Според Фройд съществува само инстинктът за живот

Депресията „отключва“ инстинктът за смърт?

Според Фройд съществува единствено инстинктът за живот — великият Ерос, либидото

Инстинктът за самосъхранението и любовта. Но при започване на XX в. Сабина Шпилрейн разказва инстинкта за гибел, заложен у индивида. Отначало Фройд го оспорва, само че по-късно схваща, че надълбоко в подсъзнанието си човек носи програмата на смъртта…

Тя просто съществува, и толкоз. И в избран миг -например в старостта, тя започва. Идва време да си отидем от този свят. Земният цикъл на живота е завършил. И старците стартират да приказват умерено за гибелта, приготвят се за нея, насладата от живота угасва, сменена от безшумно примирение. Това е обикновено. Или пък така наречен мортидо -инстинктът за саморазрушение, се включва, в случай че е загубен смисълът на живота. Настъпили са събития, като загуба на обичан човек или на обществено състояние, които са обезсмислили съществуването му.

Понякога мортидо може да се включи след мощно разтърсване, загуба

А различен път индивидът самичък предизвика стартирането на този развой с увлечението си по тематиката за гибелта, мрачната музика, трагичните стихове. Така да вземем за пример песента на маджарски композитор за безсмислието на живота се трансформира в „ химн на самоубийците “. Хората слушат тъжната ария и вземат решение да сложат завършек на живота си. Те така и така се усещат потиснати, а мрачните акомпанименти просто започват мортидо…

Признаците на действието на инстинкта за самоизтребление могат да бъдат открити, въпреки че пострадалият най-често не ги вижда. Но той постоянно приказва за гибелта и е податлив да си спомня умряли без всевъзможен мотив. Твърде постоянно загатва мъртвите и демонстрира нездравословен интерес към диалози на тази тематика. Човекът губи интерес към насладите на живота. Не го притеглят към този момент нещата, които по-рано са го радвали и веселели. Склонен е да философства, само че цялата му философия се свежда до размишления от вида: „ А може би там е хубаво! “ (става дума за задгробния свят). В речта му участват прекомерно постоянно тематиките за гибелта.

Човекът стартира да се наранява и да попада в повреди

Увеличават се споровете, в които е замесен, стартира да търпи непрекъснати загуби и проблеми с работата си. Появява се или странна пъргавина, интензивност, податливост да се мести – не може място да си откри. Или пък другата прекаленост – лежи или седи по цели дни, с изпитание става, с цел да направи няколко крачки.

Възможно е да стартира да злоупотребява с алкохол. Но той не му носи облекчение и забавление. Появяват се отклонения в хранителното държание: индивидът или прекомерно доста яде, или губи всевъзможен интерес към храната. Но всичко това не се демонстрира очевидно и не се вижда незабавно.

„ Уморих се “, „ Всичко ми омръзна “, „ Оставете ме на мира “ – тези изречения стават непрекъснати в репертоара на подобен субект. В останалото време сякаш всичко се развива по нормалния метод. Но тези тревожни признаци демонстрират, че с огромна възможност е стартирана програмата мортидо – програмата на самоунищожението. Понякога тя може да бъде „ изключена “, различен път не.