Преди 246 години издъхва Паисий
Според националното поверие на 3 юни 1773 година при обиколките си из българските земи, разнасяйки своя труд, с цел да се преписва и популяризира измежду българите издъхва монахът Паисий Хилендарски. Предполага се, че е умрял на път за Света гора в селището Амбелино (днес Св. Георги – квартал на Асеновград, прочут в тези времена като Станимъка).
Авторът на „ История славянобългарска “ се сочи за учредител на българското Възраждане. Канонизиран е за светец с писмен акт на Светия синод на Българската православна черква през 1962 година, а делото му остава част от националната ни еднаквост.
Сведенията за живота на Паисий Хилендарски се изчерпват с автобиографичните му бележки в единствената му сигурна творба „ История славянобългарска “, вписванията в хилендарските кондики и някои писма. В тях излиза наяве, че е роден през 1722 година в Самоковската епархия със светско име Пенко или Петър. Най-сериозната научна догадка в българската историография споделя, че Паисий Хилендарски е наследник на Михаил Хаджи Вълчев и брат на Лаврентий (Лазар) Хилендарски ихаджи Вълчо, които по генезис са от Банско.През 1745 година се замонашва в Хилендарския манастир, където по-късно е йеромонах и проигумен. През 1758 година пътува до Сремски Карловци като таксидиот, където се среща с исторически съчинения и средновековни източници за българската история, които ще му послужат за написването на главния си труд. „ История Славянобългарска “ е приключена през 1762 година в Зографския манастир, откакто Паисий напуща обителтазаради разкол с останалите монаси.
Известни са към 60 преписа на книгата му, като първият е на Софроний Врачански (1765), а първото печатно издание на книгата е направено през 1844 година под заглавие „ Царственик “ след мощна редакция от Христаки Павлович.
Инфо:
