Еврика! Мит ли е, че най-добрите идеи ни хрумват под душа?
Според легендата древногръцкият математик Архимед лежал във ваната, когато разкрил правилото на хидростатичното налягане. Решаващият миг настъпил, когато цялостната догоре вана преляла - количеството на тази вода отговаряло на телесната маса на Архимед. Това се случило през 255 година пр.н.е., като отново съгласно легендата Архимед с крясъци " Еврика! " ( " Открих! " ) се впуснал да тича гол по улиците на Сиракуза, предават от DW.
Научни открития с помощта на неочаквани прозрения
Векове наред така наречен епифании - т.е., прозрения, са вдъхновявали голям брой научни открития. Вероятно най-добре позната е историята за сър Исак Нютон, дефинирал закона за гравитацията, откакто една ябълка му паднала на главата, до момента в който си почивал под дърво.
Исак Нютон
Сънищата също се оказват плодородна почва за научни открития. Така да вземем за пример Дмитрий Менделеев след три дни с напрежение мислене стигнал до концепцията за периодическата таблица точно в съня си. А Аугуст Кекуле разкрил химическата конструкция на бензена, до момента в който сънувал змия, захапала личната си опашка и по този начин образувала затворен кръг с тялото си.
Но това надалеч не са единствените положения, в които се раждат нови хрумвания - това може да стане и по време на поход в планината или пък, както в тази ситуация с Алберт Айнщайн, при пътешестване с трамвай в Берн. Именно по този начин той разкрил своята доктрина на относителността. А 18 години по-късно, до момента в който чакал на светофар в Лондон, Лео Силард стигнал до концепцията за верижната нуклеарна реакция, респективно за атомната бомба.
Впечатляващото при тези неочаквани прозрения е, че великите учени стигат до тях в моменти, в които не са били заети интензивно със своята работа.
Съгласно психическите теории духът има потребност от етапи на разпределяне, с цел да може да поддържа творчеството си. При това, естествено, спокойните разходки не са задоволителни, с цел да се направи откритието на века - сериозната работа и интензивният размисъл си остават решаващи фактори.
Споменатите забележителни открития са били направени от учените едвам откакто те дълго време са размишлявали над избран въпрос.
Архимед да вземем за пример в продължение на дни си блъскал главата по какъв начин да мери тежестта на златото в короната на Хирон, който му бил сложил тази задача. Решението пристигнало точно във ваната - заключението, до което стигнал, съзерцавайки тялото си във ваната, той приложил и по отношение на короната.
Доколкото е известно, няма загадка рецепта по какъв начин могат да бъдат реализирани така наречен епифании. Важна обаче явно е комбинацията сред интензивна работа и също толкоз интензивно разпределяне. Но надалеч не всяко разпределяне се счита за перспективно от научна позиция - най-подходящи за задачата наподобяват обикновени задания, които не са скучни и изискват най-малко най-малко внимание. Сред този тип занимания са разходките, плетенето или взимането на душ.
Експертите са на мнение, че придвижванията, които се повтарят, мислите, които витаят, са значима поддръжка за нашия дух - тъй като ни оказват помощ да свържем обособените хрумвания. Това важи да вземем за пример за разходките, за които Аристотел и Ницше споделят, че са най-хубавото време за мислене.
Епифаниите не се отнасят единствено до научните открития - всички ние стигаме понякога до прозрения за нашия личен живот. Може да сме в супермаркета или под душа и внезапно да ни пристигна значимо просветление или концепция, която е в положение да промени живота ни.
Психолози като Карл Юнг и Кристофър Болас имат пояснение за това събитие. Юнг да вземем за пример разказва така наречен епифании като връзка сред подсъзнателното и съзнателното. Болас пък дефинира епифаниите като неща, които знаем надълбоко в подсъзнанието си и за които преди този момент сме мислили неумишлено. Накратко - редки моменти, в които подсъзнателното прониква в съзнателното.
Тези явления не са планувани - появяват се внезапно и от нищото. И са изцяло отвън нашия надзор - не можем да предизвикаме епифаниите умишлено. Една от главните цели на психотерапията се състои в това да се научим по какъв начин да позволим на подсъзнателното да доближи до нашето умишлено мислене. Според Юнг това значи да се откажем от контрола на нашето его върху подсъзнанието ни.
Каквато и да е повода, комбинацията от интензивно мислене и подследващо разпределяне евентуално е най-хубавият път да влезем в контакт с нашето подсъзнание - или пък да реализираме идващия огромен пробив. Еврика!
Научни открития с помощта на неочаквани прозрения
Векове наред така наречен епифании - т.е., прозрения, са вдъхновявали голям брой научни открития. Вероятно най-добре позната е историята за сър Исак Нютон, дефинирал закона за гравитацията, откакто една ябълка му паднала на главата, до момента в който си почивал под дърво.
Исак Нютон
Сънищата също се оказват плодородна почва за научни открития. Така да вземем за пример Дмитрий Менделеев след три дни с напрежение мислене стигнал до концепцията за периодическата таблица точно в съня си. А Аугуст Кекуле разкрил химическата конструкция на бензена, до момента в който сънувал змия, захапала личната си опашка и по този начин образувала затворен кръг с тялото си.
Но това надалеч не са единствените положения, в които се раждат нови хрумвания - това може да стане и по време на поход в планината или пък, както в тази ситуация с Алберт Айнщайн, при пътешестване с трамвай в Берн. Именно по този начин той разкрил своята доктрина на относителността. А 18 години по-късно, до момента в който чакал на светофар в Лондон, Лео Силард стигнал до концепцията за верижната нуклеарна реакция, респективно за атомната бомба.
Впечатляващото при тези неочаквани прозрения е, че великите учени стигат до тях в моменти, в които не са били заети интензивно със своята работа.
Съгласно психическите теории духът има потребност от етапи на разпределяне, с цел да може да поддържа творчеството си. При това, естествено, спокойните разходки не са задоволителни, с цел да се направи откритието на века - сериозната работа и интензивният размисъл си остават решаващи фактори.
Споменатите забележителни открития са били направени от учените едвам откакто те дълго време са размишлявали над избран въпрос.
Архимед да вземем за пример в продължение на дни си блъскал главата по какъв начин да мери тежестта на златото в короната на Хирон, който му бил сложил тази задача. Решението пристигнало точно във ваната - заключението, до което стигнал, съзерцавайки тялото си във ваната, той приложил и по отношение на короната.
Доколкото е известно, няма загадка рецепта по какъв начин могат да бъдат реализирани така наречен епифании. Важна обаче явно е комбинацията сред интензивна работа и също толкоз интензивно разпределяне. Но надалеч не всяко разпределяне се счита за перспективно от научна позиция - най-подходящи за задачата наподобяват обикновени задания, които не са скучни и изискват най-малко най-малко внимание. Сред този тип занимания са разходките, плетенето или взимането на душ.
Експертите са на мнение, че придвижванията, които се повтарят, мислите, които витаят, са значима поддръжка за нашия дух - тъй като ни оказват помощ да свържем обособените хрумвания. Това важи да вземем за пример за разходките, за които Аристотел и Ницше споделят, че са най-хубавото време за мислене.
Епифаниите не се отнасят единствено до научните открития - всички ние стигаме понякога до прозрения за нашия личен живот. Може да сме в супермаркета или под душа и внезапно да ни пристигна значимо просветление или концепция, която е в положение да промени живота ни.
Психолози като Карл Юнг и Кристофър Болас имат пояснение за това събитие. Юнг да вземем за пример разказва така наречен епифании като връзка сред подсъзнателното и съзнателното. Болас пък дефинира епифаниите като неща, които знаем надълбоко в подсъзнанието си и за които преди този момент сме мислили неумишлено. Накратко - редки моменти, в които подсъзнателното прониква в съзнателното.
Тези явления не са планувани - появяват се внезапно и от нищото. И са изцяло отвън нашия надзор - не можем да предизвикаме епифаниите умишлено. Една от главните цели на психотерапията се състои в това да се научим по какъв начин да позволим на подсъзнателното да доближи до нашето умишлено мислене. Според Юнг това значи да се откажем от контрола на нашето его върху подсъзнанието ни.
Каквато и да е повода, комбинацията от интензивно мислене и подследващо разпределяне евентуално е най-хубавият път да влезем в контакт с нашето подсъзнание - или пък да реализираме идващия огромен пробив. Еврика!
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ