Около 250 000 са самостоятелно заетите българи
Според европейската статистика към 12 % от работещите българи са избрали да се обезпечават сами за един или повече от обществените опасности в схемата на общественото обезпечаване у нас, съобщи Българска телеграфна агенция.
Средният % на независимо заетите лица в Европейски Съюз е бил 14 на 100, а страни с еднакъв индикатор като България са още: Франция, Австрия и Литва.
По данни на Национален статистически институт през 2016 година броят на заетите лица у нас е бил към 3,2 милиона, като служащите по трудови контракти са били 2,8 милиона, над 100 хиляди са били регистрирани като работодатели, а към 250 хиляди е варирал броят на независимо заетите лица у нас.
Според европейските критерии "самостоятелно заетите лица " се характеризират най-общо в пет категории : предприемачи; лица, упражняващи обичайно свободни професии; занаятчии, търговци и аграрни производители; лица, упражняващи нерегулирани специалности /т.нар "нови експерти "/и лица упражняващи неквалифициран труд.
От Национална агенция за приходите припомнят, че 31 януари е крайният период , в който самоосигуряващите се лица могат да трансформират типа на обезпечаването си.
Видът на обезпечаването на самоосигуряващите се лица може да се трансформира за всяка календарна година, в случай че е подадена декларация по одобрен пример от изпълнителният шеф на Национална агенция за приходите.
Какво работят независимо заетите в Европейски Съюз
Над 30,6 милиона са били независимо заетите лица в Европейски Съюз през 2016 година, демонстрира европейската статистика. Според разбора на Евростат - две от три независимо заетите лица в Европейски Съюз са били мъже, като повече от половината са били на възраст над 45 година и към 70 % от тази категория са работили независимо, т.е., без други служащи.
Най-висок % независимо заети лица е регистриран в Гърция - там почти един на всеки трима работещи е бил началник самичък на себе си, или към 30 % от работещите в южната ни съседка.
В Италия независимо заети са били към 20 % от работещите в страната, т.е., един на всеки пет работещи, е бил началник самичък на себе си. Подобни са данните и за Полша - 18 %.
Най-ниска известност на независимата претовареност е регистрирана в Дания - 8 на 100, до момента в който в Германия, Люксембург и Швеция равнището е 9 на 100.
Анализът на Евростат регистрира също, че най-често срещаната професионална независима претовареност в Европейски Съюз е записана в търговията на дребно и ремонта на коли и мотоциклети - към 5 милиона са били работещите в общността, които са упражнявали независимо тези специалности.
Следващи специалности, в които се следят независимо заети лица са: селско, горско и рибно стопанство - общо 4,4 милиона служащи в ЕС; строителство и предприемачество - 3,9 милиона; професионални, научни и тясно характерни механически действия - 3,7 милиона.
Анализът регистрира и наклонност за доста подмладяване на хората, които са поискали да работят независимо - през 2015 година броят на младежите в Европейски Съюз под 25 година, които са избрали са се обезпечават сами, е бил 70 хиляди, до момента в който през 2016 година техният брой е повишен до 100 хиляди.
Средният % на независимо заетите лица в Европейски Съюз е бил 14 на 100, а страни с еднакъв индикатор като България са още: Франция, Австрия и Литва.
По данни на Национален статистически институт през 2016 година броят на заетите лица у нас е бил към 3,2 милиона, като служащите по трудови контракти са били 2,8 милиона, над 100 хиляди са били регистрирани като работодатели, а към 250 хиляди е варирал броят на независимо заетите лица у нас.
Според европейските критерии "самостоятелно заетите лица " се характеризират най-общо в пет категории : предприемачи; лица, упражняващи обичайно свободни професии; занаятчии, търговци и аграрни производители; лица, упражняващи нерегулирани специалности /т.нар "нови експерти "/и лица упражняващи неквалифициран труд.
От Национална агенция за приходите припомнят, че 31 януари е крайният период , в който самоосигуряващите се лица могат да трансформират типа на обезпечаването си.
Видът на обезпечаването на самоосигуряващите се лица може да се трансформира за всяка календарна година, в случай че е подадена декларация по одобрен пример от изпълнителният шеф на Национална агенция за приходите.
Какво работят независимо заетите в Европейски Съюз
Над 30,6 милиона са били независимо заетите лица в Европейски Съюз през 2016 година, демонстрира европейската статистика. Според разбора на Евростат - две от три независимо заетите лица в Европейски Съюз са били мъже, като повече от половината са били на възраст над 45 година и към 70 % от тази категория са работили независимо, т.е., без други служащи.
Най-висок % независимо заети лица е регистриран в Гърция - там почти един на всеки трима работещи е бил началник самичък на себе си, или към 30 % от работещите в южната ни съседка.
В Италия независимо заети са били към 20 % от работещите в страната, т.е., един на всеки пет работещи, е бил началник самичък на себе си. Подобни са данните и за Полша - 18 %.
Най-ниска известност на независимата претовареност е регистрирана в Дания - 8 на 100, до момента в който в Германия, Люксембург и Швеция равнището е 9 на 100.
Анализът на Евростат регистрира също, че най-често срещаната професионална независима претовареност в Европейски Съюз е записана в търговията на дребно и ремонта на коли и мотоциклети - към 5 милиона са били работещите в общността, които са упражнявали независимо тези специалности.
Следващи специалности, в които се следят независимо заети лица са: селско, горско и рибно стопанство - общо 4,4 милиона служащи в ЕС; строителство и предприемачество - 3,9 милиона; професионални, научни и тясно характерни механически действия - 3,7 милиона.
Анализът регистрира и наклонност за доста подмладяване на хората, които са поискали да работят независимо - през 2015 година броят на младежите в Европейски Съюз под 25 година, които са избрали са се обезпечават сами, е бил 70 хиляди, до момента в който през 2016 година техният брой е повишен до 100 хиляди.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ