Проучване: Мръсният въздух причинява 400 000 смъртни случая в ЕС ежегодно |
Според Европейската организация за околната среда точно нечистият въздух е най-голямата опасност за здравето на жителите в огромните мегаполиси. По нейни данни всяка година в Европейския съюз мръсният въздух е причина за повече от 400 хиляди преждевременни смъртни случаи.
Провокирани от стряскащата статистика лекари и публични организации приканиха да създадем градовете по-здравословни места за живеене и с по-чист въздух. Тази година България бе измежду страните, които поддържаха световната самодейност „ Здравословният град на утрешния ден “ (Our healthy cities of tomorrow ). Като част от акцията съдружие „ Въздух за здраве “, взаимно с Алианса за здраве и околна среда (HEAL) – основател на акцията и водеща европейска организация, занимаваща се с въздействието на околната среда върху човешкото здраве, приканиха локалните управляващи да работят за по-здравословни и чисти градове.
Според проучване на Европейския алианс за здраве оповестено през октомври т.г. в резултат на мръсния въздух, обществото ни търпи и съществени финансови загуби. Проучването, което обгръща 30 страни и 432 европейски града, показва, че през 2018г. общите обществени разноски са над 166 милиарда евро, като междинните разноски за вреди от замърсяване на въздуха в един град се равняват на 3,9% от Брутният вътрешен продукт на дадена страната.
Това допуска, че годишно всеки европеец губи над 1000 евро от своето богатство, поради неприятното качество на въздуха.
Освен апела за възстановяване здравето на жителите и средата, в която живеят, организации и специалисти у нас се включиха с рекомендации за превръщането на градовете в здравословни места за живеене. Те плануват централни градски елементи с нискоемисионни зони, зелени пространства и повече благоприятни условия за комфортно и безвредно напредване пешком.
Необходимо е да бъдат разширени и зелените места за отдих и спорт навън. Друга опция за по-чист въздух е подобряването на градската мрежа с чист, наличен и комфортен публичен превоз. Препоръките към управляващите са свързани и с предпочитано развиване на електрическия и нискоемисионен надземен и под земята публичен превоз, както и с разширението на безвредните алеи за различен напредване, и основаване на велосипедни автомагистрали.
Председателят на Национална пациентска организация (НПО) доктор Станимир Хасърджиев счита, че обстановката с COVID-19 ни е научила да вършим всекидневните ни действия по-екологично, по-чисто и по-благоприятно за нас и околната среда.
Педиатърът доктор Рада Маркова, която също поддържа световната самодейност, уточни, че през последните години има тревожна наклонност за зачестяване на острите хроничните заболявания при децата вследствие на нечистия въздух.
Радостина Петрова, член на УС на Сдружение „ Велоеволюция “ показа, че карането на колело е по-важно от всеки път до момента. Според нея колелото е пълноценна част от ограниченията за предварителна защита на пандемията от COVID-19. „ Трудно е да се измисли по-ефективен метод на напредване, който по едно и също време способства за съблюдаване на физическа отдалеченост, да дава ежедневна доза спорт и пази въздуха чист. Нуждаем се от безвредни улици, с цел да бъдем по-здрави! “, прикани Радостина Петрова.
Свидетели сме на от ден на ден образци в Европа, които демонстрират, че сходна градска промяна е изцяло допустима. Решаваща роля за това, несъмнено, имат кметовете на градовете, показват от съдружие „ Въздух за здраве “.
През последните години доста европейски градове започнаха дейности за здравословна подвижност. В Люксембург да вземем за пример публичният превоз е безвъзмезден, а във Виена годишната карта за него е единствено 1 евро дневно. Други градове основават велосипедни автомагистрали, с цел да насърчат прекосяването към деен превоз. Берлин също е измежду градовете, които дават приоритет на велосипедистите и пешеходците в своята политиката за подвижност, вместо на колите.
София е с капацитет да бъде един от здравословните зелените градове в Европа, считат от съдружие „ Въздух за здраве “. Това съгласно тях зависи от напъните на институциите, които да го осъществят и да подсигуряват здравето на своите жители.
Провокирани от стряскащата статистика лекари и публични организации приканиха да създадем градовете по-здравословни места за живеене и с по-чист въздух. Тази година България бе измежду страните, които поддържаха световната самодейност „ Здравословният град на утрешния ден “ (Our healthy cities of tomorrow ). Като част от акцията съдружие „ Въздух за здраве “, взаимно с Алианса за здраве и околна среда (HEAL) – основател на акцията и водеща европейска организация, занимаваща се с въздействието на околната среда върху човешкото здраве, приканиха локалните управляващи да работят за по-здравословни и чисти градове.
Според проучване на Европейския алианс за здраве оповестено през октомври т.г. в резултат на мръсния въздух, обществото ни търпи и съществени финансови загуби. Проучването, което обгръща 30 страни и 432 европейски града, показва, че през 2018г. общите обществени разноски са над 166 милиарда евро, като междинните разноски за вреди от замърсяване на въздуха в един град се равняват на 3,9% от Брутният вътрешен продукт на дадена страната.
Това допуска, че годишно всеки европеец губи над 1000 евро от своето богатство, поради неприятното качество на въздуха.
Освен апела за възстановяване здравето на жителите и средата, в която живеят, организации и специалисти у нас се включиха с рекомендации за превръщането на градовете в здравословни места за живеене. Те плануват централни градски елементи с нискоемисионни зони, зелени пространства и повече благоприятни условия за комфортно и безвредно напредване пешком.
Необходимо е да бъдат разширени и зелените места за отдих и спорт навън. Друга опция за по-чист въздух е подобряването на градската мрежа с чист, наличен и комфортен публичен превоз. Препоръките към управляващите са свързани и с предпочитано развиване на електрическия и нискоемисионен надземен и под земята публичен превоз, както и с разширението на безвредните алеи за различен напредване, и основаване на велосипедни автомагистрали.
Председателят на Национална пациентска организация (НПО) доктор Станимир Хасърджиев счита, че обстановката с COVID-19 ни е научила да вършим всекидневните ни действия по-екологично, по-чисто и по-благоприятно за нас и околната среда.
Педиатърът доктор Рада Маркова, която също поддържа световната самодейност, уточни, че през последните години има тревожна наклонност за зачестяване на острите хроничните заболявания при децата вследствие на нечистия въздух.
Радостина Петрова, член на УС на Сдружение „ Велоеволюция “ показа, че карането на колело е по-важно от всеки път до момента. Според нея колелото е пълноценна част от ограниченията за предварителна защита на пандемията от COVID-19. „ Трудно е да се измисли по-ефективен метод на напредване, който по едно и също време способства за съблюдаване на физическа отдалеченост, да дава ежедневна доза спорт и пази въздуха чист. Нуждаем се от безвредни улици, с цел да бъдем по-здрави! “, прикани Радостина Петрова.
Свидетели сме на от ден на ден образци в Европа, които демонстрират, че сходна градска промяна е изцяло допустима. Решаваща роля за това, несъмнено, имат кметовете на градовете, показват от съдружие „ Въздух за здраве “.
През последните години доста европейски градове започнаха дейности за здравословна подвижност. В Люксембург да вземем за пример публичният превоз е безвъзмезден, а във Виена годишната карта за него е единствено 1 евро дневно. Други градове основават велосипедни автомагистрали, с цел да насърчат прекосяването към деен превоз. Берлин също е измежду градовете, които дават приоритет на велосипедистите и пешеходците в своята политиката за подвижност, вместо на колите.
София е с капацитет да бъде един от здравословните зелените градове в Европа, считат от съдружие „ Въздух за здраве “. Това съгласно тях зависи от напъните на институциите, които да го осъществят и да подсигуряват здравето на своите жители.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ