Според Global Startup Ecosystem Index 2022 на StartupBlink българската стартъп

Според Global Startup Ecosystem Index 2022 на StartupBlink българската стартъп екосистема се подрежда на 36-то място в света и макар че отстъпва с една позиция, остава водеща на Балканите.   „ Важно е да се означи обаче, че националният сан на България е позитивно повлиян в доста по-голяма степен от нейния количествен рейтинг, където тя се класира на 27-мо място в света, в сравнение с от нейния първокласен рейтинг. Всички класирани български градове отстъпват в класацията тази година. Българската столица София, класирана на 1-во място в страната, има лек спад от 2 позиции и доближава до 123-то място в международен мащаб, запазвайки позицията си на втория най-високо класиран град от Балканския полуостров “, се споделя в разбора на най-големия международен център за проучване на стартъп екосистемите.   Въпреки посочените недостатъци по всичко проличава, че България има чудесна изходна позиция във връзка с световната стартъп среда. За да се възползва от нея, локалната предприемаческа общественост, страната и останалите заинтригувани страни не би трябвало да открива топлата вода, а в противен случай – да проучват процесите в по-напредналите пазари и да вземат своето от този опит.  Нидерландският образец   Пример за подобен пазар е Нидерландия. Страната се подрежда на четвърто място в Европа във връзка с основаването на стойност за започващи предприятия, а Амстердам е един от най-бързо разрастващите се центрове за стартъпи в Европа. Местните започващи компании са основали повече от 130 000 работни места във всички провинции, като новопоявяващите се организации са към 1000 на година. Това слага Нидерландия на пето място в Европейския съюз (Естония, Ирландия, Люксембург и Дания имат по-висок резултат) и на осмо в цяла Европа.   От McKinsey извеждат няколко наложителни условия за развиването на нидерландската предприемаческа екосистема, които биха могли да послужат като образец и за българската стартъп общественост.  Увеличаване на каузи на бизнесмените с неакадемичен опит   Въпреки че университетите по изискване са най-хубавите стартови площадки за бизнесмени, вложенията в капацитета на хора с предприемачески дух, само че без университетско обучение, също са значими, споделят анализаторите и показват три евентуални метода, които биха могли да усилят броя на бизнесмените без научен опит:   - преобразяване на предприемачеството в основна част от междинното обучение, да вземем за пример посредством специфични курсове и начинания.   - поощряване на структурирани стратегии за менторство и създаване на обучителни мрежи, които обезпечават достъп до познания, опит и капитал.   - осъществяване на обществени акции, акцентиращи върху сполучливи истории на бизнесмени с професионално обучение.  
Увеличаване на каузи на дамите бизнесмени
  Когато става въпрос за действително пускане на компания, има забележителна разлика сред половете, регистрират от McKinsey. В Нидерландия, да вземем за пример,  едвам към 15% от започващите компании, учредени сред 2010 година и 2020 година, имат най-малко една жена създател. С времето ножицата се стеснява, само че в това отношение има още доста какво да се желае.     Анализаторите показват три начинания, които имат капацитета да минимизират разликата сред половете във връзка с предприемачеството:   - поощряване на структурирани стратегии за менторство и мрежови събития, осигуряващи достъп до експертиза.    - повишение на публичната информираност по отношение на пристрастията във връзка с пола в процесите на финансиране.   - поощряване на повече многообразие на равнище рисков капитал (VC).  Увеличаване на каузи на опитните бизнесмени   Изследванията демонстрират, че междинната възраст на сполучливите бизнесмени е 45 години. В същото време обаче предприемаческата интензивност е най-висока във възрастовата категория от 18 до 24 години и понижава с всяка последваща, сочи анализът на McKinsey.    “Разпалването на предприемаческo ентусиазъм измежду хората на възраст от 25 до 54 години би могло освен да докара до основаване на спомагателни започващи компании, само че и до повече триумфи на екосистемата, като се има поради техния трудови опит “, безапелационни са анализаторите и показват две евентуални дейности, които биха могли да подкрепят сходна тактика:   - основаване на специфични стратегии за увеличение на каузи на бизнесмените с професионален опит, да вземем за пример посредством съдействие сред частни работодатели и обществения бранш.   - По-голяма информираност на обществото за сполучливите истории на създатели с професионален опит.  

Фокус върху образованието и изследователските институции   Университетите в Нидерландия, сочи статистиката, генерират по-малко бизнес организации от водещите университети в Обединеното кралство и Съединените щати, което е главен фактор за изоставането на локалната стартъп екосистема (представете си какво значи това за България). За да бъде изменена тази наклонност, от McKinsey оферират три стратегически посоки:   - поощряване на предприемаческото мислене измежду студентите и университетския личен състав.   - даване на поддръжка за комерсиализиране на проучвания и технологии.   - основаване на центрове за предприемачество, които са близки или свързани с университетите, само че работят без значение от тях.    Ако успее да приложи тези ограничения, подчертават от McKinsey, Нидерландия може да усили броя на започващите предприятия, учредени всяка година, с 35-45%, или 350 до 450 в безусловно изражение. Броят на започващите компании в страната на глава от популацията ще нарасне до към 900 на милион поданици до 2030 година – растеж, който ще сложи Нидерландия в челната тройка по брой започващи компании на глава от популацията в Европейски Съюз след Естония и Ирландия.   Разбира се, няма гаранции, че автоматизираното използване на тези ограничения у нас ще доведат до същите резултати. В същото време обаче, те могат да служат като стратегически ориентири както за българската страна, по този начин и за съсловните организации, които са призвани да пазят ползите на българските бизнесмени.    Защото мощната стартъп екосистема значи бъдеще.    От Иван Гайдаров