Беловодие - руската Шамбала
Според легендите от старовремците, Беловодие е парадайса на Земята, в който може да влезе единствено оня, който е чист по душа. Беловодие се назовава още Земя на справедливостта и просперитета, само че къде се намира тази тайнствена обетована земя към момента няма отговор на този въпрос.
Староверската легенда за съветската митична страна Беловодие се появява за прърви път през XVIII век, като нейни корени могат да се открият още в преданията на античните славянски племена. Във фолклора Беловодие се характеризира като благословенна земя – без небогати и богати, без престъпност, без замъци и пари. Място, в което живеят единствено праведните. Страната Беловодие е отворена единствено за добродетелни хора и съгласно разнообразни източници тя се намира някъде в Крайния север, съгласно други в Сибир, Урал, Алтай и така нататък
Град Китеж
Невидимият град Китеж станал обект на фетиш, за него има голям брой митове. В книгата „ Хронистът на Китеж “, която е написана към 1890 г са открити първите сведения за него. Те разказват град Китеж, като незабележим за всекиго, който е неправеден и няма чиста душа. Според легендите, когато хора прекосявали около езерото Светлояр, към което се считало, че се намира Китеж се чували спокоен камбанен звън и пеене, което като че ли идвало от нищото.
Славянският парадайс – Ирия
Ирия е именита, сходна на Беловодие тайнствена страна. За нея за пръв път се приказва в книгата на Владимир Мономах „ Учения “. Ирия значи страна, в която птиците прелитали с цел да зимуват. Това е вълшебна земя, в която липсва студено време и съгласно легендите цялата природа се крие там по време на свирепият съветски мраз. Смята се, че тази тайнствена страна се намира подземен и ключовете за нея са защитавани от някоя от прелетните птици – кукувица, гарга или чучулига – съгласно другите версии. Душите на умрелите хора съгласно вярванията също обитавали Ирия. Староезичният обред за погребение на птиче крило при започване на есента се свързва точно с концепцията за Ирия.
Бегълците
След многочислените разколи на Православната черква се появяват голям брой ереси. Една от тях е учредена от Евтимий, който е родом от Переславл-Зелески и главната й цел била да избяга от по този начин нареченият Антихрист, имайки поради съветският цар Петър I. Тези еретици били известни като староверци. Последователите на тази разкол стигнали до делечният Сибир и далечният изток. Те презирали държавните знаци и за това не носели даже пари в себе си. За да не се свързват по никакъв метод с страната, те сами изработили своите паспорти. В книгата си „ Пътешественик “ написана от един от бегълците – монахът Марк, се загатва местоположението на Беловодие. Според нея тази обетована земя се намира оттатък Китай, на остров Опонски. Тази земя е населявана от православни асирийци и руснаци.
Тъй като тези бегълци староверци постоянно бродели хиляди километри в търсене на по-добро място за живеене точно те разпространявали и мита за приказната земя Беловодие. През 1893 година се появила легенда за търсенето на Беловодие, която споделя, че през X в. отец Сергий срещнал един от мъдреците, който пристигнал от изток и му разказал, че неговият преподавател – по-големият влъхва говорел за страна в далечният изток наречена Боловодия, която била приказно красива. Характерно за нея било, че не всеки може да я откри или да влезе в нея. Само определените можели да бъдат призовани и да сторят това. Местонахождението на въпросната страна било доста спорно, от Урал до Крайният север и евентуално се дължи на обстоятелството, че до момента в който руснаците се движели на изток, превземайки от ден на ден и повече територия, Беловодие – извънземната и далечна страна се отдалечавала от ден на ден и повече на изток единствено и единствено да не влези в рамките на земята на Антихриста Петър I. В свои мемоари Рьорих написа, че Беловодие се намира близо до Алтай, зад високи планини. За да се стигне до нея трябвало да се премине през Богогорши, Кокуши и Ергор, а по-късно оттатък свещената котловина се намирала и Беловодие, която Рьорих сравнил със Шамбала. Рьорих вярвал, че легендата за Беловодие е пристигнала от коренното население на Алтай, измежду които имало и будисти. В момента се счита, че същинският прототип на вълшебната земя е бил районът Бухтарма в Алтай, където точно са живеели доста от еретиците староверци, които отпътували на изток след преследването от патриарх Никон. Там те живеели без господари, без каквито и да е първи проблясъци на държавност. В общността не можело да става и дума за неистини, обири и закононарушения. Ако такива въпреки всичко се появили хората, които ги правили били изхвърляни неотложно от общността. Те създавали многодетни фамилии от по 15-20 индивида. Не пушели, нито пиели и прецизно спазвали каноните на православната религия. Още от деца работели доста интензивно. Тази земя не е била част от съветската империя до 1781 година Ето за какво е допустимо този остров на независимост и непорочност, както материална по този начин и духовна, да се е трансформирала в първообраз за основаването на стотиците митове за вълшебното Беловодие. Или пък е допустимо, някъде в далечният север или изток да ни чака в действителност прелестната скрита за човечеството тайнствена страна Беловодие.
Ако желаете да научите повече за тайнствените страни може да прочетете публикациите ни отдадени на тях тук и тук.
Повече по тематиката може да намерите тук.
