Велислав Илиев: Преди 120 години гръцкото клане в Загоричани остави Европа безмълвна
Според християнската религия Благовещение (25 март) е денят, в който архангел Гавраил е донесъл „ богатствата новина “ на Дева Мария, че тя ще роди Спасителя. Преди 120 година обаче вместо „ богатства новина “, българският народ беше покосен от злокобната вест за ориста на костурското село Загоричани в Егейска Македония. В този ден гръцките андарти опожаряват селото, а 62-ма от жителите му са избити.
Всъщност това е вторият случай, в който Загоричани е предадено на милостта на огъня. Жителите на селото играят дейна роля в национално-освободителната битка на македонските българи, останали под Османско господство след Берлинския конгрес през 1878 година Илинденско-Преображенското въстание от 1903 година е най-масово точно в Костурска околия, където великите войводи на Вътрешна македонска революционна организация Васил Чекаларов, Митре Влаха и Лазар Поптрайков водят освен героични, само че и сполучливи сражения против неведнъж превъзхождащата ги постоянна османска войска. Загоричани също въстава и заплаща жестока цена за присъединяване си в протеста. Селото е опожарено на 15 август 1903 година, а към 150 почтени дами, деца и старци падат под ятагана на 5-вековния подтисник.
След въстанието, Атина и Белград се възползват от разтърсените позиции на Вътрешна македонска революционна организация във Егейска и Вардарска Македония. Сръбското и гръцкото държавно управление стартират да финансират свои въоръжени отряди, които навлизат в Македония, с цел да реализират своите асимилационни политики, целящи унищожаването на българската национална еднаквост.
Гръцката въоръжена агитация (известна още като андартското движение) се бори, както против четите на Вътрешна македонска революционна организация, по този начин и против Българската екзархия, като се стреми да върне екзархийските села в лоното на Гръцката патриаршия. Основен идеолог на андартското придвижване е Йон Драгумис, прочут с изказванието си, че Василий Втори не е трябвало да ослепява пленените 15 000 самуилови войни, а да ги убие и че през XX в. гърците би трябвало да преследват българите, по този начин както го е правил византийският император 9 епохи по-рано. Главният лидер на андартските отряди е офицерът Павлос Мелас – кръвожадният шурей на Драгумис, запомнен с думите „ Българин да не остане “! Друг стожер на концепцията за унищожаването на българския жанр в Македония е костурският епископ Германос Каравангелис, който при потушаването на Илинденското въстание персонално обикаля с османския войник, с цел да се любува на опожаряването на българските села. Не единствено това, само че „ божият чиновник “ се възползва от страданията на българите, като ги увещава, че в случай че се причислят към Патриаршията, ще запазят домовете си от огъня.
В изискванията на жестоки битки сред четите на Вътрешна македонска революционна организация и гръцките андарти се стига и до трагичния 25 март 1905 година Летописецът на битките за независимост на македонските българи Христо Силянов разказва станалото в своя втори том на „ Освободителните битки на Македония “. Силянов споделя по какъв начин, под командването на капитан Вардас, над 100 въоръжени гърци обкръжават Загоричани на разсъмване на Благовещение. Коварните андарти употребяват като сигнал за началото на офанзивата си турска военна тръба. Спящите селяни са привикнали с честите инспекции на османския войник и без да се тревожат остават в леглата си. Тогава врагът нахлува в селото и подлага на сеч популацията му, а командата на Вардас е: „ От 16 години нагоре да не остане никой жив ”.
„ На Загоричани, цветущо до въстанието българско село, с повече от 500 къщи — най-голямото в костурско — се падна да изпита, в максимален размер и в най-потресна форма, садизма на гръцките андарти. Родното село на полковник Янков нямаше друга виновност, с изключение на тая, че, от година и половина насам, оставайки глухо на увещанията и заплашванията на Каравангелис, беше станало бодил в очите на Костурския митрополит “, написа Силянов в своята книга.
Зверствата на гърците притеглят вниманието на Великите сили. След 4 дни на място идват консулите на Русия и Австро-Унгария, намиращи се в Битоля, както и двама италиански и трима османски офицери. Според думите на един от италианските офицери, воювал дълго време в Северна Африка: „ Избиване с такава префинена свирепост не съм видял до момента и не намирам думи, с които да квалифицирам създателите на злодеянието “.
Думите в действителност са слаби, с цел да опишат стореното. Още повече, че става въпрос за кръвопролитие над православни християни, осъществено от техни едноверци в дни на един от огромните православни празници. Някой би споделил, че е в духа точно на християнския морал да прощаваме прегрешенията на другите по отношение на нас. Друг би декларирал, че случилото се от дълго време е минало и няма отношение към сегашното, в което България и Гърция са съдружници в Европейски Съюз и НАТО. Да, днешните действителности са разнообразни от тези при започване на предишния век, само че чак толкоз ли са по-различни? Колко би трябвало да са се трансформирали нещата, в случай, че монументи на водачите на андартите не престават да бъдат издигани в най-големите градове на Гърция? Фактът, че ние като българи, с присъщата си индиферентност от историческото минало, сме не запомнили сходни нещастия, не значи, че съседите ни наложително са си трансформирали отношението към нас.
Всъщност това е вторият случай, в който Загоричани е предадено на милостта на огъня. Жителите на селото играят дейна роля в национално-освободителната битка на македонските българи, останали под Османско господство след Берлинския конгрес през 1878 година Илинденско-Преображенското въстание от 1903 година е най-масово точно в Костурска околия, където великите войводи на Вътрешна македонска революционна организация Васил Чекаларов, Митре Влаха и Лазар Поптрайков водят освен героични, само че и сполучливи сражения против неведнъж превъзхождащата ги постоянна османска войска. Загоричани също въстава и заплаща жестока цена за присъединяване си в протеста. Селото е опожарено на 15 август 1903 година, а към 150 почтени дами, деца и старци падат под ятагана на 5-вековния подтисник.
След въстанието, Атина и Белград се възползват от разтърсените позиции на Вътрешна македонска революционна организация във Егейска и Вардарска Македония. Сръбското и гръцкото държавно управление стартират да финансират свои въоръжени отряди, които навлизат в Македония, с цел да реализират своите асимилационни политики, целящи унищожаването на българската национална еднаквост.
Гръцката въоръжена агитация (известна още като андартското движение) се бори, както против четите на Вътрешна македонска революционна организация, по този начин и против Българската екзархия, като се стреми да върне екзархийските села в лоното на Гръцката патриаршия. Основен идеолог на андартското придвижване е Йон Драгумис, прочут с изказванието си, че Василий Втори не е трябвало да ослепява пленените 15 000 самуилови войни, а да ги убие и че през XX в. гърците би трябвало да преследват българите, по този начин както го е правил византийският император 9 епохи по-рано. Главният лидер на андартските отряди е офицерът Павлос Мелас – кръвожадният шурей на Драгумис, запомнен с думите „ Българин да не остане “! Друг стожер на концепцията за унищожаването на българския жанр в Македония е костурският епископ Германос Каравангелис, който при потушаването на Илинденското въстание персонално обикаля с османския войник, с цел да се любува на опожаряването на българските села. Не единствено това, само че „ божият чиновник “ се възползва от страданията на българите, като ги увещава, че в случай че се причислят към Патриаршията, ще запазят домовете си от огъня.
В изискванията на жестоки битки сред четите на Вътрешна македонска революционна организация и гръцките андарти се стига и до трагичния 25 март 1905 година Летописецът на битките за независимост на македонските българи Христо Силянов разказва станалото в своя втори том на „ Освободителните битки на Македония “. Силянов споделя по какъв начин, под командването на капитан Вардас, над 100 въоръжени гърци обкръжават Загоричани на разсъмване на Благовещение. Коварните андарти употребяват като сигнал за началото на офанзивата си турска военна тръба. Спящите селяни са привикнали с честите инспекции на османския войник и без да се тревожат остават в леглата си. Тогава врагът нахлува в селото и подлага на сеч популацията му, а командата на Вардас е: „ От 16 години нагоре да не остане никой жив ”.
„ На Загоричани, цветущо до въстанието българско село, с повече от 500 къщи — най-голямото в костурско — се падна да изпита, в максимален размер и в най-потресна форма, садизма на гръцките андарти. Родното село на полковник Янков нямаше друга виновност, с изключение на тая, че, от година и половина насам, оставайки глухо на увещанията и заплашванията на Каравангелис, беше станало бодил в очите на Костурския митрополит “, написа Силянов в своята книга.
Зверствата на гърците притеглят вниманието на Великите сили. След 4 дни на място идват консулите на Русия и Австро-Унгария, намиращи се в Битоля, както и двама италиански и трима османски офицери. Според думите на един от италианските офицери, воювал дълго време в Северна Африка: „ Избиване с такава префинена свирепост не съм видял до момента и не намирам думи, с които да квалифицирам създателите на злодеянието “.
Думите в действителност са слаби, с цел да опишат стореното. Още повече, че става въпрос за кръвопролитие над православни християни, осъществено от техни едноверци в дни на един от огромните православни празници. Някой би споделил, че е в духа точно на християнския морал да прощаваме прегрешенията на другите по отношение на нас. Друг би декларирал, че случилото се от дълго време е минало и няма отношение към сегашното, в което България и Гърция са съдружници в Европейски Съюз и НАТО. Да, днешните действителности са разнообразни от тези при започване на предишния век, само че чак толкоз ли са по-различни? Колко би трябвало да са се трансформирали нещата, в случай, че монументи на водачите на андартите не престават да бъдат издигани в най-големите градове на Гърция? Фактът, че ние като българи, с присъщата си индиферентност от историческото минало, сме не запомнили сходни нещастия, не значи, че съседите ни наложително са си трансформирали отношението към нас.
Източник: eurocom.bg
КОМЕНТАРИ