Защо Европа трябва да заложи на възобновяемата енергия?
Според Международната организация по енергетика (МАЕ) през 2025 ще бъдат вложени 3,3 трлн. $ в разнообразни енергийни действия. Над 2/3 от тях ще бъдат свързани с чиста сила – вятър, слънце, вода, акумулатори, нуклеарни мощности.
В същото време неотдавна ръководителят на Европейска комисия Урсула фон дер Лайен уточни, че през последните 5 години европейските страни са икономисали 60 милиарда евро от импорт на енергийни запаси и изкопаеми горива. Това е допустимо, тъй като в този интервал от време са конфигурирани над 300 гигавата възобновими източници.
В нашия район нещата също се развиват с бурна скорост. Шест страни - Гърция, България, Полша, Румъния, Унгария, Чехия – имат общо над 50 гигавата нови мощности единствено за слънце.
Тези числа демонстрират една тотална промяна на енергийните системи за доста къс интервал от време и за това има една съществена причина – цената, безапелационен беше по време на ШУМЪТ НА ПАРИТЕ 2025 Никола Газдов, ръководител на Асоциацията за произвеждане, предпазване и търговия с електрическа енергия (АПСТЕ).
„ В момента възобновимата сила е най-евтината сила. Не поради указ от Брюксел, а тъй като е най-достъпната алтернатива. Затова се влага във възобновими източници “, изясни при откриването на панел „ Енергетика “ на водещия стопански конгрес неговият модератор.
„ Времето е пари. А построяването на един слънчев парк лишава едвам 2-3 години. Това е относително малко време, в случай че се съпостави с другите технологии – нуклеарните мощности да вземем за пример изискват 10-15-20 години. Това дава опция разноските да са ниски, а процесът е атрактивен за финансирани и предвидим “, добави Димитър Цвятков, сътрудник в CMS Sofia Lawyers, който има стабилен опит в региона на енергийното право.
По думите му този къс интервал свива разноските за служащи, за инженери, за консултанти и разрешава доста по-бърза възвръщаемост.
„ В момемта вятърът и слънцето са най-евтините източници на сила и нови мощности. Днес, за първи път от десетилетия, има осезателен растеж на потребността от електрическа енергия и в Съединени американски щати, и в Европа. Това е въпрос на икономическа конкурентноспособност. Няма по какъв начин да изградим фабрика за изкуствен интелект да вземем за пример, в случай че нямаме на ниска цена зелен ток “, склонен е и Димитър Енчев, съосновател и основен изпълнителен шеф за Европа на CWP Global.
Но това надалеч не е единствената причина, поради която както Европа, по този начин и България би трябвало да засилят фокуса си върху възобновимата сила.
Защо Европа (България) би трябвало да заложи на зелената сила?
Според него има още два съществени фактора, които поддържат зеления енергиен преход.
На първо място, в подтекста на световната геополитическа обстановка, Европа се нуждае от енергийна самостоятелност. Към момента европейските страни внасят въглеводороди за сред 500 и 600 милиарда евро всяка година, защото нямат нужните им естествени запаси. А това е голяма тежест за стопанската система.
„ Единственият метод да станем самостоятелни и да имаме стратегическа автономност е да си произвеждаме сами ток и вятъра и слънцето са най-хубавия метод това да се случи “, безапелационен беше основният изпълнителен шеф за Европа на CWP Global.
Климатичните промени също са в листата, макар че тематиката остана на назад във времето, изключително в Съединени американски щати.
„ В последна сметка можеш да отречеш климатичните промени, можеш даже да се опиташ да отречеш науката и законите на физиката, само че е въпрос на няколко естествени бедствия, с цел да може светът още веднъж да се разсъни. Преди 20 години изборът беше климатичен неутралитет или стопанска система. Но през днешния ден, с помощта на вятърните и слънчевите мощности, тези два разновидността са от една страна на пътя “, добави той.
Глобалното опълчване сред другите райони няма по какъв начин да не играе своята роля, тъй като силата значи стопанска система. И Китай добре знае това. Азиатският колос продължава да работи по дълготрайна тактика, която включва и цялостна електрификация на промишлеността.
„ Истината е, че Китай единствено за месец април тази година е конфигурирал 47 гигавата слънчева сила – съвсем колкото цялата предходна година Европа. Едновременно с това се конфигурират и вятърни мощности и акумулатори за предпазване. Това ще докара до цялостна смяна на енергийния микс в страната “, подчертава Александър Захариев, началник „ Стратегия “ в Sunotec.
По различен метод казано, най-конкурентната стопанска система в света съсредоточено влага в електрификация на промишлеността си, с цел да може да стане още по-конкурентна, с още по-ниска цена на електричеството. По този метод тя желае да излезе преди всичко след този преход.
„ Европа може да вземе образец. Ние нямаме ресурсите на Китай – няма този нефт, няма този газ. Затова би трябвало да се концентрираме върху възобновимата сила. В противоположен случай ще станем маргинален район “, предизвести още той.
Какво се случва у нас?
Въпреки нападателната агитация против зелената сила, инспирирана от Москва, сплотиха се участниците в панела „ Енергетика “ на форума ШУМЪТ НА ПАРИТЕ 2025, България към този момент разполага с положително количество слънчеви паркове. Не по този начин стоят нещата обаче, когато става дума за вятърна сила.
Слънцето и вятърът имат доста положително разминаване – слънчева сила се създава главно денем, до момента в който вятърната заран, вечер и през нощта. Но у нас вятърните планове се сблъскват със съществени компликации.
„ В България за един слънчев план са нужни 2-4 години, до момента в който за един вятърен – 5-8 и повече. И когато стигнеш края на този развой, към този момент са излезли нови технологии и би трябвало да се вършат промени. През идващите години би трябвало да се опитаме да съкратим това време “, уточни Никола Газдов от АПСТЕ.
Димитър Енчев от CWP Global добави, че вятърът механически е доста по-сложно да бъде употребен, а един път построени, вятърните паркове подлежат на доста комплициран развой на свързване към мрежата.
„ В България има и доста административни спънки. Основните вложители в сходни планове са огромни западни компании. Те мъчно съумяват да направляват през особеностите на българската администрация “, подчертава той.
Липсата на държавна енергийна рамка също основава компликации. Тя разрешава пренасищане със слънчеви паркове и дефицит на вятърни, защото няма въведени предпочитани зони, където има подобаващ вятър, за построяването на сходни съоръжения.
Според разбор на CWP Global и Американската комерсиална камара в България - „ Визия 2030 “ - българската енергийна система би могла да работи предвидимо и устойчиво с наличните нуклеарни мощности, слънце, малко газ и вятър. Но в случай че съществуването на първите три не е под въпрос, то при вятърните паркове нещата надалеч не стоят по този начин.
До какво може да докара това?
„ България е извънредно обвързвана. Това, което ще стане, в случай че не си построим нашите вятърни мощности, е, че Румъния и Гърция ще си построят техните и ще купуваме от тях, когато нямаме лично произвеждане “, предизвести основният изпълнителен шеф за Европа на CWP Global.
В същото време неотдавна ръководителят на Европейска комисия Урсула фон дер Лайен уточни, че през последните 5 години европейските страни са икономисали 60 милиарда евро от импорт на енергийни запаси и изкопаеми горива. Това е допустимо, тъй като в този интервал от време са конфигурирани над 300 гигавата възобновими източници.
В нашия район нещата също се развиват с бурна скорост. Шест страни - Гърция, България, Полша, Румъния, Унгария, Чехия – имат общо над 50 гигавата нови мощности единствено за слънце.
Тези числа демонстрират една тотална промяна на енергийните системи за доста къс интервал от време и за това има една съществена причина – цената, безапелационен беше по време на ШУМЪТ НА ПАРИТЕ 2025 Никола Газдов, ръководител на Асоциацията за произвеждане, предпазване и търговия с електрическа енергия (АПСТЕ).
„ В момента възобновимата сила е най-евтината сила. Не поради указ от Брюксел, а тъй като е най-достъпната алтернатива. Затова се влага във възобновими източници “, изясни при откриването на панел „ Енергетика “ на водещия стопански конгрес неговият модератор.
„ Времето е пари. А построяването на един слънчев парк лишава едвам 2-3 години. Това е относително малко време, в случай че се съпостави с другите технологии – нуклеарните мощности да вземем за пример изискват 10-15-20 години. Това дава опция разноските да са ниски, а процесът е атрактивен за финансирани и предвидим “, добави Димитър Цвятков, сътрудник в CMS Sofia Lawyers, който има стабилен опит в региона на енергийното право.
По думите му този къс интервал свива разноските за служащи, за инженери, за консултанти и разрешава доста по-бърза възвръщаемост.
„ В момемта вятърът и слънцето са най-евтините източници на сила и нови мощности. Днес, за първи път от десетилетия, има осезателен растеж на потребността от електрическа енергия и в Съединени американски щати, и в Европа. Това е въпрос на икономическа конкурентноспособност. Няма по какъв начин да изградим фабрика за изкуствен интелект да вземем за пример, в случай че нямаме на ниска цена зелен ток “, склонен е и Димитър Енчев, съосновател и основен изпълнителен шеф за Европа на CWP Global.
Но това надалеч не е единствената причина, поради която както Европа, по този начин и България би трябвало да засилят фокуса си върху възобновимата сила.
Защо Европа (България) би трябвало да заложи на зелената сила?
Според него има още два съществени фактора, които поддържат зеления енергиен преход.
На първо място, в подтекста на световната геополитическа обстановка, Европа се нуждае от енергийна самостоятелност. Към момента европейските страни внасят въглеводороди за сред 500 и 600 милиарда евро всяка година, защото нямат нужните им естествени запаси. А това е голяма тежест за стопанската система.
„ Единственият метод да станем самостоятелни и да имаме стратегическа автономност е да си произвеждаме сами ток и вятъра и слънцето са най-хубавия метод това да се случи “, безапелационен беше основният изпълнителен шеф за Европа на CWP Global.
Климатичните промени също са в листата, макар че тематиката остана на назад във времето, изключително в Съединени американски щати.
„ В последна сметка можеш да отречеш климатичните промени, можеш даже да се опиташ да отречеш науката и законите на физиката, само че е въпрос на няколко естествени бедствия, с цел да може светът още веднъж да се разсъни. Преди 20 години изборът беше климатичен неутралитет или стопанска система. Но през днешния ден, с помощта на вятърните и слънчевите мощности, тези два разновидността са от една страна на пътя “, добави той.
Глобалното опълчване сред другите райони няма по какъв начин да не играе своята роля, тъй като силата значи стопанска система. И Китай добре знае това. Азиатският колос продължава да работи по дълготрайна тактика, която включва и цялостна електрификация на промишлеността.
„ Истината е, че Китай единствено за месец април тази година е конфигурирал 47 гигавата слънчева сила – съвсем колкото цялата предходна година Европа. Едновременно с това се конфигурират и вятърни мощности и акумулатори за предпазване. Това ще докара до цялостна смяна на енергийния микс в страната “, подчертава Александър Захариев, началник „ Стратегия “ в Sunotec.
По различен метод казано, най-конкурентната стопанска система в света съсредоточено влага в електрификация на промишлеността си, с цел да може да стане още по-конкурентна, с още по-ниска цена на електричеството. По този метод тя желае да излезе преди всичко след този преход.
„ Европа може да вземе образец. Ние нямаме ресурсите на Китай – няма този нефт, няма този газ. Затова би трябвало да се концентрираме върху възобновимата сила. В противоположен случай ще станем маргинален район “, предизвести още той.
Какво се случва у нас?
Въпреки нападателната агитация против зелената сила, инспирирана от Москва, сплотиха се участниците в панела „ Енергетика “ на форума ШУМЪТ НА ПАРИТЕ 2025, България към този момент разполага с положително количество слънчеви паркове. Не по този начин стоят нещата обаче, когато става дума за вятърна сила.
Слънцето и вятърът имат доста положително разминаване – слънчева сила се създава главно денем, до момента в който вятърната заран, вечер и през нощта. Но у нас вятърните планове се сблъскват със съществени компликации.
„ В България за един слънчев план са нужни 2-4 години, до момента в който за един вятърен – 5-8 и повече. И когато стигнеш края на този развой, към този момент са излезли нови технологии и би трябвало да се вършат промени. През идващите години би трябвало да се опитаме да съкратим това време “, уточни Никола Газдов от АПСТЕ.
Димитър Енчев от CWP Global добави, че вятърът механически е доста по-сложно да бъде употребен, а един път построени, вятърните паркове подлежат на доста комплициран развой на свързване към мрежата.
„ В България има и доста административни спънки. Основните вложители в сходни планове са огромни западни компании. Те мъчно съумяват да направляват през особеностите на българската администрация “, подчертава той.
Липсата на държавна енергийна рамка също основава компликации. Тя разрешава пренасищане със слънчеви паркове и дефицит на вятърни, защото няма въведени предпочитани зони, където има подобаващ вятър, за построяването на сходни съоръжения.
Според разбор на CWP Global и Американската комерсиална камара в България - „ Визия 2030 “ - българската енергийна система би могла да работи предвидимо и устойчиво с наличните нуклеарни мощности, слънце, малко газ и вятър. Но в случай че съществуването на първите три не е под въпрос, то при вятърните паркове нещата надалеч не стоят по този начин.
До какво може да докара това?
„ България е извънредно обвързвана. Това, което ще стане, в случай че не си построим нашите вятърни мощности, е, че Румъния и Гърция ще си построят техните и ще купуваме от тях, когато нямаме лично произвеждане “, предизвести основният изпълнителен шеф за Европа на CWP Global.
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ