Мнения Daily - Провокаторите да намалят децибелите към Македония
Според експремиера Костов би трябвало " да сме резервирани от това, че някогашни чиновници на репресивната УДБ-а в този момент са последователи и една от движещите сили на новите управляващи. "
Трябва да пресечем на опитите от Тирана да диктува проект на Скопие. Още по тематиката
И още: Тръмп насърчи недемократична Полша; По оста Атина - Белград се усеща паника
И още: Динко е воин менте; Паметникът " 1300 години България " се разпадна като социализма
Новата власт в Скопие
Провокаторите да понижат децибелите към Македония
От коментар на някогашния министър председател Иван Костов, оповестен в Mediapool.bg
Националният ни интерес е да имаме сигурни и благоденстващи съседи. Затова би трябвало да приветстваме и да сме подготвени да подкрепим упоритостите на новата власт в Скопие за участие в евроатлантическите съюзи.
Във външнополитически проект държавното управление на Зоран Заев с поддръжката на Народното събрание би трябвало да позволи всички проблеми със своите съседи, с цел да извърши условията на НАТО и критериите от Копенхаген на Европейски Съюз. Източник на тези проблеми е налаганата при ръководството на Никола Груевски теория за македонизма, основана от Коминтерна и поддържана от Кремъл.
Отказът от македонизма е сложен и ще изисква време поради насажданата към този момент на няколко генерации негова идеология. Това пречи:
1) да бъдат уредени вътрешноетническите отношения;
2) да бъде решен разногласието за името;
3) да се реализира съглашение с България. Отвън поддръжката от България е належащо, само че незадоволително условие; нужна е поддръжка от прилежащите страни, без интервенция и опити да се диктуват решения.
Най-важни са поддръжката от НАТО и Европейски Съюз и отворената вероятност за участие. Промяна на Охридския рамков контракт против волята на по-голямата част от македонското болшинство ще бъде неточност, която може да хвърли страната в безпорядък. Това следва да бъде позицията на България в НАТО и Европейски Съюз. За да покажем зряла възраст и схващане на проблемите, би трябвало да поддържаме, преди всичко, салдото с ползите на болшинството. Това значи да настояваме то да получи своите гаранции; да се противопоставим на опитите от Тирана да диктува проект на Скопие; да сдържаме непремерените европейски отстъпки на албанското малцинство.
Въпросът за името на страната следва да бъде решен, на второ място. Основната причина за това е, че названието дефинира позициите, претенциите и мястото на страната на картата на Европа.
От трите казуса най-лесен за решение наподобява този с България, само че съгласно мен той следва да бъде решен финален. Не е целесъобразно София да е първата, която да предплаща поддръжка за държавното управление в Скопие. Авансирането може да ускори антибългарските настройки, които Югославия, а в последните години ВМРО-ДПМНЕ насадиха измежду етническото болшинство. Ако има някакъв нищожен риск за нас, той е в тези антибългарски настройки, които могат да се изживеят с времето. Затова страната ни следва да бъде включена непрекъснато в Берлинския развой за поддръжка на интеграцията на Западните Балкани в Европейски Съюз.
Накрая още три рекомендации:
1. Да преценяме тъкмо, че сегашната ръководеща коалиция в Скопие може да загуби локалните избори през есента и това да докара до занемаряване на курса към евроатлантическа интеграция или страната да бъда дестабилизирана още веднъж.
2. Да сме резервирани от това, че някогашни чиновници на репресивната УДБ-а в този момент са последователи и една от движещите сили на новите управляващи.
3. Да призовем българските провокатори да понижат децибелите си към Република Македония. Реалностите там не могат да бъдат оспорвани, както тези, свързани с българската еднаквост на общата ни история, по този начин и днешните – свързани с нейната държавност, суверенитет и институции.
--------------Мнозинството, освободено от правни и морални задръжки, не беше жертва, а съизвършител.
Да сриваме ли монументи
Размисълът за комунистическото завещание е сложен
От коментар на проф. Ивайло Дичев за " Дойче веле "
Фотограф:
И продължава борбата с призраците на комунизма. Едните считат, че като съборят монумент, ще станат достоверно десни. Другите пък се надяват идеализацията на остарелия режим да разчувства застаряващия им електорат. Просто се чудя по какъв начин медийният народ продължава да се хваща.
От една вероятност комунизмът е тъга изначало до дъно. От другата виждаме щастливи пионери и горди воини, леят се бетон и национални песни. Не, истината не е по средата, тъй като двете страни на този режим бяха свързани. Бързата рационализация, градежите, урбанизацията - те бяха вероятни таман поради диктатурата, която не губеше време да се преценява с права или хора. Подобни волеви режими потеглят внезапно напред, след това нормално стартират да творят безумия. Мнозинството, освободено от правни и морални задръжки, беше насъскано против кулаците, безделниците, хулиганите. И то харесваше това състояние (както го харесва и сега). В този смисъл не беше жертва, а съизвършител. И таман по тази причина размисълът за комунистическото минало е сложен: десните го опростяват, хвърлят виновността върху шепа злодеи, а левите от името на народа просто не усещат виновност.
Вандалското разрушение на паметника " 1300 години България " съдържа различен ракурс. За времето си този паметник е пробив в идеологията, напряко " напредничав ". Неслучайно Живков и идеолозите не го харесваха - беше им прекомерно съвременен. Това прочее не е комунистически, а националистически паметник, знак за края на марксизма-ленинизма при Людмила Живкова и за разчупване на естетическите догми.
Но за какво таман това разгаря антикомунистическия жар? Защото излиза, че този режим не е едносъставен блок и си има своя вътрешна история - имало е едни хора, които са се борили да го очовечат. Нали помним, че самите комунисти го събориха - без особени всенародни въстания. Бъдещият отстъпник Сахаров беше основател на руската атомна бомба; бъдещата вицепрезидентка Блага Димитрова - лауреат на Димитровска премия.
Май имаме алергия към предишното: то тревожи, разбужда полемики. Най-безопасно е просто да форматираме за следващ път диска и от действителните неща да прескочим към някакви идилични положения - етнографски комплекси, бутафорни замъци, централноевропейски кич. А трагичната история, която е белязала на практика всичко към нас - тя да се пръждосва под багерите!
--------Паметниците носят на първо място идеологически послания.
Поглед обратно
Не можем да заметем под килима близкото минало
От коментар на някогашния ръководител на Съвет за електронни медии Георги Лозанов в предаването му по
Фотограф:
Въпреки всички опити да заметем дебата за близкото минало под килима той от време на време припомня за себе. Докато не бъде извършен, няма да ни остави на мира. И през тази седмица разправията за паметниците от соца сякаш набра доста повече социална сила, в сравнение с настоящите събития. Към паметника пред НДК се прибави и този на Бузлуджа, който Българска социалистическа партия отново си желае, само че отново не й го дадоха.
Въпросът дали тя би трябвало да го получи или не обаче е подправена вест. Истинската е не кой, а какво би трябвало да се направи с него. Прилежната му реституция, каквато оферират комунистите, е невероятно решение. Защото това е монумент на Българска комунистическа партия, по този начин и е наименуван при основаването си – дом-паметник на Българска комунистическа партия. Няма по какъв начин с днешна дата да се възвръща паметник в възхвала на една наказана от историята организация, наложила най-тежкия наказателен режим в страната. Подобен метод би могъл да бъде наименуван само насмешка с жертвите му.
Историята се написа от спечелилите и би трябвало да е ясно, че историята на комунизма в България през днешния ден може да се напише единствено от позиция на победилата го демократична народна власт. В този смисъл паметниците от комунизма символно минимум принадлежат на наследниците на комунистическата партия.
Стана ясно и още нещо – на паметниците не може да се гледа просто като на творби на изкуството. Те носят на първо място идеологически послания. Дори този пред НДК, който е отдаден на 1300-годишната история на България. Но пластически разказана по този начин, че нейното върхово достижение да се окаже властта на пролетариата след 9 септември 1944 година.
Трябва да пресечем на опитите от Тирана да диктува проект на Скопие. Още по тематиката
И още: Тръмп насърчи недемократична Полша; По оста Атина - Белград се усеща паника
И още: Динко е воин менте; Паметникът " 1300 години България " се разпадна като социализма
Новата власт в Скопие
Провокаторите да понижат децибелите към Македония
От коментар на някогашния министър председател Иван Костов, оповестен в Mediapool.bg
Националният ни интерес е да имаме сигурни и благоденстващи съседи. Затова би трябвало да приветстваме и да сме подготвени да подкрепим упоритостите на новата власт в Скопие за участие в евроатлантическите съюзи.
Във външнополитически проект държавното управление на Зоран Заев с поддръжката на Народното събрание би трябвало да позволи всички проблеми със своите съседи, с цел да извърши условията на НАТО и критериите от Копенхаген на Европейски Съюз. Източник на тези проблеми е налаганата при ръководството на Никола Груевски теория за македонизма, основана от Коминтерна и поддържана от Кремъл.
Отказът от македонизма е сложен и ще изисква време поради насажданата към този момент на няколко генерации негова идеология. Това пречи:
1) да бъдат уредени вътрешноетническите отношения;
2) да бъде решен разногласието за името;
3) да се реализира съглашение с България. Отвън поддръжката от България е належащо, само че незадоволително условие; нужна е поддръжка от прилежащите страни, без интервенция и опити да се диктуват решения.
Най-важни са поддръжката от НАТО и Европейски Съюз и отворената вероятност за участие. Промяна на Охридския рамков контракт против волята на по-голямата част от македонското болшинство ще бъде неточност, която може да хвърли страната в безпорядък. Това следва да бъде позицията на България в НАТО и Европейски Съюз. За да покажем зряла възраст и схващане на проблемите, би трябвало да поддържаме, преди всичко, салдото с ползите на болшинството. Това значи да настояваме то да получи своите гаранции; да се противопоставим на опитите от Тирана да диктува проект на Скопие; да сдържаме непремерените европейски отстъпки на албанското малцинство.
Въпросът за името на страната следва да бъде решен, на второ място. Основната причина за това е, че названието дефинира позициите, претенциите и мястото на страната на картата на Европа.
От трите казуса най-лесен за решение наподобява този с България, само че съгласно мен той следва да бъде решен финален. Не е целесъобразно София да е първата, която да предплаща поддръжка за държавното управление в Скопие. Авансирането може да ускори антибългарските настройки, които Югославия, а в последните години ВМРО-ДПМНЕ насадиха измежду етническото болшинство. Ако има някакъв нищожен риск за нас, той е в тези антибългарски настройки, които могат да се изживеят с времето. Затова страната ни следва да бъде включена непрекъснато в Берлинския развой за поддръжка на интеграцията на Западните Балкани в Европейски Съюз.
Накрая още три рекомендации:
1. Да преценяме тъкмо, че сегашната ръководеща коалиция в Скопие може да загуби локалните избори през есента и това да докара до занемаряване на курса към евроатлантическа интеграция или страната да бъда дестабилизирана още веднъж.
2. Да сме резервирани от това, че някогашни чиновници на репресивната УДБ-а в този момент са последователи и една от движещите сили на новите управляващи.
3. Да призовем българските провокатори да понижат децибелите си към Република Македония. Реалностите там не могат да бъдат оспорвани, както тези, свързани с българската еднаквост на общата ни история, по този начин и днешните – свързани с нейната държавност, суверенитет и институции.
--------------Мнозинството, освободено от правни и морални задръжки, не беше жертва, а съизвършител.
Да сриваме ли монументи
Размисълът за комунистическото завещание е сложен
От коментар на проф. Ивайло Дичев за " Дойче веле "
Фотограф:
И продължава борбата с призраците на комунизма. Едните считат, че като съборят монумент, ще станат достоверно десни. Другите пък се надяват идеализацията на остарелия режим да разчувства застаряващия им електорат. Просто се чудя по какъв начин медийният народ продължава да се хваща.
От една вероятност комунизмът е тъга изначало до дъно. От другата виждаме щастливи пионери и горди воини, леят се бетон и национални песни. Не, истината не е по средата, тъй като двете страни на този режим бяха свързани. Бързата рационализация, градежите, урбанизацията - те бяха вероятни таман поради диктатурата, която не губеше време да се преценява с права или хора. Подобни волеви режими потеглят внезапно напред, след това нормално стартират да творят безумия. Мнозинството, освободено от правни и морални задръжки, беше насъскано против кулаците, безделниците, хулиганите. И то харесваше това състояние (както го харесва и сега). В този смисъл не беше жертва, а съизвършител. И таман по тази причина размисълът за комунистическото минало е сложен: десните го опростяват, хвърлят виновността върху шепа злодеи, а левите от името на народа просто не усещат виновност.
Вандалското разрушение на паметника " 1300 години България " съдържа различен ракурс. За времето си този паметник е пробив в идеологията, напряко " напредничав ". Неслучайно Живков и идеолозите не го харесваха - беше им прекомерно съвременен. Това прочее не е комунистически, а националистически паметник, знак за края на марксизма-ленинизма при Людмила Живкова и за разчупване на естетическите догми.
Но за какво таман това разгаря антикомунистическия жар? Защото излиза, че този режим не е едносъставен блок и си има своя вътрешна история - имало е едни хора, които са се борили да го очовечат. Нали помним, че самите комунисти го събориха - без особени всенародни въстания. Бъдещият отстъпник Сахаров беше основател на руската атомна бомба; бъдещата вицепрезидентка Блага Димитрова - лауреат на Димитровска премия.
Май имаме алергия към предишното: то тревожи, разбужда полемики. Най-безопасно е просто да форматираме за следващ път диска и от действителните неща да прескочим към някакви идилични положения - етнографски комплекси, бутафорни замъци, централноевропейски кич. А трагичната история, която е белязала на практика всичко към нас - тя да се пръждосва под багерите!
--------Паметниците носят на първо място идеологически послания.
Поглед обратно
Не можем да заметем под килима близкото минало
От коментар на някогашния ръководител на Съвет за електронни медии Георги Лозанов в предаването му по
Фотограф:
Въпреки всички опити да заметем дебата за близкото минало под килима той от време на време припомня за себе. Докато не бъде извършен, няма да ни остави на мира. И през тази седмица разправията за паметниците от соца сякаш набра доста повече социална сила, в сравнение с настоящите събития. Към паметника пред НДК се прибави и този на Бузлуджа, който Българска социалистическа партия отново си желае, само че отново не й го дадоха.
Въпросът дали тя би трябвало да го получи или не обаче е подправена вест. Истинската е не кой, а какво би трябвало да се направи с него. Прилежната му реституция, каквато оферират комунистите, е невероятно решение. Защото това е монумент на Българска комунистическа партия, по този начин и е наименуван при основаването си – дом-паметник на Българска комунистическа партия. Няма по какъв начин с днешна дата да се възвръща паметник в възхвала на една наказана от историята организация, наложила най-тежкия наказателен режим в страната. Подобен метод би могъл да бъде наименуван само насмешка с жертвите му.
Историята се написа от спечелилите и би трябвало да е ясно, че историята на комунизма в България през днешния ден може да се напише единствено от позиция на победилата го демократична народна власт. В този смисъл паметниците от комунизма символно минимум принадлежат на наследниците на комунистическата партия.
Стана ясно и още нещо – на паметниците не може да се гледа просто като на творби на изкуството. Те носят на първо място идеологически послания. Дори този пред НДК, който е отдаден на 1300-годишната история на България. Но пластически разказана по този начин, че нейното върхово достижение да се окаже властта на пролетариата след 9 септември 1944 година.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ