Добрин Иванов: Българските домакинства стават по-богати
Според специалисти, българите получават повече и заживяват по-добре
Българските семейства получават все по-високи приходи, които изпреварват растежа на инфлацията, сочат данните за последната година. За предходната година действителният междинен растеж на приходите е достигнал 15%, до момента в който сега се регистрира едвам 4,6% растеж на издръжката на живот, което значи, че жителите имат повече разполагаеми средства.
Това стана ясно от мненията на изпълнителния шеф на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) Добрин Иванов и някогашния обществен министър Христина Христова в предаването " Твоят ден " по NOVA NEWS на 22 април.
„ Големите ни паники, че може би инфлацията ще се увеличи, не се оправдават. Трябва да се продължат напъните за основаване на положителни условия за правене на бизнес у нас, с цел да скочат приходите на хората ", съобщи Христова.
Интересно е, че техните мнения идват след публикуването на данни от КНСБ, съгласно които за първото тримесечие на годината нужната прехрана за един работещ, живеещ самичък, е 1521 лв. на месец, а за 3-членно семейство – 2738 лв..
„ Това демонстрира, че едно домакинство получава напредък в приходите си по отношение на растежа на издръжката на живота. Българските семейства получават повече и стават по-богати за тази една година ", уточни изпълнителният шеф на АИКБ.
Спор за методологията
Както Христова, по този начин и Иванов показаха подозрения по отношение на методиката, по която е направено изследването на КНСБ. „ Издръжката на живот е статическа категория, която дефинира парите, нужни на един човек, с цел да покрие виталния си най-малко. КНСБ влага в това определение средствата, нужни на едно лице, с цел да реализира заслужен стандарт на живот. Това е политически въпрос. Има спор на ползи в това тъкмо КНСБ да пресмята тази категория ", разясни Иванов.
От своя страна, някогашният обществен министър добави: „ Работната заплата е друга категория и не може да бъде обвързана с издръжката за живот ".
Нова инструкция за бистрота на заплатите
Двамата специалисти разясниха и идната европейска инструкция, която влиза в действие на 7 юни 2026 година и ще задължи работодателите да афишират възнагражденията още преди изявлението за работа.
„ Тази нова инструкция не носи кои знае какво ново наличие и не взема решение никакви проблеми в публичните връзки в България. Нашето държавно управление не е подкрепило текста на директивата през 2021, 2022 и 2023 година ", съобщи Христова.
Според Иванов размерът на възнаграждението се дефинира от напъните, които поставя служащият, уменията, които има, отговорността, с която е претрупан, както и изискванията на труд, а не от субективни оценки за нужната прехрана.
Българските семейства получават все по-високи приходи, които изпреварват растежа на инфлацията, сочат данните за последната година. За предходната година действителният междинен растеж на приходите е достигнал 15%, до момента в който сега се регистрира едвам 4,6% растеж на издръжката на живот, което значи, че жителите имат повече разполагаеми средства.
Това стана ясно от мненията на изпълнителния шеф на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) Добрин Иванов и някогашния обществен министър Христина Христова в предаването " Твоят ден " по NOVA NEWS на 22 април.
„ Големите ни паники, че може би инфлацията ще се увеличи, не се оправдават. Трябва да се продължат напъните за основаване на положителни условия за правене на бизнес у нас, с цел да скочат приходите на хората ", съобщи Христова.
Интересно е, че техните мнения идват след публикуването на данни от КНСБ, съгласно които за първото тримесечие на годината нужната прехрана за един работещ, живеещ самичък, е 1521 лв. на месец, а за 3-членно семейство – 2738 лв..
„ Това демонстрира, че едно домакинство получава напредък в приходите си по отношение на растежа на издръжката на живота. Българските семейства получават повече и стават по-богати за тази една година ", уточни изпълнителният шеф на АИКБ.
Спор за методологията
Както Христова, по този начин и Иванов показаха подозрения по отношение на методиката, по която е направено изследването на КНСБ. „ Издръжката на живот е статическа категория, която дефинира парите, нужни на един човек, с цел да покрие виталния си най-малко. КНСБ влага в това определение средствата, нужни на едно лице, с цел да реализира заслужен стандарт на живот. Това е политически въпрос. Има спор на ползи в това тъкмо КНСБ да пресмята тази категория ", разясни Иванов.
От своя страна, някогашният обществен министър добави: „ Работната заплата е друга категория и не може да бъде обвързана с издръжката за живот ".
Нова инструкция за бистрота на заплатите
Двамата специалисти разясниха и идната европейска инструкция, която влиза в действие на 7 юни 2026 година и ще задължи работодателите да афишират възнагражденията още преди изявлението за работа.
„ Тази нова инструкция не носи кои знае какво ново наличие и не взема решение никакви проблеми в публичните връзки в България. Нашето държавно управление не е подкрепило текста на директивата през 2021, 2022 и 2023 година ", съобщи Христова.
Според Иванов размерът на възнаграждението се дефинира от напъните, които поставя служащият, уменията, които има, отговорността, с която е претрупан, както и изискванията на труд, а не от субективни оценки за нужната прехрана.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ