Проучване: България копе дъното, корупцията убива на всичк...
Според Индекса за усещане на корупцията (Corruption Perception Index) за 2025 година, оповестен през днешния ден от Transparency International, световните равнища на корупция остават обезпокоително високи, а напъните за нейното ограничение се оказват несполучливи, написа Агенция Фокус.
В тазгодишното издание на показателя България получава 40 точки, (заедно с Унгария от страните в ЕС), което е под сериозния предел от 50 точки и алармира за съществени провокации в битката с корупцията в страната.
Само за последните две години България губи 5 точки, което е статистически значима смяна, която демонстрира неналичието на устойчиви и решителни дейности против корупцията. Тази негативна наклонност се свързва с продължаващото въздействие на клептократски мрежи, формалното и неефективно използване на антикорупционни политики, засилващите се офанзиви против гражданското общество, както и с институционалните разтърсвания към отчасти касираните парламентарни избори.
Институционални дефицити и напън върху гражданското общество
През миналата година гражданският бранш бе обект на целенасочени офанзиви и стигматизиране, в това число посредством опити за въвеждане на законодателство, ориентирано към ограничение на активността на неправителствени организации, както и посредством основаването на парламентарни структури с проверяващи функционалности по отношение на цивилен организации. (Временната комисия за определяне на обстоятелства и условия по отношение на активността на Джордж Сорос и Александър Сорос и техните фондации на територията на Република България, финансиращи български физически и юридически лица и неправителствени организации, както и определяне на свързаността им с политически партии, магистрати, просветителни институции, медии, бизнес структури и органи на държавна власт).
Подобни дейности освен не основават удобна среда за гражданско присъединяване, само че и подкопават напъните за бистрота, отчетност и отбрана на правата на индивида.
Допълнително институционалната среда се характеризира с продължителна некадърност за избор на управителни органи на основни институции и регулатори.
Закриването на Комисията за противопоставяне на корупцията, след години на институционална неефективност и неспособност за образуване на работещ състав, в допълнение задълбочи рецесията на доверие.
Сериозни въпроси по отношение на стабилността на демократичните процеси породиха и след невижданото отчасти анулиране на парламентарните избори през 2024 година Решението на Конституционния съд, с което бе разгласен за противозаконен изборът на 17 народни представители, разкри съществени недостатъци в изборния развой и взаимоотношението сред институциите. Процесът по правене на експертизите бе белязан от липса на бистрота и обществени спорове сред основни институции, както и от опити за политически напън.
Корупцията като фактор за бизнес средата
Корупцията продължава да оказва директно въздействие върху икономическата среда в страната. Данни от бизнес изследвания демонстрират, че 55% от фирмите дефинират корупцията като сериозен проблем за активността си, а 89% я възприемат като необятно публикувана. В резултат корупционният риск постоянно се трансформира в авансово калкулиран фактор при административни процедури, публични поръчки и капиталови решения.
Завладяването на страната и стратегическата корупция изкривяват конкуренцията, като основават условия преимущество да получават компании, свързани с мрежи за въздействие, а не тези с най-хубави професионални и стопански индикатори. Това понижава предвидимостта на бизнес средата, възпира вложенията и отслабва резултата от икономическите промени.
Паралелно продължава съществуването на цели стопански браншове, в които сивите финансови потоци и недекларираната претовареност са част от резистентен модел на действие. Тези практики затрудняват контрола, усилват риска от пране на пари и подкопават финансовата непоклатимост на страната.
България остава на дъното в Европейски Съюз и изостава по пътя към ОИСР
Средната стойност за страните от Европейския съюз остава 62 точки, което слага България на последно място дружно с Унгария. Липсата на прогрес се следи и при осъществяването на редица рекомендации на Европейската комисия, GRECO и Организацията за икономическо съдействие и развиване (ОИСР), в това число въвеждането на правила за лобизма, стандарти за интегритет и дейно използване на антикорупционното законодателство.
В подтекста на кандидатурата на България за участие в Организацията за икономическо сътрудничество и раз страната заема 35-о място от 38 страни членки в Индекса за усещане на корупцията, което я слага измежду най-слабо представящите се страни в организацията.
Необходимост от решителни реформи
Резултатите от Индекса за усещане на корупцията за 2025 година демонстрира, че неналичието на поредни промени, политическата неустойчивост и слабият институционален потенциал не престават да попречват напредъка на страната в битката с корупцията. Без подсилване на върховенството на правото, гарантиране на независимостта на институциите и действително използване на антикорупционните механизми България рискува да задълбочи отрицателните трендове, които засягат както демократичното ръководство, по този начин и икономическото развиване на страната.
За Индекса за усещане на корупцията
Индексът за усещане на корупцията се разгласява годишно от 1995 година и прави оценка 182 страни и територии въз основа на усещанията за корупция в обществения бранш. Той употребява данни от 13 самостоятелни източника, в това число Световната банка, Световния стопански конгрес и други.
Оценките се основават на разбори от специалисти и представители на бизнеса, като последният методологически обзор е изработен от Съвместния проучвателен център на Европейската комисия през 2017 г.
В тазгодишното издание на показателя България получава 40 точки, (заедно с Унгария от страните в ЕС), което е под сериозния предел от 50 точки и алармира за съществени провокации в битката с корупцията в страната.
Само за последните две години България губи 5 точки, което е статистически значима смяна, която демонстрира неналичието на устойчиви и решителни дейности против корупцията. Тази негативна наклонност се свързва с продължаващото въздействие на клептократски мрежи, формалното и неефективно използване на антикорупционни политики, засилващите се офанзиви против гражданското общество, както и с институционалните разтърсвания към отчасти касираните парламентарни избори.
Институционални дефицити и напън върху гражданското общество
През миналата година гражданският бранш бе обект на целенасочени офанзиви и стигматизиране, в това число посредством опити за въвеждане на законодателство, ориентирано към ограничение на активността на неправителствени организации, както и посредством основаването на парламентарни структури с проверяващи функционалности по отношение на цивилен организации. (Временната комисия за определяне на обстоятелства и условия по отношение на активността на Джордж Сорос и Александър Сорос и техните фондации на територията на Република България, финансиращи български физически и юридически лица и неправителствени организации, както и определяне на свързаността им с политически партии, магистрати, просветителни институции, медии, бизнес структури и органи на държавна власт).
Подобни дейности освен не основават удобна среда за гражданско присъединяване, само че и подкопават напъните за бистрота, отчетност и отбрана на правата на индивида.
Допълнително институционалната среда се характеризира с продължителна некадърност за избор на управителни органи на основни институции и регулатори.
Закриването на Комисията за противопоставяне на корупцията, след години на институционална неефективност и неспособност за образуване на работещ състав, в допълнение задълбочи рецесията на доверие.
Сериозни въпроси по отношение на стабилността на демократичните процеси породиха и след невижданото отчасти анулиране на парламентарните избори през 2024 година Решението на Конституционния съд, с което бе разгласен за противозаконен изборът на 17 народни представители, разкри съществени недостатъци в изборния развой и взаимоотношението сред институциите. Процесът по правене на експертизите бе белязан от липса на бистрота и обществени спорове сред основни институции, както и от опити за политически напън.
Корупцията като фактор за бизнес средата
Корупцията продължава да оказва директно въздействие върху икономическата среда в страната. Данни от бизнес изследвания демонстрират, че 55% от фирмите дефинират корупцията като сериозен проблем за активността си, а 89% я възприемат като необятно публикувана. В резултат корупционният риск постоянно се трансформира в авансово калкулиран фактор при административни процедури, публични поръчки и капиталови решения.
Завладяването на страната и стратегическата корупция изкривяват конкуренцията, като основават условия преимущество да получават компании, свързани с мрежи за въздействие, а не тези с най-хубави професионални и стопански индикатори. Това понижава предвидимостта на бизнес средата, възпира вложенията и отслабва резултата от икономическите промени.
Паралелно продължава съществуването на цели стопански браншове, в които сивите финансови потоци и недекларираната претовареност са част от резистентен модел на действие. Тези практики затрудняват контрола, усилват риска от пране на пари и подкопават финансовата непоклатимост на страната.
България остава на дъното в Европейски Съюз и изостава по пътя към ОИСР
Средната стойност за страните от Европейския съюз остава 62 точки, което слага България на последно място дружно с Унгария. Липсата на прогрес се следи и при осъществяването на редица рекомендации на Европейската комисия, GRECO и Организацията за икономическо съдействие и развиване (ОИСР), в това число въвеждането на правила за лобизма, стандарти за интегритет и дейно използване на антикорупционното законодателство.
В подтекста на кандидатурата на България за участие в Организацията за икономическо сътрудничество и раз страната заема 35-о място от 38 страни членки в Индекса за усещане на корупцията, което я слага измежду най-слабо представящите се страни в организацията.
Необходимост от решителни реформи
Резултатите от Индекса за усещане на корупцията за 2025 година демонстрира, че неналичието на поредни промени, политическата неустойчивост и слабият институционален потенциал не престават да попречват напредъка на страната в битката с корупцията. Без подсилване на върховенството на правото, гарантиране на независимостта на институциите и действително използване на антикорупционните механизми България рискува да задълбочи отрицателните трендове, които засягат както демократичното ръководство, по този начин и икономическото развиване на страната.
За Индекса за усещане на корупцията
Индексът за усещане на корупцията се разгласява годишно от 1995 година и прави оценка 182 страни и територии въз основа на усещанията за корупция в обществения бранш. Той употребява данни от 13 самостоятелни източника, в това число Световната банка, Световния стопански конгрес и други.
Оценките се основават на разбори от специалисти и представители на бизнеса, като последният методологически обзор е изработен от Съвместния проучвателен център на Европейската комисия през 2017 г.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ