не се покриват от никого - нито от страната, нито от Касата. Натискът пада върху лечебните заведения и пациентите ", сподели той.
Председателят на БЛС напомни, че България е на последно място в Европейския съюз по % от брутния вътрешен артикул, отделян за опазване на здравето. За съпоставяне той даде образец с Австрия, където обществените средства за здраве са към 11 пъти повече в безспорна стойност, при сходна територия и население.
„ Австрийците не боледуват по-различно от българите. Разликата е във финансирането ", означи той, като добави, че в страни като Франция, Норвегия и Австрия делът от Брутният вътрешен продукт за опазване на здравето е двойно по-висок от този в България.
Д-р Брънзалов уточни, че над 500 000 души в България не заплащат здравни осигуровки, само че по разнообразни способи употребяват здравни услуги. По думите му това в допълнение натоварва системата.
Като вероятни източници на финансиране той уточни ориентиране на част от акцизите върху тютюневите произведения към опазването на здравето - процедура, която съществува в редица европейски страни.
По думите на ръководителя на БЛС рискът от банкрути на лечебни заведения е действителен и към този момент има лечебни заведения в тежко финансово положение. Особено уязвими са лечебни заведения в райони с дребна и застаряваща популация.
„ Ако една болница е нужна за даден район, страната би трябвало да я поддържа. Хората на всички места имат потребност от достъп до здравна грижа ", съобщи той.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ