БНБ не харесва идеята за влизане в Банковия съюз преди еврозоната
Според Калин Христов " завладяване " на регулатора от поднадзорните лица може да обхване освен националния контрол, само че и ЕЦБ
© Цветелина Белутова Още по тематиката
Борисов и Домбровскис: До една година България може да е в ERM II
Страната е получила план на пътна карта от ЕЦБ, само че и изискване първо да се причисли към банковия съюз
26 апр 2018
Владислав Горанов: До края на годината би трябвало да знаем имаме ли поддръжка за еврозоната
Три до пет години след влизането в ERM е реалистично да се мисли за изгубването на лв., предвижда министърът на финансите
30 юни 2017
В преддверието на чакалнята
Служебното държавно управление даде поръчка за влизане в чакалнята на еврозоната, само че това към този момент наподобява единствено като политическо говорене
2 мар 2017
След консултациите при президента:
Европейски банков контрол и интернационален одит на КТБ
Ще има актуализация на бюджета, дефицитът ще бъде повишен до 3% от Брутният вътрешен продукт
14 юли 2014
Банковият съюз разбуни страните отвън еврозоната
Опасенията им са свързани с това, че няма да имат право на глас в новия контрол
13 сеп 2012 Влизането в Банковия съюз преди участие в еврозоната е рисково. Това е главният извод в материал на подуправителя на Българска народна банка, управляващ ръководство " Емисионно " Калин Христов в изданието Views. The EUROFI Magazine, което се популяризира в границите на провеждания в София The Eurofi High Level Seminar 2018.
Макар в материала да се приказва кардинално, а не съответно за България, той излиза посред течащите полемики сред страната и европейските институции към желанието на София да влезе във валутния механизъм ERM II. От вчерашните изявления на премиера Бойко Борисов и зам.-председателя на Европейската комисия Валдис Домбровскис стана ясно, че Брюксел и Франкфурт упорстват България първо да се причисли към банковия съюз и едвам тогава да влезе в ERM II. Така Българска народна банка, която от българска страна е точно институцията, която би трябвало да влезе в " тясно съдействие " с ЕЦБ, дава ясно да се разбере нежеланието й да се лиши от част от надзорните си пълномощия
Аргументите на Българска народна банка
В своя материал Калин Христов акцентира, че въпреки и Банковият съюз да е отворен за присъединяване на държави-членки отвън еврозоната, те към този момент не демонстрират никакъв интерес и за това има няколко аргументи.
" Главна цел на Банковия съюз бе да форсира интеграцията на банковия контрол и по този метод да понижи фрагментирането на пазара. Друг главен претекст бе да се подсигурява по-ефективен контрол на национално равнище, невъзпрепятстван от ненадзорни съображения, произлизащи от напън на банковата промишленост върху надзорните органи. Тези предстоящи преимущества на Банковия съюз обаче пораждат разнообразни гледни точки в страните – членки отвън еврозоната ", написа подуправителят.
Според него известна степен на фрагментиране на пазара може да бъде " здравословна ", като характерните опасности за обособените страни би трябвало да бъдат разграничавани, а не притъпявани и да се оставят пазарните сили да играят своята дисциплинираща роля.
По другата линия тезата на Христов е, че " завладяването " на регулатора може да се случи освен на равнище националните банки, само че и при ЕЦБ. " Един банков индивид единствено с локално значение надали може да оказва въздействие върху наднационален контролен орган, само че нещата не стоят по този начин с огромните трансгранични банки ", счита той.
Той изрежда и редица параметри, по които страна в " тясно съдействие " би била третирана асиметрично, което прави участието още по-непривлекателно:• Ще остава изключена от окончателното взимане на решения по надзорни въпроси в Управителния съвет на Европейската централна банка (ЕЦБ);
• Надзорните решения на ЕЦБ, които не са правно обвързващи отвън еврозоната, ще би трябвало да бъдат възпроизвеждани с актове на локалния контролен орган. Последният ще носи отговорност при спорове;
• Ще остава без достъп до ликвидна поддръжка от ЕЦБ;
• Няма да има достъп до Единния стабилизационен механизъм като евентуален източник на средства за директна и непряка рекапитализация на банките.
Завръщане в предишното
Нежеланието на Българска народна банка да влезе в Банковия съюз не е ново и то беше артикулирано още при построяването на Единния контролен механизъм през 2012 година Тогава мантрата, повтаряна от гуверньора Иван Искров беше, че това е едностранното прекачване на забележителен народен суверенитет към Франкфурт и Брюксел, без обаче в подмяна страната ни да получи нищо ".
След надзорния неуспех с КТБ през 2014 година обаче Българска народна банка беше принудена да премисли обществената си позиция. След даването на ликвидна поддръжка за ПИБ президентът Росен Плевнелиев, ограден с водачите на всички парламентарни сили, разгласи бързото влизане в Банковия съюз като консенсус и приоритет.
В идващите години обаче не бяха подхванати никакви дейности, като главното опрощение до 2016 година беше потребността да се премине през обзор на качеството на активите и стрес-тестове, както и провеждането на оценка на финансовия бранш от МВФ и Световната банка (FSAP). В следствие забавянето беше обяснено и с политическите земетресения към оставката на кабинета " Борисов 2 " в края на 2016 година
Сега през 2018 година наподобява към този момент Българска народна банка е приела, че е минало задоволително време от надзорното крушение, с цел да може да се върне към изходната си позиция.
Любопитно е, че до момента неофициално и държавното управление, и Българска народна банка подкрепяха концепцията за редом влизане в ERM II и Банковия съюз. Сега централната банка не наподобява склонна да се откаже от надзора над най-големите банки чак до влизането в еврозоната, до момента в който Европейската комисия чертае пътна карта, минаваща наложително през тази стъпка.
© Цветелина Белутова Още по тематиката
Борисов и Домбровскис: До една година България може да е в ERM II
Страната е получила план на пътна карта от ЕЦБ, само че и изискване първо да се причисли към банковия съюз
26 апр 2018
Владислав Горанов: До края на годината би трябвало да знаем имаме ли поддръжка за еврозоната
Три до пет години след влизането в ERM е реалистично да се мисли за изгубването на лв., предвижда министърът на финансите
30 юни 2017
В преддверието на чакалнята
Служебното държавно управление даде поръчка за влизане в чакалнята на еврозоната, само че това към този момент наподобява единствено като политическо говорене
2 мар 2017
След консултациите при президента:
Европейски банков контрол и интернационален одит на КТБ
Ще има актуализация на бюджета, дефицитът ще бъде повишен до 3% от Брутният вътрешен продукт
14 юли 2014
Банковият съюз разбуни страните отвън еврозоната
Опасенията им са свързани с това, че няма да имат право на глас в новия контрол
13 сеп 2012 Влизането в Банковия съюз преди участие в еврозоната е рисково. Това е главният извод в материал на подуправителя на Българска народна банка, управляващ ръководство " Емисионно " Калин Христов в изданието Views. The EUROFI Magazine, което се популяризира в границите на провеждания в София The Eurofi High Level Seminar 2018.
Макар в материала да се приказва кардинално, а не съответно за България, той излиза посред течащите полемики сред страната и европейските институции към желанието на София да влезе във валутния механизъм ERM II. От вчерашните изявления на премиера Бойко Борисов и зам.-председателя на Европейската комисия Валдис Домбровскис стана ясно, че Брюксел и Франкфурт упорстват България първо да се причисли към банковия съюз и едвам тогава да влезе в ERM II. Така Българска народна банка, която от българска страна е точно институцията, която би трябвало да влезе в " тясно съдействие " с ЕЦБ, дава ясно да се разбере нежеланието й да се лиши от част от надзорните си пълномощия
Аргументите на Българска народна банка
В своя материал Калин Христов акцентира, че въпреки и Банковият съюз да е отворен за присъединяване на държави-членки отвън еврозоната, те към този момент не демонстрират никакъв интерес и за това има няколко аргументи.
" Главна цел на Банковия съюз бе да форсира интеграцията на банковия контрол и по този метод да понижи фрагментирането на пазара. Друг главен претекст бе да се подсигурява по-ефективен контрол на национално равнище, невъзпрепятстван от ненадзорни съображения, произлизащи от напън на банковата промишленост върху надзорните органи. Тези предстоящи преимущества на Банковия съюз обаче пораждат разнообразни гледни точки в страните – членки отвън еврозоната ", написа подуправителят.
Според него известна степен на фрагментиране на пазара може да бъде " здравословна ", като характерните опасности за обособените страни би трябвало да бъдат разграничавани, а не притъпявани и да се оставят пазарните сили да играят своята дисциплинираща роля.
По другата линия тезата на Христов е, че " завладяването " на регулатора може да се случи освен на равнище националните банки, само че и при ЕЦБ. " Един банков индивид единствено с локално значение надали може да оказва въздействие върху наднационален контролен орган, само че нещата не стоят по този начин с огромните трансгранични банки ", счита той.
Той изрежда и редица параметри, по които страна в " тясно съдействие " би била третирана асиметрично, което прави участието още по-непривлекателно:• Ще остава изключена от окончателното взимане на решения по надзорни въпроси в Управителния съвет на Европейската централна банка (ЕЦБ);
• Надзорните решения на ЕЦБ, които не са правно обвързващи отвън еврозоната, ще би трябвало да бъдат възпроизвеждани с актове на локалния контролен орган. Последният ще носи отговорност при спорове;
• Ще остава без достъп до ликвидна поддръжка от ЕЦБ;
• Няма да има достъп до Единния стабилизационен механизъм като евентуален източник на средства за директна и непряка рекапитализация на банките.
Завръщане в предишното
Нежеланието на Българска народна банка да влезе в Банковия съюз не е ново и то беше артикулирано още при построяването на Единния контролен механизъм през 2012 година Тогава мантрата, повтаряна от гуверньора Иван Искров беше, че това е едностранното прекачване на забележителен народен суверенитет към Франкфурт и Брюксел, без обаче в подмяна страната ни да получи нищо ".
След надзорния неуспех с КТБ през 2014 година обаче Българска народна банка беше принудена да премисли обществената си позиция. След даването на ликвидна поддръжка за ПИБ президентът Росен Плевнелиев, ограден с водачите на всички парламентарни сили, разгласи бързото влизане в Банковия съюз като консенсус и приоритет.
В идващите години обаче не бяха подхванати никакви дейности, като главното опрощение до 2016 година беше потребността да се премине през обзор на качеството на активите и стрес-тестове, както и провеждането на оценка на финансовия бранш от МВФ и Световната банка (FSAP). В следствие забавянето беше обяснено и с политическите земетресения към оставката на кабинета " Борисов 2 " в края на 2016 година
Сега през 2018 година наподобява към този момент Българска народна банка е приела, че е минало задоволително време от надзорното крушение, с цел да може да се върне към изходната си позиция.
Любопитно е, че до момента неофициално и държавното управление, и Българска народна банка подкрепяха концепцията за редом влизане в ERM II и Банковия съюз. Сега централната банка не наподобява склонна да се откаже от надзора над най-големите банки чак до влизането в еврозоната, до момента в който Европейската комисия чертае пътна карта, минаваща наложително през тази стъпка.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ