Според философията на древните източни религии съществуват шест нива на

Според философията на античните източни религии съществуват шест равнища на тестване и развиване, през които човешката душа минава по време на земните си превъплъщения по пътя към своето рационализиране и прояснение.

Първо равнище

Душата на първо равнище е душа, която занапред се учи да оцелява и нагажда към изискванията на живот на Земята. Притежателите на душа от това равнище са обзети на първо място от мисълта по какъв начин да устроят живота си по този начин, че да се усещат физически задоволени и материално задоволени. Сексуалната сила е мощно изразена в това равнище, тъй че душите би трябвало да се научат по какъв начин да я обуздават и владеят. Хората с такава душа имат по-сприхав и невъздържан темперамент. Една от дилемите им е да се научат по какъв начин да обуздават гнева си. Често пъти са склонни да нараняват близките с държанието и отношението си към тях. Интересуват се мощно от естествени, химични и физични науки. Лесно усвояват разнообразни занаяти.

Второ равнище

Душите от второ равнище носят значително характерностите на душите от първо равнище.
Те се учат освен по какъв начин да не вредят на другите, само че и по какъв начин да им оказват помощ. Те мъчно простят, само че и стартират да сортират по-внимателно обкръжението си. Любознателни са и имат доста другари. Притежателите на душа от второ равнище неведнъж вършат прибързани изводи, базирайки се на първосигналните си страсти. Те би трябвало да се научат да употребяват опита и знанието си, с цел да продължат своето развиване към по-високо равнище. Обикновено този вид души се интересува от живота на другите и техните неточности, без да се замисля върху своя живот и своето държание. Тези хора обичат да разясняват, съдят и подлагат на критика хора, които не са в обкръжението им. Менят отношението си към някого съгласно това какъв брой огромна или дребна изгода могат да извлекат от него.

Трето равнище

В трето равнище на развиване душите се учат по какъв начин да поддържат връзка с близките и да овладяват страстите си. Грубостта от първите две равнища последователно стартира да отстъпва на финеса и деликатността. Душите от трето равнище развиват способността да схващат другите. Притежателите на такава душа се учат на съчувствие, сърдечност и състрадание. Най-голямата пречка, която срещат хората в това равнище на развиване, е способността да овладеят личното си его. Освен конфликта с нашето его, ние сме в непрекъснат конфликт и с егото на другите хора. В това равнище душата се учи по какъв начин да подхожда към близките с обич и схващане. Учи се на самообладание и внимание. Урокът с егото значително е обвързван с опцията да овладяваме страстите си, тъй като няма по какъв начин да видиш истината на дъното на една река, до момента в който водата е буйна. В това равнище се учат също уроци, свързани с виталната мощ, а точно да използваме рационално силата си, без да я пилеем.

Четвърто равнище

Четвърто равнище на развиване е едно от обичаните равнища за множеството души. Тук хората се усещат най-добре в земно преобразяване. Пример за души на четвърто равнище са хора, посветили живота си да бъдат поети, музиканти, художници и други креативен персони. Това са персони, устремили съзнанието си към просветлението. Те са духовно устремени и се усещат добре в обкръжението на хора, отговарящи на техния характер, мисли и хрумвания. Това равнище е обвързвано с любовта към хората, към природата и към всичко живо. Хората, които се намират в това равнище на развиване се учат да употребяват любовта, до момента в който поддържат връзка, до момента в който творят. Песента на любовта в сърцата на хората, намиращи се в това равнище на развиване, ги прави доста нежни и доброжелателни хора, даже от време на време наивно положителни. Учат се да боравят с любовта, това ги прави сърцати и обичливи. Но не постоянно съумяват и от време на време изпадат в крайности, които им оказват помощ да оценят пътя към любовта.

Пето равнище

Пето равнище на развиване е от време на време доста тежко за душите, тъй като там те се учат да извършват разнообразни дела. Това са хора, избрали сложния път да живеят живота си в услуга на другите. Докато в първите четири равнища на развиване душите са се занимавали най-вече със себе си, в пето равнище душата се впуска в по-глобални задачи, които целят да оказват помощ на огромна група хора. В това равнище духът се калява, придобива все по-красиви и стойностни качества. Тук душата се учи да не се отхвърля от пътя, по който е поела, да не се отмята от поетия ангажимент, учи се същински да има вяра в идеята, с която се е захванала. Това е и времето, когато душата стартира да се учи да споделя към този момент насъбраното познание по своя път на развиване с останалите души. Хората от пето равнище са подготвени постоянно да се притекат на помощ на изпаднали в неволя, да му дадат положителни насоки и упътвания. Със своята мъдрост, вътрешен глас и знания те се оказват извънредно потребни на всеки, който им се е доверил.

Шесто равнище

Там душите постоянно се явяват като духовни учители, посветили огромна част от живота си на останалите. Почти всички, известни като мъдреци, философи и духовни наставници персони, които се отличават доста блестящо от останалите със своята мъдрост, успокоение и добродетели, са души на шесто равнище на развиване. Обикновено това са хора, които са съумели да развият в себе си многостранни качества. Открояват се с многото си гении и умеенето си да схващат извънредно добре мислите и страстите на другите. Понякога души от това равнище на развиване избират доста скромни животи, с които по нищо не изпъкват пред останалите, само че тези животи нормално са осеяни с доста компликации и тествания, които оказват помощ на духа да израства. /woman.bg