Когато общественият договор си сложи червило, седне на масата, поръча война и поиска да го почерпим
Според Жан-Жак Русо главният проблем, който би трябвало да взема решение публичният контракт се свежда до това, да се откри форма на съдружие, която да пази и закриля с цялата обща мощ личността и парцела на всеки член на обществото и посредством която всеки се сплотява с всички, само че слуша себе си и остава свободен. [1] Правната форма на този контракт е Конституцията.
Според българската конституция обаче жителите нямаме право на самостоятелна тъжба по нея, с което не се считаме за равноправна страна по контракта. В същото време отново там, в конституцията е писано, че законите се пишат от народни представители, който не носят отговорност за своите дейности и изявления, само че работят по лична съвест. Излиза, че едната страна на контракта - законодателят не носи отговорност и работи по лична съвест, а другата страна – жителят гласоподавател няма право да попречва, изгони, глоби или най-малко да се оплаче от първия. В същото време, отново Жан-Жак Русо споделя, че „ законодателната власт принадлежи на народа и може да принадлежи единствено на него “.[2] Но Жан-Жак е швейцарец, а Народното събрание български има 9% утвърждение от гореспоменатия народ. Дали този нелегитимен парламент е законен е въпрос, който е явен от морална, само че провокационен от юридическа позиция.
На база на публичния контракт, по който ние сме страна без право на ответни дейности се получават някой странни изкривявания, които е редно да ги разяснява екзорсиз, психиатър или най-малко следовател. Във всеки случай, няма да е елементарно за един политолог.
Реално, съгласно публичния контракт Народното събрание позволява въвеждане на България и българите във боен спор, по който не сме страна, единствено тъй като по този начин желаят външни за страната сили. Дори и да са съдружници, те са външни, а горе цитирахме, че „ законодателната власт принадлежи на народа и може да принадлежи единствено на него “, както междувпрочем написа и в конституцията. Освен това публичният контракт е за отбрана и протекция, не за замесване в непознати войни, по непознато разпореждане. Майки, по какъв начин мислите?! Социолозите, обаче, не направиха социологическо питане към, да кажем, 1237 души, на възраст от/ до от разнообразни обитаеми места … с въпроси: Какви са вашите полезности? От кого се чувствате застрашен? Искате ли да участвате във война? За сметка на това, при 9% утвърждение на Народното събрание задават въпроса: За кого ще гласувате на идващите избори?
Пак според публичния контракт Народното събрание е в правото си да се опита да прокара истанбулската спогодба по един или различен метод, която ще даде път на лгбт идеологията, която отчуждава нашите деца и им внушава, че може би не са момче или момиче, може би не са християнин или мюсюлманин…, може би не са българин или славянин…, може би не би трябвало да пишат на кирилица, може би ти не си ти, а кой си ти?!, и хайде изначало, до момента в който стигнем до лудницата. А видяхте ли плакатите из София? „ 83% от мъжете споделят, че не се интересуват от турски сериали. 35% от тях скрито плачат за Йелдъз. “ Дали това не е покана към българските мъже, че 37% от тях са претенденти за лгбт – обществото. Какво ще кажете, мъже?! (100 – 83 = 17 и 35% от 83 = 29 общо 29+17 = 37%) Кой ли ги е накачил тези плакати? С чии ли пари? Защо припомнят по идеологически фасон на тези жълти жита под синьо небе, из цяла България, които не влияят поетично?!
По публичния контракт чакаме протекция, за която несъмнено сме си платили и всеки месец и всяка година си плащаме. Така стигаме до тематиката с домашното принуждение, която е оправданието, входната врата на джендаризма - политическа идеология, която употребява малцинството хомосексуални, с цел да влияе душевен върху всички с избрана цел - цялостен надзор. Всички от „ пп “, всички от „ дб “, някои от „ герб “ и някой от „ български възход„ гласоподаваха ЗА опцията 3 годишното ни дете да ни осъди за принуждение, тъй като не сме му дали банан, а пубертетът, тъй като не му даваме пари за епилация или интервенция на пола. След тези недоволства влиза едно Неправителствени организации у нас и не излиза до момента в който не ни преобърне ценностната система, душата или нервите. Никой, обаче, от националните представители не си разреши да предложи като психическо принуждение безбройните филми, с голям брой убийства, принуждение, ужаси и воня, предавани всяка вечер от екрана на всички национални малките екрани. Никой не подложи на спор дали не е принуждение над децата подстрекаването им да вземат участие в медицинския опит наименуван промяна на пола? Това принуждение ли е? Насилие е. Имаше ли някой депутат да разиска въпроса с РЗИ и МОН по отношение на обстоятелството, че децата вървят на учебно заведение 7 и даже 8 часа в една смяна (без занималнята) и носят на гърба си 30 килограмови раници до момента в който самите те тежат (в 5-7 клас) 30-50 кг.? Това принуждение ли е? – принуждение е, несъмнено, психическо и физическо. Тук може да приказваме и за насилственото и предумишлено обезбългаряване на учебното заведение като се стартира от изписването на европейски проекти единствено на британски, мине се през деформиране на историята, съгласно която Левски не е Героят, а с конституцията от 1991 година (чак тогава) на българите са дадени права за обучение, опазване на здравето, труд и творчество. Народните представители не се самосезират и срещу поголовното дискриминиране и принуждение върху кирилицата и българския език, което в действителност е силата на България. И това са все въпроси за правата на индивида. Има още примери. Но най-после, вдигнали ръце от насили, отказваме се да пеем в хора, тъй като за Нова Година концертът е напълно на британски, а не знаем текста. Ние сме българи. Не може обаче да се откажем от учебното заведение, което публично стартира първия образователен ден с музиката на Индиана Джоунс. Всъщност, за какво ни е обществен договор …някой вид ала Хари Потър може да свърши работа …. без значение каква му е джендър ориентацията, щото сме европейци, де, и утвърждаваме правото на всеки да се самоопределя, както споделят евроатлантическите политици. И какъв е смисълът да си измамен, обезстойностен, обездухотворен, безполов, безродов, невъоръжен, измамен, подчинен, обезпаричен и неуважен европеец, в случай че можеш да си горделив българин?! Или не си българин?! (Казват, че българин не е народност, а духовно измерение[1].)...
С съображение на публичния контракт законодателят не стопира да ни оказва помощ. След имунизациите (за които по този начин и не видяхме транспарантните контракти, а се и повдигнаха обвинявания за уреждането им с есемес), които спасяваха животи от пандемията, за която самият представител на глобалистите Шваб твърди в книгите си, че не е пандемия, идва още една интервенция в личностното пространство – храната. Очакваме скоро политиката по здраве да включи в своите пакети създаване на диетичен проект за всеки, на база на който в магазина ще имаме право да купим единствено това, което е потребно за нас. Дигитално, координирано и следено ще ни избавят от заболявания.[3] Междувременно ще ни се предложат супер потребни неща като паниран скакалец, бръмбари на скара с чесън и гъсеница в личен сос. А в това време ще ставаме все по-зелени и по-неутрални до момента в който никоя МНК (мултинационална компания) няма да спре да бълва продукция, а затова и облага, даже и през днешния ден да я наричат стойност (value). Няма да е пропуснат и бизнесът. Не крупният, какъвто в България няма, а естественото човешко предприемачество. По искане на законодателите ще се наложи да се преследват показатели удовлетворяващи екологични, управнически и обществени правила (представляващи сложна информация) препоръчани от Световния Икономически конгрес в съучастничество с Блек рок, Банк ъф Америка и топ рейтинговите компании. (Справка: Капитализъм на заинтригуваните, К. Шваб.) Няма индикатори – няма бизнес. И всичко това ще стане със закон.
Законът е ключа, той е кръвта на системата, той е ръката, която бърка и в сърцето, и в мозъка и в джоба. Всичко става със закон , който всъщност народът освен не е желал, само че даже не си е помислял. Някаква шепа хора, 0, 0003% от всички нас, вземат решения за нашите храна, медикаменти, врагове, пари, войни. Тогава въпросът е дали ни би трябвало правосъдна промяна или по-скоро незабавно се нуждаем от законодателна промяна?! Има и различен въпрос. Много хора цитират Оруел, само че някой запитва ли се, за какво е написана „ 1984 “? Защо са направени всичките филми, в които бъдещето е тъмно, димно и опустошено и хората се крият подземен от „ бюрото по човешките въпроси “ [2]?! Вярно е, че количествените натрупвания водят до качествени промени, по тази причина и натрупването на една концепция води до нейното осъществяване. Така се образуват и постановат идеологиите - мазно течащи от фуниите за всеобща информация като цялостна с холестерол майонеза, върху хлебче с изсушени червей в ръката на лгбт- създание облечено в някоя скъпа фешън марка. Да. Мисленето постоянно е било цел, даже и в конституцията, която ми е разрешила то да бъде свободно и да го изразя.
И по този начин, публичният контракт - гримиран и лакиран не е правилен, а нездравословен. Ограбва трапезата и душите ни, вкарва ни във война, не тази простата по тв приемника, с танковете и парите, а онази комплицираната сред злото и положителното. Не се смейте. Няма по какъв начин да избягаме от същността на индивида - триединството сред дух, душа и материя, облик и сходство Божие. Съществуването е за тези по моловете, за гонещите показателите на международния стопански конгрес, за надрусаните с интернет и фешън марки, за уредниците на игрите на лицемерието. Така издигнатият публичен договор заменя същността със съществуването, добруването с нервността, мисленето с идеологията на страха и ни вменява като висша полезност не нещо свято и свещено, а физическото оцеляване. Отваря портата, даже портала на тоталната власт, а шепа хора са удовлетворени...Господи, елементарни им, те не знаят какво вършат.
Затова когато публичният контракт с начервеното си лице, пред чинията си с буболечки и чудовищните планове да подмени смисъла и да срине мира изиска да го почерпим, в брой или с живота си, е редно да откажем. А социолози и политолози дано не питат за кого ще гласуваме идващия път. Няма да гласуваме. Попитайте ни за житейските шансове, за полагаемите ни се права, за доверието и недоверието, за единението и разединението. Поставете тематиката за нов публичен контракт, преди да е станало прекомерно късно... в случай че към този момент не е...
[1] Стр. 23, Жан- Жак Русо, За публичния контракт, София, 2018, Издателство Лист
[2] Стр. 75, Пак там
[3] https://childrenshealthdefense.org/defender/redesign-food-system-online-grocery-cola/?eType=EmailBlastContent&eId=37913dcb-2744-4cb7-9abe-60bf83d9b387
[1] Лияна Фероли: Българската писменост – ключ към безконечното християнство на равновесието сред дух и материя (qbalkinaoltara.blogspot.com)
[2] Американски филм с Никълъс Кейдж.
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Според българската конституция обаче жителите нямаме право на самостоятелна тъжба по нея, с което не се считаме за равноправна страна по контракта. В същото време отново там, в конституцията е писано, че законите се пишат от народни представители, който не носят отговорност за своите дейности и изявления, само че работят по лична съвест. Излиза, че едната страна на контракта - законодателят не носи отговорност и работи по лична съвест, а другата страна – жителят гласоподавател няма право да попречва, изгони, глоби или най-малко да се оплаче от първия. В същото време, отново Жан-Жак Русо споделя, че „ законодателната власт принадлежи на народа и може да принадлежи единствено на него “.[2] Но Жан-Жак е швейцарец, а Народното събрание български има 9% утвърждение от гореспоменатия народ. Дали този нелегитимен парламент е законен е въпрос, който е явен от морална, само че провокационен от юридическа позиция.
На база на публичния контракт, по който ние сме страна без право на ответни дейности се получават някой странни изкривявания, които е редно да ги разяснява екзорсиз, психиатър или най-малко следовател. Във всеки случай, няма да е елементарно за един политолог.
Реално, съгласно публичния контракт Народното събрание позволява въвеждане на България и българите във боен спор, по който не сме страна, единствено тъй като по този начин желаят външни за страната сили. Дори и да са съдружници, те са външни, а горе цитирахме, че „ законодателната власт принадлежи на народа и може да принадлежи единствено на него “, както междувпрочем написа и в конституцията. Освен това публичният контракт е за отбрана и протекция, не за замесване в непознати войни, по непознато разпореждане. Майки, по какъв начин мислите?! Социолозите, обаче, не направиха социологическо питане към, да кажем, 1237 души, на възраст от/ до от разнообразни обитаеми места … с въпроси: Какви са вашите полезности? От кого се чувствате застрашен? Искате ли да участвате във война? За сметка на това, при 9% утвърждение на Народното събрание задават въпроса: За кого ще гласувате на идващите избори?
Пак според публичния контракт Народното събрание е в правото си да се опита да прокара истанбулската спогодба по един или различен метод, която ще даде път на лгбт идеологията, която отчуждава нашите деца и им внушава, че може би не са момче или момиче, може би не са християнин или мюсюлманин…, може би не са българин или славянин…, може би не би трябвало да пишат на кирилица, може би ти не си ти, а кой си ти?!, и хайде изначало, до момента в който стигнем до лудницата. А видяхте ли плакатите из София? „ 83% от мъжете споделят, че не се интересуват от турски сериали. 35% от тях скрито плачат за Йелдъз. “ Дали това не е покана към българските мъже, че 37% от тях са претенденти за лгбт – обществото. Какво ще кажете, мъже?! (100 – 83 = 17 и 35% от 83 = 29 общо 29+17 = 37%) Кой ли ги е накачил тези плакати? С чии ли пари? Защо припомнят по идеологически фасон на тези жълти жита под синьо небе, из цяла България, които не влияят поетично?!
По публичния контракт чакаме протекция, за която несъмнено сме си платили и всеки месец и всяка година си плащаме. Така стигаме до тематиката с домашното принуждение, която е оправданието, входната врата на джендаризма - политическа идеология, която употребява малцинството хомосексуални, с цел да влияе душевен върху всички с избрана цел - цялостен надзор. Всички от „ пп “, всички от „ дб “, някои от „ герб “ и някой от „ български възход„ гласоподаваха ЗА опцията 3 годишното ни дете да ни осъди за принуждение, тъй като не сме му дали банан, а пубертетът, тъй като не му даваме пари за епилация или интервенция на пола. След тези недоволства влиза едно Неправителствени организации у нас и не излиза до момента в който не ни преобърне ценностната система, душата или нервите. Никой, обаче, от националните представители не си разреши да предложи като психическо принуждение безбройните филми, с голям брой убийства, принуждение, ужаси и воня, предавани всяка вечер от екрана на всички национални малките екрани. Никой не подложи на спор дали не е принуждение над децата подстрекаването им да вземат участие в медицинския опит наименуван промяна на пола? Това принуждение ли е? Насилие е. Имаше ли някой депутат да разиска въпроса с РЗИ и МОН по отношение на обстоятелството, че децата вървят на учебно заведение 7 и даже 8 часа в една смяна (без занималнята) и носят на гърба си 30 килограмови раници до момента в който самите те тежат (в 5-7 клас) 30-50 кг.? Това принуждение ли е? – принуждение е, несъмнено, психическо и физическо. Тук може да приказваме и за насилственото и предумишлено обезбългаряване на учебното заведение като се стартира от изписването на европейски проекти единствено на британски, мине се през деформиране на историята, съгласно която Левски не е Героят, а с конституцията от 1991 година (чак тогава) на българите са дадени права за обучение, опазване на здравето, труд и творчество. Народните представители не се самосезират и срещу поголовното дискриминиране и принуждение върху кирилицата и българския език, което в действителност е силата на България. И това са все въпроси за правата на индивида. Има още примери. Но най-после, вдигнали ръце от насили, отказваме се да пеем в хора, тъй като за Нова Година концертът е напълно на британски, а не знаем текста. Ние сме българи. Не може обаче да се откажем от учебното заведение, което публично стартира първия образователен ден с музиката на Индиана Джоунс. Всъщност, за какво ни е обществен договор …някой вид ала Хари Потър може да свърши работа …. без значение каква му е джендър ориентацията, щото сме европейци, де, и утвърждаваме правото на всеки да се самоопределя, както споделят евроатлантическите политици. И какъв е смисълът да си измамен, обезстойностен, обездухотворен, безполов, безродов, невъоръжен, измамен, подчинен, обезпаричен и неуважен европеец, в случай че можеш да си горделив българин?! Или не си българин?! (Казват, че българин не е народност, а духовно измерение[1].)...
С съображение на публичния контракт законодателят не стопира да ни оказва помощ. След имунизациите (за които по този начин и не видяхме транспарантните контракти, а се и повдигнаха обвинявания за уреждането им с есемес), които спасяваха животи от пандемията, за която самият представител на глобалистите Шваб твърди в книгите си, че не е пандемия, идва още една интервенция в личностното пространство – храната. Очакваме скоро политиката по здраве да включи в своите пакети създаване на диетичен проект за всеки, на база на който в магазина ще имаме право да купим единствено това, което е потребно за нас. Дигитално, координирано и следено ще ни избавят от заболявания.[3] Междувременно ще ни се предложат супер потребни неща като паниран скакалец, бръмбари на скара с чесън и гъсеница в личен сос. А в това време ще ставаме все по-зелени и по-неутрални до момента в който никоя МНК (мултинационална компания) няма да спре да бълва продукция, а затова и облага, даже и през днешния ден да я наричат стойност (value). Няма да е пропуснат и бизнесът. Не крупният, какъвто в България няма, а естественото човешко предприемачество. По искане на законодателите ще се наложи да се преследват показатели удовлетворяващи екологични, управнически и обществени правила (представляващи сложна информация) препоръчани от Световния Икономически конгрес в съучастничество с Блек рок, Банк ъф Америка и топ рейтинговите компании. (Справка: Капитализъм на заинтригуваните, К. Шваб.) Няма индикатори – няма бизнес. И всичко това ще стане със закон.
Законът е ключа, той е кръвта на системата, той е ръката, която бърка и в сърцето, и в мозъка и в джоба. Всичко става със закон , който всъщност народът освен не е желал, само че даже не си е помислял. Някаква шепа хора, 0, 0003% от всички нас, вземат решения за нашите храна, медикаменти, врагове, пари, войни. Тогава въпросът е дали ни би трябвало правосъдна промяна или по-скоро незабавно се нуждаем от законодателна промяна?! Има и различен въпрос. Много хора цитират Оруел, само че някой запитва ли се, за какво е написана „ 1984 “? Защо са направени всичките филми, в които бъдещето е тъмно, димно и опустошено и хората се крият подземен от „ бюрото по човешките въпроси “ [2]?! Вярно е, че количествените натрупвания водят до качествени промени, по тази причина и натрупването на една концепция води до нейното осъществяване. Така се образуват и постановат идеологиите - мазно течащи от фуниите за всеобща информация като цялостна с холестерол майонеза, върху хлебче с изсушени червей в ръката на лгбт- създание облечено в някоя скъпа фешън марка. Да. Мисленето постоянно е било цел, даже и в конституцията, която ми е разрешила то да бъде свободно и да го изразя.
И по този начин, публичният контракт - гримиран и лакиран не е правилен, а нездравословен. Ограбва трапезата и душите ни, вкарва ни във война, не тази простата по тв приемника, с танковете и парите, а онази комплицираната сред злото и положителното. Не се смейте. Няма по какъв начин да избягаме от същността на индивида - триединството сред дух, душа и материя, облик и сходство Божие. Съществуването е за тези по моловете, за гонещите показателите на международния стопански конгрес, за надрусаните с интернет и фешън марки, за уредниците на игрите на лицемерието. Така издигнатият публичен договор заменя същността със съществуването, добруването с нервността, мисленето с идеологията на страха и ни вменява като висша полезност не нещо свято и свещено, а физическото оцеляване. Отваря портата, даже портала на тоталната власт, а шепа хора са удовлетворени...Господи, елементарни им, те не знаят какво вършат.
Затова когато публичният контракт с начервеното си лице, пред чинията си с буболечки и чудовищните планове да подмени смисъла и да срине мира изиска да го почерпим, в брой или с живота си, е редно да откажем. А социолози и политолози дано не питат за кого ще гласуваме идващия път. Няма да гласуваме. Попитайте ни за житейските шансове, за полагаемите ни се права, за доверието и недоверието, за единението и разединението. Поставете тематиката за нов публичен контракт, преди да е станало прекомерно късно... в случай че към този момент не е...
[1] Стр. 23, Жан- Жак Русо, За публичния контракт, София, 2018, Издателство Лист
[2] Стр. 75, Пак там
[3] https://childrenshealthdefense.org/defender/redesign-food-system-online-grocery-cola/?eType=EmailBlastContent&eId=37913dcb-2744-4cb7-9abe-60bf83d9b387
[1] Лияна Фероли: Българската писменост – ключ към безконечното християнство на равновесието сред дух и материя (qbalkinaoltara.blogspot.com)
[2] Американски филм с Никълъс Кейдж.
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ