Българите - на дъното по финансовата грамотност в Европа
Според проучването, което е първото по рода си за България, едвам 7 % от българите влагат средствата си, до момента в който приблизително в
Европа това вършат 24 на 100 от хората. У нас 90 % не влагат парите си на никое място.
Близо три четвърти от българите въобще не икономисват (73%), това вършат 22 % от хората у нас.
Само на приходите си от заплати и/или пенсия разчитат 84 % от популацията.
Близо една трета от българите правят оценка персоналния си стандарт на живот като по-скоро невисок (29%), като малко над половината българи го дефинират за междинен (52%). Едва 4% от хората у нас считат, че имат по-скоро висок стандарт на живот.
Любопитно е също по този начин, че единствено 7 % от хората считат, че качеството им на живот може да се увеличи с повдигане на налозите.
Проучването демонстрира още песимизъм на българите към електронните пари – едвам 16 % биха ги предпочели пред печатните банкноти.
Повече от половината хора в страната не употребяват онлайн банкиране (55%), това вършат 44 на 100.
За новата 2024 година упования за повишение на стандарта си на живот имат 32 % от хората, множеството – 39 на 100, са тези, които не считат, че ще има смяна.
" За да достигнем средноевропейския стандарт на живот е нужно да предприемем ефикасни дейности в посока повишение на финансовата просветеност или ще продължим да бъдем в дъното на Европа по стандарт на живот ", разяснява Георги Захариев, изпълнителен шеф на Finance Academy.
" В развитите страни към този момент е известно, че основаването на финансово успокоение и благоденствие не е функционалност на заплатата, а на положителни персонални финансови познания, умения, както и създаване и ръководство на финансови активи ", добавя той в известието.
Европа това вършат 24 на 100 от хората. У нас 90 % не влагат парите си на никое място.
Близо три четвърти от българите въобще не икономисват (73%), това вършат 22 % от хората у нас.
Само на приходите си от заплати и/или пенсия разчитат 84 % от популацията.
Близо една трета от българите правят оценка персоналния си стандарт на живот като по-скоро невисок (29%), като малко над половината българи го дефинират за междинен (52%). Едва 4% от хората у нас считат, че имат по-скоро висок стандарт на живот.
Любопитно е също по този начин, че единствено 7 % от хората считат, че качеството им на живот може да се увеличи с повдигане на налозите.
Проучването демонстрира още песимизъм на българите към електронните пари – едвам 16 % биха ги предпочели пред печатните банкноти.
Повече от половината хора в страната не употребяват онлайн банкиране (55%), това вършат 44 на 100.
За новата 2024 година упования за повишение на стандарта си на живот имат 32 % от хората, множеството – 39 на 100, са тези, които не считат, че ще има смяна.
" За да достигнем средноевропейския стандарт на живот е нужно да предприемем ефикасни дейности в посока повишение на финансовата просветеност или ще продължим да бъдем в дъното на Европа по стандарт на живот ", разяснява Георги Захариев, изпълнителен шеф на Finance Academy.
" В развитите страни към този момент е известно, че основаването на финансово успокоение и благоденствие не е функционалност на заплатата, а на положителни персонални финансови познания, умения, както и създаване и ръководство на финансови активи ", добавя той в известието.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ




