Няколко хиляди страници по-късно, ще има ли възмездие за КТБ?
Според изчисленията на обвиняването, вредите от " Модела КТБ " са за съвсем 5 милиарда. Как се стига до тази сметка?
Прокуратурата дефинира като вреда заема, който страната отпусна на Фонда за гарантиране на влоговете за заплащане на депозити от КТБ. В държавното обвиняване очевидно не са разбрали, че заемът от 1,7 милиарда към този момент е съвсем върнат освен това със съществени лихви.
Натрупаните пари в самият фонд, с които бяха покрити обезпечените депозити са към 2 милиарда лв.. Реалната загуба е за вложителите – 1 милиард.
Според специалисти, с цел да се потвърди присвояването посредством отпусканите заеми, би трябвало да се търси отговорност и от шефовете на компаниите, през които минава източването.
В 150 страници, особено синтезирани от 100 пъти по-големия обвинителен акт, прокуратурата наблюдава източването на банката посредством разпределяне на заеми. компаниите, през които минават парите подредени в групи - настоящи компании, само че и кухи компании. И такива които са без заеми от КТБ, само че пък са притежатели на " кухите сдружения " – касички.
Като „ Аквафинанс”, която е заслон за „ Интерфинанс-инвест”, ръководена от един от главните очевидци по делото – персоналният финансист на Цветан Василев Бисер Лазов. Самата „ Интерфинанс” изненадващо я няма в листата на прокуратурата. А на адреса на фирмата-майка не знаят за нея.
--> Според специалисти прокуратурата би трябвало да търси и поставените лица като Бисер Лазов.
„ Ще се търси закононарушението от това, че посредством получените заеми компаниите са осигурявали пари на каса на Цветан Василев и той от там ги е присвоявал. Тогава обаче, запитвам аз, кой е слагал подписа.
Цветан Василев не е представител на компания който да отиде и да подпише този документ. Добре, прокуратурата може да преследва и зелени човечета може да преследва, само че по какъв начин ще го потвърдят в съда”, разяснява журналистът Петър Илиев.
И обвиняванията към банкери за заграбване посредством кредитиране мъчно биха били потвърдени: „ Аз не знам някой да може да бъде наказан за това че е правил това, за което е нает”.
Според финансисти най-смущаващото по проблема КТБ в действителност се случва в месеците след затварянето й. Този интервал остава настрана от следствието, най-малко към този момент.
„ Много от активите на банката бяха присвоени, не напълно нелегално, откриха форма по този начин, че да не останат в салдото на тая банка. Имаше доста смущаващи неща които демонстрират че банката е трябвало да бъде унищожена, дали е по този начин дали не, те в този момент би трябвало да доказват”, уточни някогашният финансов министър Христина Вучева.
А прогнозата за края на делото е за след 15 години – и привършване по отминалост. Така обвинените нямат право да съдят страната, само че пък и няма да бъдат оневинени.
Прокуратурата дефинира като вреда заема, който страната отпусна на Фонда за гарантиране на влоговете за заплащане на депозити от КТБ. В държавното обвиняване очевидно не са разбрали, че заемът от 1,7 милиарда към този момент е съвсем върнат освен това със съществени лихви.
Натрупаните пари в самият фонд, с които бяха покрити обезпечените депозити са към 2 милиарда лв.. Реалната загуба е за вложителите – 1 милиард.
Според специалисти, с цел да се потвърди присвояването посредством отпусканите заеми, би трябвало да се търси отговорност и от шефовете на компаниите, през които минава източването.
В 150 страници, особено синтезирани от 100 пъти по-големия обвинителен акт, прокуратурата наблюдава източването на банката посредством разпределяне на заеми. компаниите, през които минават парите подредени в групи - настоящи компании, само че и кухи компании. И такива които са без заеми от КТБ, само че пък са притежатели на " кухите сдружения " – касички.
Като „ Аквафинанс”, която е заслон за „ Интерфинанс-инвест”, ръководена от един от главните очевидци по делото – персоналният финансист на Цветан Василев Бисер Лазов. Самата „ Интерфинанс” изненадващо я няма в листата на прокуратурата. А на адреса на фирмата-майка не знаят за нея.
--> Според специалисти прокуратурата би трябвало да търси и поставените лица като Бисер Лазов.
„ Ще се търси закононарушението от това, че посредством получените заеми компаниите са осигурявали пари на каса на Цветан Василев и той от там ги е присвоявал. Тогава обаче, запитвам аз, кой е слагал подписа.
Цветан Василев не е представител на компания който да отиде и да подпише този документ. Добре, прокуратурата може да преследва и зелени човечета може да преследва, само че по какъв начин ще го потвърдят в съда”, разяснява журналистът Петър Илиев.
И обвиняванията към банкери за заграбване посредством кредитиране мъчно биха били потвърдени: „ Аз не знам някой да може да бъде наказан за това че е правил това, за което е нает”.
Според финансисти най-смущаващото по проблема КТБ в действителност се случва в месеците след затварянето й. Този интервал остава настрана от следствието, най-малко към този момент.
„ Много от активите на банката бяха присвоени, не напълно нелегално, откриха форма по този начин, че да не останат в салдото на тая банка. Имаше доста смущаващи неща които демонстрират че банката е трябвало да бъде унищожена, дали е по този начин дали не, те в този момент би трябвало да доказват”, уточни някогашният финансов министър Христина Вучева.
А прогнозата за края на делото е за след 15 години – и привършване по отминалост. Така обвинените нямат право да съдят страната, само че пък и няма да бъдат оневинени.
Източник: btvnovinite.bg
КОМЕНТАРИ