Според Евростат, през 2024 г. делът на плащанията на домакинствата

Според Евростат, през 2024 година делът на заплащанията на семействата за опазване на здравето от личния им джоб варира от 8,5% в Люксембург до 35,5% в България. Този дял е над 30% и в Латвия (35,1%), Гърция (34,3%), Сърбия (32,1%), Литва (31,4%) и Босна и Херцеговина (31%).

 

Д-р Джоузеф Пископо, здравен икономист в здравното министерство на Малта, означи, че страните от Източна и Южна Европа са склонни да имат по-високи разноски от джоба си по отношение на общите си разноски. „ По-силните стопански системи могат да отделят повече финансови запаси за своите здравни системи и затова да реализират по-ниски равнища на разноски за опазване на здравето от джоба “, сподели той пред Euronews Health.

 

В Люксембург, Франция (8,9%), Хърватия (9,4%), Ирландия (10,6%) и Германия (10,7%) са записали най-нисък дял на заплащанията от семействата. Сред петте най-големи стопански системи в Европа, Италия има най-голям дял - 22,3%, следвана от близко от Испания с 20,9%.

 

Междувременно Франция и Германия се подреждат измежду петте страни с най-ниски дялове, а Обединеното кралство, с 15,9%, е покрай междинното за Европейски Съюз, макар че данните му се отнасят за 2019 година

 

Дяловете на директните заплащания са под междинното за Европейски Съюз в три скандинавски страни: Швеция (13,4%), Дания (13,9%) и Норвегия (14,1%). Финландия (16,1%) е малко над междинното за Европейски Съюз.

 

Джонатан Сайлъс, гостуващ професор в Лондонското учебно заведение по стопанска система (LSE), акцентира, че националните здравноосигурителни политики, които „ дефинират кой е затрупан, какви услуги са покрити и каква част от разноските за грижи са покрити “, са измежду най-важните аргументи за разликите сред страните. „ В доста от страните с най-лоши резултати, като България, хората, които не заплащат вноските си за обществено обезпечаване, са изключени от обществено финансираното покритие, тъй че всички здравни потребности се заплащат напълно от джоба “, сподели той.

 

Паскал Гарел, изпълнителен шеф на Европейската федерация на лечебните заведения и опазването на здравето (HOPE) изясни, че дяловете от директните разноски са по-ниски в страни с необятно публично или обществено здравно обезпечаване. Тези системи нормално оферират цялостни пакети от здравни услуги, които включват множеството неща като болнична помощ, визити при първична здравна помощ и медикаменти, отпускани по лекарско наставление.

 

Те също по този начин оферират ниски или никакви потребителски такси за съществени услуги и мощни механизми за отбрана на уязвимите групи, в това число хора с ниски приходи, възрастни хора и пациенти с хронични болести. Франция, Германия и Швеция са някои образци за такива страни.

 

Гарел добави, че страните с най-високи дялове, като България и Гърция, имат по-малки или нецялостни пакети от публични помощи, лимитирано покритие за амбулаторни медикаменти, стоматологични грижи и диагностични проби, както и по-слаба отбрана против тежки разноски за опазване на здравето.

 

„ По-богатите страни от Западна и Северна Европа влагат повече във високотехнологична медицина, което води до увеличение на разноските на глава от популацията “, сподели Гарел.

 

Той уточни демографски и епидемиологични фактори, които спомагат за повишение на равнищата на разноските. Страните със застаряващо население, да вземем за пример в Италия и Германия, и по-високо разпространяване на хронични болести, са склонни да имат по-голямо търсене на медицински грижи и услуги за дълготрайни грижи.

 

„ По-младото население или страните с по-ниска дълготрайност на живота са склонни да харчат по-малко – само че постоянно тъй като грижите са незадоволително употребявани, а не тъй като потребностите са по-ниски “, добави той.