Кольо Китаеца от Русе разказа как Иво Карамански го е спасил от полицаите
Според легендата зад убийството му стои дългата ръка на Държавна сигурност
Кръстника на българската мафия или нейният сантиментален облик, както беше прочут през годините на прехода, Иво Карамански, бе погубен преди 24 години на 20 декември 1998 година по време на ваучър във вила в полите на Витоша. Повече от две десетилетия след гибелта на митичния разбойник обаче той се оказа, че продължава да живее във Facebook и има над 5,6 хиляди почитатели.
Страницата „ Иво Карамански “ стартира с встъпление, откъс от Кръстника: “Ако ме убият, ще лишат народа от един фиктивен, само че приветлив облик на мафията ”. От данните във Facebook се вижда, че е основана преди 2 години и е продължение на предходната страница BGGodfather, която е на близо 10 години и имаше над 4 хиляди почитатели, написа „
Страницата се поддържа от една от трите му дъщери - Десислава. На нея изобилстват фотоси на митичния воин от годините на прехода, а огромна част от мненията са позитивни. Има и видеа с изявленията, негови и за него, давани от знакови фигури като наказания за две убийства Марио Пеев, кримигероя Николай Русев-Кольо Китаеца от Русе и топкриминалиста Ботьо Ботев. Под видеата има даже апел: „ Ако Иво е оказал помощ и на Вас, направете видео с роман “, към което към този момент очевидно се е отзовал точно Кольо Китаеца, който споделя по какъв начин „ бате Иво ме избави от полицията “. Мнозинството от почитателите на Карамански копнеят по тези години и разясняват, че им се желае времената от 90-те още веднъж да се върнат.
Тайната
Тайната на Карамански обаче по този начин и си остана неразгадана. През годините за него се говореше, че е създателят на незаконните групировки в България, че бил на директно послушание на митичната Държавна сигурност, която не серпантина да работи и в годините на прехода. Легендите го свързваха с първите хора в страната в тези времена.
Мнозина твърдяха, че точно Карамански дърпа конците на политическия хайлайф у нас, разпределя капиталите и управлява бизнеса на мнозина издигнали се и прочули се в средата на 90-те на предишния век. Кое е просто мит и кое действителност, по този начин и никой с решителност не се наема да каже и до момента. Дали тъй като не знае или пък не му е комфортно да знае, също е противоречиво. Прочулият се с вестникарския си прякор Кръстника някогашен гребец е апетитен за един от най-силните подземни босове у нас в годините на прехода.
Досие
В началото на 90-те основава митичното застрахователно сдружение „ Корона инс “, а след това разраства бизнеса си от силово обезпечаване и валутна търговия през отглеждане на моруна и произвеждане на кетчуп. Има богато престъпно досие и три брака, от които му се раждат три дъщери и един наследник. Карамански е роден през 1959 година в София, само че израства в дупнишкото село Бистрица. Осъден е в края на 1986 година за валутни измами и подправяне на долари.
Твърди се, че е направлявал каналите на Държавна сигурност и като техен помощник отървава кафеза. През 1990 година името му се появява в интернационалната преса като водач на проведена незаконна група за трафик на крадени коли от Чехия, така наречен Чешко дело. Карамански е арестуван дружно с още 21 българи и по-късно е екстрадиран в България, където самостоятелният български съд го освобождава под гаранция от 2000 тогавашни лв.. До гибелта на Кръстника 8 години по-късно не се стига до изговаряне на присъда, а след нея делото е прекъснато.
Пабло
Една от легендите го свързва с могъщия наркобарон Пабло Ескобар. Според мълвата при започване на 90-те Карамански обитава за известно време в Латинска Америка, където по линия на Държавна сигурност се свързва с Ескобар и уговаря прехвърлянето на тонове кокаин за европейския пазар. Като законен предприемач в България Карамански се занимава с разнообразна активност. Участва в редица благотворителни прояви, изявява се като филантроп, актьор и артист. Демонстрира познанията си по няколко езика, показва се като обожател на класическата литература.
Извън могъщата „ Корона инс “ Карамански върти още 20 компании, като се занимава безусловно с всякаква активност. Според „ Най-богатите българи “ след гибелта на Карамански наследството, което оставя, се равнява минимум на 30 000 000 $. Твърди се обаче, че по-голямата част от тези пари са потънали незнайно къде и при кого.
Маджо
В един миг Карамански влиза в спор с босовете на другите огромни групировки, които също набират скорост – ВИС и СИК. Твърди се, че Кръстника е сътрудничил на Министерство на вътрешните работи, за което е умишлен за очистване и даже било преговаряно с албански наемници. Една от най-конфликтните точки в биографията му е стрелбата по Младен Михалев-Маджо в казино „ Севастопол “, което е под опеката на „ Корона инс “. Карамански обаче оживява, с цел да бъде арестуван на 14 януари 1994 година.
Следва престрелка в квартал „ Белите брези “, в която простъпка умират служители на реда. Тикнат е обаче в пандиза по друго обвиняване - за грабежа в казино „ Бедни богати “. Лежи година и половина, през което се прочува с писмото против Стоил Славов-Телето и групировката СИК. В него Карамански твърди, че сикаджиите се занимават с пране на пари, далавери с нефт и рекет. Успява и да се кандидатира за народен представител през 1995 година в 25-и регион на София. Впоследствие кандидатурата му обаче е отхвърлена от ЦИК поради нередовни 239 ЕГН-та.
В началото на август 1995 година е изработен опит за убийството му в дискотека „ Нептун “ в столичния квартал „ Младост “. Няколко месеца по-късно пък мутри нападат офиса на „ Корона инс “ в столичния квартал „ Орландовци “, само че Карамански още веднъж се отървава незасегнат. Има версии, че печално известният случай със гибелта на четиринадесетте бойци от Строителни войски на Околовръстното шосе край жк „ Люлин “ в действителност става при опит за нападение над Карамански. Кортежът му се оказва зад камион ГАЗ 53А, в който пътуват бойците, връщащи се от строителен обект в Банкя.
Последен
20 декември 1998 година е последният в живота на Иво Карамански. Кръстника е поканен на рождения ден на собствен другар във вила на ул. „ Горска ела “ 27 в квартал Симеоново. На празненството го води Стефан Въжарски – мъжът, който часове по-късно ще изстреля два съдбовни патрона в главата му. Около 01:30 ч. Карамански и рожденикът - Борис, си приказват, доближили глави, защото музиката е прекомерно мощна. Въжарски минава около тях, споделя на Борис да се отдръпне и тогава изстрелва два патрона в главата му. Без предизвестие, без съответен мотив.
След като провокира суматоха измежду купонджиите във вилата, Въжарски се насочва към паркирания начело „ Понтиак “, в който седят Георги Чочов-Лестъра (вече покойник) и двама от телохранителите на Карамански – Драгомир и Марин. Чука на прозореца и те отварят, защото не са чули изстрелите.
Тогава Въжарски протяга ръка през отворения прозорец и прострелва и тримата. Странното е, че преди да стреля по който и да е, Въжарски споделя на един от студентите във вилата да извика полиция. Малко по-късно е арестуван и наказан на пожизнен затвор, който към момента излежава. Мотивите му обаче по този начин ѝ си остават неразбираеми.
Кръстника на българската мафия или нейният сантиментален облик, както беше прочут през годините на прехода, Иво Карамански, бе погубен преди 24 години на 20 декември 1998 година по време на ваучър във вила в полите на Витоша. Повече от две десетилетия след гибелта на митичния разбойник обаче той се оказа, че продължава да живее във Facebook и има над 5,6 хиляди почитатели.
Страницата „ Иво Карамански “ стартира с встъпление, откъс от Кръстника: “Ако ме убият, ще лишат народа от един фиктивен, само че приветлив облик на мафията ”. От данните във Facebook се вижда, че е основана преди 2 години и е продължение на предходната страница BGGodfather, която е на близо 10 години и имаше над 4 хиляди почитатели, написа „
Страницата се поддържа от една от трите му дъщери - Десислава. На нея изобилстват фотоси на митичния воин от годините на прехода, а огромна част от мненията са позитивни. Има и видеа с изявленията, негови и за него, давани от знакови фигури като наказания за две убийства Марио Пеев, кримигероя Николай Русев-Кольо Китаеца от Русе и топкриминалиста Ботьо Ботев. Под видеата има даже апел: „ Ако Иво е оказал помощ и на Вас, направете видео с роман “, към което към този момент очевидно се е отзовал точно Кольо Китаеца, който споделя по какъв начин „ бате Иво ме избави от полицията “. Мнозинството от почитателите на Карамански копнеят по тези години и разясняват, че им се желае времената от 90-те още веднъж да се върнат.
Тайната
Тайната на Карамански обаче по този начин и си остана неразгадана. През годините за него се говореше, че е създателят на незаконните групировки в България, че бил на директно послушание на митичната Държавна сигурност, която не серпантина да работи и в годините на прехода. Легендите го свързваха с първите хора в страната в тези времена.
Мнозина твърдяха, че точно Карамански дърпа конците на политическия хайлайф у нас, разпределя капиталите и управлява бизнеса на мнозина издигнали се и прочули се в средата на 90-те на предишния век. Кое е просто мит и кое действителност, по този начин и никой с решителност не се наема да каже и до момента. Дали тъй като не знае или пък не му е комфортно да знае, също е противоречиво. Прочулият се с вестникарския си прякор Кръстника някогашен гребец е апетитен за един от най-силните подземни босове у нас в годините на прехода.
Досие
В началото на 90-те основава митичното застрахователно сдружение „ Корона инс “, а след това разраства бизнеса си от силово обезпечаване и валутна търговия през отглеждане на моруна и произвеждане на кетчуп. Има богато престъпно досие и три брака, от които му се раждат три дъщери и един наследник. Карамански е роден през 1959 година в София, само че израства в дупнишкото село Бистрица. Осъден е в края на 1986 година за валутни измами и подправяне на долари.
Твърди се, че е направлявал каналите на Държавна сигурност и като техен помощник отървава кафеза. През 1990 година името му се появява в интернационалната преса като водач на проведена незаконна група за трафик на крадени коли от Чехия, така наречен Чешко дело. Карамански е арестуван дружно с още 21 българи и по-късно е екстрадиран в България, където самостоятелният български съд го освобождава под гаранция от 2000 тогавашни лв.. До гибелта на Кръстника 8 години по-късно не се стига до изговаряне на присъда, а след нея делото е прекъснато.
Пабло
Една от легендите го свързва с могъщия наркобарон Пабло Ескобар. Според мълвата при започване на 90-те Карамански обитава за известно време в Латинска Америка, където по линия на Държавна сигурност се свързва с Ескобар и уговаря прехвърлянето на тонове кокаин за европейския пазар. Като законен предприемач в България Карамански се занимава с разнообразна активност. Участва в редица благотворителни прояви, изявява се като филантроп, актьор и артист. Демонстрира познанията си по няколко езика, показва се като обожател на класическата литература.
Извън могъщата „ Корона инс “ Карамански върти още 20 компании, като се занимава безусловно с всякаква активност. Според „ Най-богатите българи “ след гибелта на Карамански наследството, което оставя, се равнява минимум на 30 000 000 $. Твърди се обаче, че по-голямата част от тези пари са потънали незнайно къде и при кого.
Маджо
В един миг Карамански влиза в спор с босовете на другите огромни групировки, които също набират скорост – ВИС и СИК. Твърди се, че Кръстника е сътрудничил на Министерство на вътрешните работи, за което е умишлен за очистване и даже било преговаряно с албански наемници. Една от най-конфликтните точки в биографията му е стрелбата по Младен Михалев-Маджо в казино „ Севастопол “, което е под опеката на „ Корона инс “. Карамански обаче оживява, с цел да бъде арестуван на 14 януари 1994 година.
Следва престрелка в квартал „ Белите брези “, в която простъпка умират служители на реда. Тикнат е обаче в пандиза по друго обвиняване - за грабежа в казино „ Бедни богати “. Лежи година и половина, през което се прочува с писмото против Стоил Славов-Телето и групировката СИК. В него Карамански твърди, че сикаджиите се занимават с пране на пари, далавери с нефт и рекет. Успява и да се кандидатира за народен представител през 1995 година в 25-и регион на София. Впоследствие кандидатурата му обаче е отхвърлена от ЦИК поради нередовни 239 ЕГН-та.
В началото на август 1995 година е изработен опит за убийството му в дискотека „ Нептун “ в столичния квартал „ Младост “. Няколко месеца по-късно пък мутри нападат офиса на „ Корона инс “ в столичния квартал „ Орландовци “, само че Карамански още веднъж се отървава незасегнат. Има версии, че печално известният случай със гибелта на четиринадесетте бойци от Строителни войски на Околовръстното шосе край жк „ Люлин “ в действителност става при опит за нападение над Карамански. Кортежът му се оказва зад камион ГАЗ 53А, в който пътуват бойците, връщащи се от строителен обект в Банкя.
Последен
20 декември 1998 година е последният в живота на Иво Карамански. Кръстника е поканен на рождения ден на собствен другар във вила на ул. „ Горска ела “ 27 в квартал Симеоново. На празненството го води Стефан Въжарски – мъжът, който часове по-късно ще изстреля два съдбовни патрона в главата му. Около 01:30 ч. Карамански и рожденикът - Борис, си приказват, доближили глави, защото музиката е прекомерно мощна. Въжарски минава около тях, споделя на Борис да се отдръпне и тогава изстрелва два патрона в главата му. Без предизвестие, без съответен мотив.
След като провокира суматоха измежду купонджиите във вилата, Въжарски се насочва към паркирания начело „ Понтиак “, в който седят Георги Чочов-Лестъра (вече покойник) и двама от телохранителите на Карамански – Драгомир и Марин. Чука на прозореца и те отварят, защото не са чули изстрелите.
Тогава Въжарски протяга ръка през отворения прозорец и прострелва и тримата. Странното е, че преди да стреля по който и да е, Въжарски споделя на един от студентите във вилата да извика полиция. Малко по-късно е арестуван и наказан на пожизнен затвор, който към момента излежава. Мотивите му обаче по този начин ѝ си остават неразбираеми.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ