Според една легенда Бог се явява пред всеки един от

Според една легенда Бог се явява пред всеки един от нас в разнообразни форми – по кое време като бедняк на улицата, по кое време като ранено животно край пътя, по кое време като чужд, който седи до нас в парка.

И от време на време нашата реакция в една такава обстановка може да преобърне живота ни, да сбъдне фантазиите ни. Всичко зависи от това по какъв начин ще постъпим в този миг.

*  *  *

Веднъж се разхождах в парка. Бях доста унила и умърлушена. Толкова доста проблеми ме бяха налегнали в последно време – работата ми не вървеше, усещах се самотна и неразбрана и желаех да реализира повече от това, което бях направила до този миг. Белобрад дъртак се приближи и седна до мен на пейката. Поздрави ме:

- Добър ден, девойче! – рече той.

- Добър ден! – отвърнах аз.

В главата ми обаче имаше единствено една мисъл: „ Дано да не продължи да ми приказва. Предпочитам да съм сама. "

- Виждам, че си тъжна. Искам да ти опиша една история. Няма да ти лишавам доста от времето, само че считам, че имаш потребност да я чуеш.

- Добре, разкажи ми – отвърнах аз.

„ Какво пък толкоз би ми разказал? "  – си мислех аз, до момента в който го оглеждах съмнително.

- Живял в миналото един човек, ще го назовем Александър – стартира старецът. –Той имал единствено три фантазии – да работи в огромна корпорация като управител, да срещне любовта на живота си и да стане прочут. Александър имал планувано изявление за мечтаната работа в една от най-престижните компании в града. Бил леден и снежен декемврийски ден. Бързайки към изявлението, решил да мине през един парк, за по-пряко. Там до една от алеите в снега бил паднал един възрастен мъж. Александър си помислил, че индивидът е пийнал, и го подминал, без да се поспре и да му помогне. Не просрочен за изявлението, само че то не минало по упования метод и той не получил така бленуваната работа.

Няколко месеца по-късно, в един безоблачен юлски следобяд, Александър минавал през площада на града. Имало карнавал. Толкова доста хора с разнообразни костюми и маски. Поспрял се да погледа този панаир на суетата. Александър бил хубав мъж и хващал окото, бил млад, атлетичен, харизматичен. До него се доближила една жена с прошарена коса и с маска на магьосница. Подравила го, усмихнала му се и го попитала по какъв начин се споделя. Той не й обърнал нужното внимание, а единствено бързал да я отмине и да се прибере. И по този начин траял по пътя си.

Минали още няколко месеца. Било златна есен. Александър седял на скамейка в парка, тъкмо както и ти, замислен в личния си свят и проблеми. На пейката до него седнала една млада дама. Видимо била доста смутена. Тя плачела. Но на Александър не му било до непознатите инциденти и проблеми и побързал да стане от пейката и да се реалокира на друга скамейка.

- Много хубави истории! – споделих аз, като в действителност се надявах това да е краят на историите и да остана сама със себе си.

- Не си чула най-интересното. – продължи старецът. – Наколко дни откакто Александър се явил на интерюто за мечтаната работа, четейки утринния вестник, попаднал на публикация за притежателя на компанията, в която бил кандидатствал. Видял фотографията му и бил доста сюрпризиран, че индивидът от фотографията във вестника бил точно индивидът, паднал в снега в парка. Същият този човек, който Александър подминал, до момента в който бързал за заветното изявление.

Спомняш ли си описа за юлския карнавал? Няколко дни по-късно една красива млада дама поздравила Александър на спирката на рейса. Той усетил някакво привличане, не го напускало възприятието, че я познава от някъде. Очите й му говорели нещо, само че по този начин й не си спомнил коя е тя. Докато се качвал в рейса, извърнал глава да я огледа за последно – тя таман ровела в чантата си, а от там се подавали прошарена перука и маска на магьосница.

Сигурно към този момент се досещаш, че и срещата на Александър с плачещата жена в парка не е по никакъв начин инцидентна. Тази жена била известна писателка. Една година след срещата им тя написала книга, която в следствие станала бестселър. В нея даже разказва случката в парка и по какъв начин едно непознато момиче изслушва нещастието, която я сполетяла – по какъв начин изгубила бъдещия си брачен партньор в автомобилна злополука.

Истината е, че ориста е подредила събитията по този начин, че Александър да може да сбъдне трите си най-съкровени фантазии. Най-вероятно в случай че се беше спрял да помогне на индивида в парка, щеше да получи мечтаната работа. Ако се беше заговорил със старицата на карнавала, би схванал, че в действителност това може да е дамата на живота му. Или в случай че беше изслушал дамата в парка, щеше да стане международно прочут като воин от бестселър. Сега разбираш ли какво е належащо, с цел да сбъднеш фантазиите си?

- Да, разбирам. Нуждаем се от ръка, която да протегнем, очи, с които да забележим зад маската, и сърце, с цел да утешим някой в болката му. Благодаря! Аз съм Дара. Как се казвате Вие?

- Приятно ми е, Дара – усмихна се старецът. – Аз съм Александър.

Мечтите си остават единствено фантазии, в случай че не се разсъните и не видите знаците, които Ви дава ориста по пътя към реализирането им. Събудете се и превърнете фантазиите си в действителност.

Източник: Gnezdoto