Спорна идея на МОН: По-малко чужди езици в гимназиите, повече час...
Според МОН интензивно чуждоезиково образование би трябвало да има главно в езиковите гимназии. Очаква се късмет за разкриване на такива паралелки да получават единствено учебни заведения с високи резултати.
Министър Красимир Вълчев съобщи, че някои учебни заведения със слаби резултати по български език и математика, са избрали проекти с разширено проучване на непознат език. Така те дават преимущество на езиковото образование за сметка на триумфа по главните предмети.
По думите му не се възнамеряват внезапни промени. Обсъжданията не престават. Министерството търси уравновесено решение, което да ограничи това деформиране. Вълчев акцентира, че часовете по доста предмети не доближават. Според него системата е залитнала към непознатите езици, а това води до дефицит в останалите области.
Промяната има учредения. Резултатите по български език и математика от години са ниски и това слага под въпрос модела, в който доста учебни заведения дават приоритет на непознатите езици за сметка на главните предмети. Логично е Министерството да желае повече часове там, където обичайно има пропуски.
Съществува и действителен проблем: част от учебните заведения избират интензивно езиково образование, без да имат нито подготовка, нито триумфи, които да го оправдават. Ограничаването на такива паралелки единствено до учебни заведения с потвърдени резултати наподобява като метод да се увеличи качеството и да се понижи профилирането „ на хартия “, което постоянно не дава отговор на действителността.
Въпреки това желанието е противоречиво. Ограничаването на интензивното езиково образование единствено в езикови гимназии може да понижи избора на учениците, изключително в дребните градове, където такава гимназия няма. Рискът е достъпът до качествено проучване на непознат език да стане привилегия на няколко „ елитни “ учебни заведения, а това да задълбочи разликите сред районите.
Не е ясно и дали повече часове сами по себе си ще доведат до по-добри резултати. Проблемът постоянно е в методиката, в подготовката на учителите и в неналичието на мотивация, а не просто в разпределението на часовете. Има и безпокойство, че мярката е реакция „ на парче “, която не е част от по-цялостна тактика за възстановяване на грамотността и математическите умения.
Мярката не е еднопосочно добра. Има логичност в опита да се ускори проучването на български език и математика, само че методът е противоречив, тъй като може да ограничи достъпа до качествено езиково образование и да задълбочи районните разлики. Най-важното е промяната да е част от по-широка, добре премислена тактика, а не просто пренареждане на паралелките.
Министър Красимир Вълчев съобщи, че някои учебни заведения със слаби резултати по български език и математика, са избрали проекти с разширено проучване на непознат език. Така те дават преимущество на езиковото образование за сметка на триумфа по главните предмети.
По думите му не се възнамеряват внезапни промени. Обсъжданията не престават. Министерството търси уравновесено решение, което да ограничи това деформиране. Вълчев акцентира, че часовете по доста предмети не доближават. Според него системата е залитнала към непознатите езици, а това води до дефицит в останалите области.
Промяната има учредения. Резултатите по български език и математика от години са ниски и това слага под въпрос модела, в който доста учебни заведения дават приоритет на непознатите езици за сметка на главните предмети. Логично е Министерството да желае повече часове там, където обичайно има пропуски.
Съществува и действителен проблем: част от учебните заведения избират интензивно езиково образование, без да имат нито подготовка, нито триумфи, които да го оправдават. Ограничаването на такива паралелки единствено до учебни заведения с потвърдени резултати наподобява като метод да се увеличи качеството и да се понижи профилирането „ на хартия “, което постоянно не дава отговор на действителността.
Въпреки това желанието е противоречиво. Ограничаването на интензивното езиково образование единствено в езикови гимназии може да понижи избора на учениците, изключително в дребните градове, където такава гимназия няма. Рискът е достъпът до качествено проучване на непознат език да стане привилегия на няколко „ елитни “ учебни заведения, а това да задълбочи разликите сред районите.
Не е ясно и дали повече часове сами по себе си ще доведат до по-добри резултати. Проблемът постоянно е в методиката, в подготовката на учителите и в неналичието на мотивация, а не просто в разпределението на часовете. Има и безпокойство, че мярката е реакция „ на парче “, която не е част от по-цялостна тактика за възстановяване на грамотността и математическите умения.
Мярката не е еднопосочно добра. Има логичност в опита да се ускори проучването на български език и математика, само че методът е противоречив, тъй като може да ограничи достъпа до качествено езиково образование и да задълбочи районните разлики. Най-важното е промяната да е част от по-широка, добре премислена тактика, а не просто пренареждане на паралелките.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ