Спор за Стара София: Какво се случва с имотите на „Шишман“ и какв...
Според информация, публикувана от цивилен деятели, става дума за къщи по „ Шишман “, за които има капиталово желание за ново строителство, в това число пететажна постройка.
Какво споделиха институциите
От Столична община обявиха, че все още няма издадено позволение за градеж и няма утвърден план. Постъпило е само заявление за разработване на Подробен устройствен план – начална стъпка в процедурата.
Това обаче не успокои публичните реакции, тъй като сходни процедури постоянно се възприемат като първа стъпка към бъдещо застрояване.
Междувременно от регион „ Средец “ изпратиха публично мнение до направление „ Градско обмисляне и развиване “ към общината. В него районната администрация упорства за по-силна отбрана на историческата среда и ограничение на презастрояването.
От региона показват, че постройките на ул. „ Цар Шишман “ №11 и №13, както и на ул. „ Славянска “ №26, попадат в колективен монумент на културата. Администрацията предлага да стартира процедура по възобновяване на самостоятелния им статут на недвижими културни полезности, защото съгласно тях постройките са непокътнати в достоверен тип и имат значимо значение за образа на остаряла София.
Защо Българската православна черква е в центъра на разногласието
Темата стана още по-чувствителна, откакто се разбра, че измежду притежателите на един от парцелите е Българска православна черква посредством църковното настоятелство на патриаршеската катедрала Катедрален храм „ Св. Александър Невски “.
След публичната реакция църковното настоятелство разгласява публична позиция.
В нея се прецизира, че църквата има единствено част от постройката на ул. „ Цар Шишман “ 11 – парцел от 118 кв. м на първия етаж на двуетажна сграда, както и мазе от 39 кв. м. Имотът е бил наследен на катедралата от оперната певица Екатерина Апостолова.
От църквата акцентират, че постройката е в тежко градивно положение и е необитаема от години. По думите им още от 2017 година са правени опити за обезопасяване, а през 2025 година е сложена защитна мрежа на фасадата поради заплаха от падащи детайли.
Според позицията градивно проучване е посочило, че постройката е рискова за обитаване.
Какво в действителност предлага вложителят
В позицията на църковното настоятелство се показва още, че през 2021 година частна компания, която има прилежащи парцели, е уведомила притежателите за капиталово желание, включващо създаване на под земята паркинг в региона.
Според църквата изкопните работи към плана биха могли да доведат до сриване на компрометираната остаряла постройка.
Затова църковното настоятелство и останалите съсобственици са решили парцелът на „ Шишман “ 11 да бъде включен в общия капиталов план.
Оттам акцентират, че дейностите им са осъществени при съблюдаване на Устава на БПЦ и под надзора и утвърждението на Светия Синод.
Какво желаят жителите
Най-често настояванията са няколко:
- постройките да получат самостоятелен статут на монументи на културата;
- да се забрани надстрояване и нападателно ново строителство в тази част на центъра;
- да се създаде нов организационен проект за района;
- да има цялостна гласност на капиталовите планове и процедурите;
- да се резервира освен фасадата, а и характерът на улицата.
За доста хора тематиката към този момент не е единствено за няколко къщи, а за това дали София въобще има тактика по какъв начин да пази историческия си център.
Какво действително може да се направи
На процедура има няколко вероятни механизма.
Първият е Министерството на културата и Националният институт за недвижимо културно завещание да възстановят или дадат самостоятелен статут на съответните здания. Това би затруднило събарянето или сериозната им смяна.
Втората опция е Столична община да създаде нов Подробен устройствен план за региона, който да ограничи височината и интензивността на застрояване.
Третият вид е планът да бъде съществено изменен още на стадий координиране – да вземем за пример да се запазят постройките или да се вкарат по-строги условия към вложителя.
Защо тематиката е толкоз сензитивна
Улица „ Шишман “ е алегорична за София, тъй като е една от дребното улици, където към момента има чувство за остаряла градска тъкан – дребни здания, тесни тротоари, примес сред жилищна среда, книжарници, кафенета и културен живот.
Затова реакцията е толкоз мощна още при започване на процедурата.
Много хора считат, че в случай че и такива места стартират последователно да се трансформират, София дефинитивно ще загуби дребното останала историческа атмосфера в центъра си.
Какво споделиха институциите
От Столична община обявиха, че все още няма издадено позволение за градеж и няма утвърден план. Постъпило е само заявление за разработване на Подробен устройствен план – начална стъпка в процедурата.
Това обаче не успокои публичните реакции, тъй като сходни процедури постоянно се възприемат като първа стъпка към бъдещо застрояване.
Междувременно от регион „ Средец “ изпратиха публично мнение до направление „ Градско обмисляне и развиване “ към общината. В него районната администрация упорства за по-силна отбрана на историческата среда и ограничение на презастрояването.
От региона показват, че постройките на ул. „ Цар Шишман “ №11 и №13, както и на ул. „ Славянска “ №26, попадат в колективен монумент на културата. Администрацията предлага да стартира процедура по възобновяване на самостоятелния им статут на недвижими културни полезности, защото съгласно тях постройките са непокътнати в достоверен тип и имат значимо значение за образа на остаряла София.
Защо Българската православна черква е в центъра на разногласието
Темата стана още по-чувствителна, откакто се разбра, че измежду притежателите на един от парцелите е Българска православна черква посредством църковното настоятелство на патриаршеската катедрала Катедрален храм „ Св. Александър Невски “.
След публичната реакция църковното настоятелство разгласява публична позиция.
В нея се прецизира, че църквата има единствено част от постройката на ул. „ Цар Шишман “ 11 – парцел от 118 кв. м на първия етаж на двуетажна сграда, както и мазе от 39 кв. м. Имотът е бил наследен на катедралата от оперната певица Екатерина Апостолова.
От църквата акцентират, че постройката е в тежко градивно положение и е необитаема от години. По думите им още от 2017 година са правени опити за обезопасяване, а през 2025 година е сложена защитна мрежа на фасадата поради заплаха от падащи детайли.
Според позицията градивно проучване е посочило, че постройката е рискова за обитаване.
Какво в действителност предлага вложителят
В позицията на църковното настоятелство се показва още, че през 2021 година частна компания, която има прилежащи парцели, е уведомила притежателите за капиталово желание, включващо създаване на под земята паркинг в региона.
Според църквата изкопните работи към плана биха могли да доведат до сриване на компрометираната остаряла постройка.
Затова църковното настоятелство и останалите съсобственици са решили парцелът на „ Шишман “ 11 да бъде включен в общия капиталов план.
Оттам акцентират, че дейностите им са осъществени при съблюдаване на Устава на БПЦ и под надзора и утвърждението на Светия Синод.
Какво желаят жителите
Най-често настояванията са няколко:
- постройките да получат самостоятелен статут на монументи на културата;
- да се забрани надстрояване и нападателно ново строителство в тази част на центъра;
- да се създаде нов организационен проект за района;
- да има цялостна гласност на капиталовите планове и процедурите;
- да се резервира освен фасадата, а и характерът на улицата.
За доста хора тематиката към този момент не е единствено за няколко къщи, а за това дали София въобще има тактика по какъв начин да пази историческия си център.
Какво действително може да се направи
На процедура има няколко вероятни механизма.
Първият е Министерството на културата и Националният институт за недвижимо културно завещание да възстановят или дадат самостоятелен статут на съответните здания. Това би затруднило събарянето или сериозната им смяна.
Втората опция е Столична община да създаде нов Подробен устройствен план за региона, който да ограничи височината и интензивността на застрояване.
Третият вид е планът да бъде съществено изменен още на стадий координиране – да вземем за пример да се запазят постройките или да се вкарат по-строги условия към вложителя.
Защо тематиката е толкоз сензитивна
Улица „ Шишман “ е алегорична за София, тъй като е една от дребното улици, където към момента има чувство за остаряла градска тъкан – дребни здания, тесни тротоари, примес сред жилищна среда, книжарници, кафенета и културен живот.
Затова реакцията е толкоз мощна още при започване на процедурата.
Много хора считат, че в случай че и такива места стартират последователно да се трансформират, София дефинитивно ще загуби дребното останала историческа атмосфера в центъра си.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ