В Румъния зреят страшни граждански бунтове: животът там поскъпва с часове, рецесията е неумолима
Според Националния статистически институт междинната чиста заплата е достигнала 1100 евро, единствено с 6 евро повече от миналата година
Инфлацията в Румъния продължава да пораства с бързи темпове. Всичко нараства за една нощ, а прогнозите на Националната банка (БНР) провокират съществено безпокойствие. През юли 2025 година страната записва годишен ритъм на инфлация от 7,8%, което е огромно нарастване по отношение на предходния месец (5,7%).
Официалните прогнози към този момент плануват инфлацията да надвиши 9% до края на годината. По този метод Румъния поддържа най-високия ритъм на повишаване на цените в Европейския съюз. Тази обстановка е обвързвана с последствията от уязвима икономическа система и държавен уред, който е мъчно да се реформира,
Според шефа на БНР Мугур Исареску, централна фигура в румънския стопански живот в продължение на повече от три десетилетия, инфлацията се корени в бюджетния недостиг. 2024 година приключи с недостиг от 9,3% от Брутният вътрешен продукт, най-високият в целия Европейски Съюз, а първите месеци на 2025 година следваха същата траектория. При тези условия инфлацията отразява хронични бюджетни несъответствия.
Правителството реагира с антикризисни ограничения: нараствания на Данък добавена стойност и акцизите, всички от които директно засягат потребителите и подхранват покачването на цените. Някои анализатори считат тези ограничения за „ пластир върху отворена рана “: краткотрайни решения, които не вземат решение структурните проблеми, разточителните обществени разноски или необятно публикуваното укриване на налози.
Тази тактика обаче идва с политическа и обществена цена. Необходими са жертви, на първо място от фамилиите и дребния бизнес, които са на първа линия в индустриалната система. Статистиката демонстрира въздействието на инфлацията върху всекидневието.
Между юли 2024 година и юли 2025 година цените на плодовете са се нараснали с 28%, цените на зеленчуците с 11%, а цените на силата с 34%. Цените на главните услуги – от водоснабдяване до опазване на здравето и заведения за хранене – означиха нарастване с над 8%.
При тези условия растежът на заплатите наподобява по-скоро като цялостна заблуда. Според Националния статистически институт междинната чиста заплата е достигнала 1100 евро, единствено с 6 евро повече от миналата година. Тази цифра бледнее спрямо инфлацията и забележителната загуба на покупателна дарба. С други думи, румънците купуват все по-малко, до момента в който харчат повече.
Последиците са многочислени: фамилиите понижават потреблението си, бизнесмените следят спад в продажбите си, а потребителският заем става все по-скъп.
На макроикономически фронт Румъния към момента не е в криза, само че са явни признаци на закъснение. През второто тримесечие на 2025 година растежът бе единствено 0,3%. Междувременно прогнозите на Националната банка на Румъния за 2025-2026 година допускат сдържан напредък, повлиян от политиките за фискални икономии и външното търсене, изключително от Западна Европа.
Самият Мугур Исъреску намерено приказва за риска от криза, наблягайки зависимостта на румънската промишленост от континенталната динамичност, признавайки, че „ обстановката в Европа не е доста добра “. Оттук и рекомендацията му за по-ефективно потребление на европейските фондове, изключително тези, свързани с Националния проект за възобновяване и резистентност. За губернатора те съставляват единствения инструмент, кадърен да подтиква стабилно възобновяване.
„ Ако желаеме да избегнем криза, е от значително значение да ускорим усвояването на европейските средства “, сподели той, свързвайки интернационалния престиж на страната със способността ѝ да извършва бюджетните си задължения.
Перспективата за приемане на еврото, в миналото оповестена за народен приоритет, към този момент е изоставена. Последната публична среща по тематиката датира от 2018 година Управителят на Националната банка напомни, че Румъния е изпълнила изискванията за присъединение към еврозоната сред 2013 и 2015 година, само че че тази цел е била изоставена от Букурещ и че това е политическо решение, подкрепено от „ съвсем всички партии “.
Според прогнозите на БНР, инфлацията може да се върне към европейските стандарти – към 2,5% годишно – до 2026 или 2027 година И то при две условия: фискална дисциплинираност и обществена непоклатимост. Две променливи, които надалеч не са обезпечени в политически подтекст, белязан от вътрешни разделения и латентни спорове.
„ Не сме в криза, данните удостоверяват това, само че рискът съществува “, сподели Мугур Исареску, наблягайки нуждата от опазване на приемствеността на бюджетната стратегия, с цел да се резервира доверието. „ Надяваме се да не се постанова да покачваме лихвените проценти. Но в случай че неустойчивостта се усили, може да бъдем принудени да го създадем, “ предизвести шефът.
Освен това, леята остава релативно постоянна, с помощта на възобновяване на валутните запаси. Според отчет на ERSTE Bank, Националната банка на Румъния е похарчила шест милиарда евро (близо 10% от валутните си резерви), с цел да укрепи националната валута и да балансира валутния курс. „ Страната към този момент не се нуждае от нашата директна поддръжка “, сподели шефът, определяйки я като основна за доверието на пазара.
Все по-голям брой държавни чиновници стачкуват против ограниченията за строги икономии, въведени от съдружното държавно управление, водено от либерала Илие Болоян. Следвайки образеца на магистрати, учители и лекари, общинските чиновници също афишират демонстрации.
Дори полицията стачкува. Националният съюз на полицейските и договорно наетите чиновници (SNPPC) остро подлага на критика проекта на държавното управление за смяна на пенсионната система за военните, предупреждавайки, че оповестените ограничения компрометират националната сигурност и обещавайки огромни митинги, в случай че държавното управление не ги изостави.
Инфлацията в Румъния продължава да пораства с бързи темпове. Всичко нараства за една нощ, а прогнозите на Националната банка (БНР) провокират съществено безпокойствие. През юли 2025 година страната записва годишен ритъм на инфлация от 7,8%, което е огромно нарастване по отношение на предходния месец (5,7%).
Официалните прогнози към този момент плануват инфлацията да надвиши 9% до края на годината. По този метод Румъния поддържа най-високия ритъм на повишаване на цените в Европейския съюз. Тази обстановка е обвързвана с последствията от уязвима икономическа система и държавен уред, който е мъчно да се реформира,
Според шефа на БНР Мугур Исареску, централна фигура в румънския стопански живот в продължение на повече от три десетилетия, инфлацията се корени в бюджетния недостиг. 2024 година приключи с недостиг от 9,3% от Брутният вътрешен продукт, най-високият в целия Европейски Съюз, а първите месеци на 2025 година следваха същата траектория. При тези условия инфлацията отразява хронични бюджетни несъответствия.
Правителството реагира с антикризисни ограничения: нараствания на Данък добавена стойност и акцизите, всички от които директно засягат потребителите и подхранват покачването на цените. Някои анализатори считат тези ограничения за „ пластир върху отворена рана “: краткотрайни решения, които не вземат решение структурните проблеми, разточителните обществени разноски или необятно публикуваното укриване на налози.
Тази тактика обаче идва с политическа и обществена цена. Необходими са жертви, на първо място от фамилиите и дребния бизнес, които са на първа линия в индустриалната система. Статистиката демонстрира въздействието на инфлацията върху всекидневието.
Между юли 2024 година и юли 2025 година цените на плодовете са се нараснали с 28%, цените на зеленчуците с 11%, а цените на силата с 34%. Цените на главните услуги – от водоснабдяване до опазване на здравето и заведения за хранене – означиха нарастване с над 8%.
При тези условия растежът на заплатите наподобява по-скоро като цялостна заблуда. Според Националния статистически институт междинната чиста заплата е достигнала 1100 евро, единствено с 6 евро повече от миналата година. Тази цифра бледнее спрямо инфлацията и забележителната загуба на покупателна дарба. С други думи, румънците купуват все по-малко, до момента в който харчат повече.
Последиците са многочислени: фамилиите понижават потреблението си, бизнесмените следят спад в продажбите си, а потребителският заем става все по-скъп.
На макроикономически фронт Румъния към момента не е в криза, само че са явни признаци на закъснение. През второто тримесечие на 2025 година растежът бе единствено 0,3%. Междувременно прогнозите на Националната банка на Румъния за 2025-2026 година допускат сдържан напредък, повлиян от политиките за фискални икономии и външното търсене, изключително от Западна Европа.
Самият Мугур Исъреску намерено приказва за риска от криза, наблягайки зависимостта на румънската промишленост от континенталната динамичност, признавайки, че „ обстановката в Европа не е доста добра “. Оттук и рекомендацията му за по-ефективно потребление на европейските фондове, изключително тези, свързани с Националния проект за възобновяване и резистентност. За губернатора те съставляват единствения инструмент, кадърен да подтиква стабилно възобновяване.
„ Ако желаеме да избегнем криза, е от значително значение да ускорим усвояването на европейските средства “, сподели той, свързвайки интернационалния престиж на страната със способността ѝ да извършва бюджетните си задължения.
Перспективата за приемане на еврото, в миналото оповестена за народен приоритет, към този момент е изоставена. Последната публична среща по тематиката датира от 2018 година Управителят на Националната банка напомни, че Румъния е изпълнила изискванията за присъединение към еврозоната сред 2013 и 2015 година, само че че тази цел е била изоставена от Букурещ и че това е политическо решение, подкрепено от „ съвсем всички партии “.
Според прогнозите на БНР, инфлацията може да се върне към европейските стандарти – към 2,5% годишно – до 2026 или 2027 година И то при две условия: фискална дисциплинираност и обществена непоклатимост. Две променливи, които надалеч не са обезпечени в политически подтекст, белязан от вътрешни разделения и латентни спорове.
„ Не сме в криза, данните удостоверяват това, само че рискът съществува “, сподели Мугур Исареску, наблягайки нуждата от опазване на приемствеността на бюджетната стратегия, с цел да се резервира доверието. „ Надяваме се да не се постанова да покачваме лихвените проценти. Но в случай че неустойчивостта се усили, може да бъдем принудени да го създадем, “ предизвести шефът.
Освен това, леята остава релативно постоянна, с помощта на възобновяване на валутните запаси. Според отчет на ERSTE Bank, Националната банка на Румъния е похарчила шест милиарда евро (близо 10% от валутните си резерви), с цел да укрепи националната валута и да балансира валутния курс. „ Страната към този момент не се нуждае от нашата директна поддръжка “, сподели шефът, определяйки я като основна за доверието на пазара.
Все по-голям брой държавни чиновници стачкуват против ограниченията за строги икономии, въведени от съдружното държавно управление, водено от либерала Илие Болоян. Следвайки образеца на магистрати, учители и лекари, общинските чиновници също афишират демонстрации.
Дори полицията стачкува. Националният съюз на полицейските и договорно наетите чиновници (SNPPC) остро подлага на критика проекта на държавното управление за смяна на пенсионната система за военните, предупреждавайки, че оповестените ограничения компрометират националната сигурност и обещавайки огромни митинги, в случай че държавното управление не ги изостави.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ