Според досегашните социологически проучвания по-малко от половината българи ще се

Според досегашните социологически изследвания по-малко от половината българи ще се наредят пред изборните урни на втори октомври. Което е тъпо, защото залогът на тези избори напълно не е кой ще ръководи България през идващите четири години или идващите няколко месеца. Изборът, който следва, е за геополитическата ориентировка на страната ни - за това до каква степен тя ще удържи своята принадлежност към евроатлантическата общественост - което, другояче казано, значи и принадлежност към цивилизования свят, и до каква степен тази нейна позиция ще бъде разколебана и модифицирана - несъмнено, в интерес на Кремъл и евразийското безчовечие.

Изговориха се доста приказки по какъв начин българското общество било разграничено и опълчено, по какъв начин изходът от сегашната лавина от рецесии бил то да се сплоти. Много по-малко се приказва защо да се сплоти, към кого да се сплоти, какви полезности и визии за бъдещето могат да бъдат заварката, която да преодолее неговата трагична фрагментация, политическата борба сред партиите и институциите.

Това, което през днешния ден се вижда повече от ясно, е че класическото разделяне сред лявото и дясното към този момент играе второстепенно роля в политическия спор - и доста по-важно е друго едно разделяне - това сред евроатлантици и русофили. Всички събития от последните няколко месеца - в това число свалянето на кабинета на Кирил Петков и очевидният опит на служебното държавно управление да вземе страна в предизборния спор и да повлияе върху изхода от изборите, са резултат от именното това опълчване, разделило българското общество на две непримирими една по отношение на друга елементи.

В някакъв смисъл това разделяне е и самобитна трансформация е трансформация на едно по-старо - сред бранители на статуквото и опитващите се да го трансформират, чиито триумфи бяха краткотрайни и лимитирани. Би трябвало да си спомним, че единствено три държавни управления в дългата към този момент история на прехода не бяха русофилски насочени: тези на Филип Димитров, на Иван Костов и на Кирил Петков. Останалите изграждаха неуморно точно това статукво, в което сме затънали през днешния ден, и което има две доминанти: корупция и коленопреклонност пред Москва. И двете надълбоко свързани сред прочее - защото корупцията е идеалната среда, в която и посредством която имперска Русия постанова своите ползи.

Добре е да си спомним по какъв начин се осъществиха тези ползи от началото на прехода до ден сегашен. Как беше основана и толерирана групировката " Мултигруп ", която се опита да хариже на " Газпром " газопреносната система на България. Кой с кого и къде контракти така нареченият " огромен шлем ", поставящ страната ни под цялостна енергийна взаимозависимост от Русия. (Отговарям незабавно, ако не помните - Георги Първанов с Владимир Путин, в бара на Мишо Бирата.) Кой потегли да строи АЕЦ " Белене ", без да има финален контракт за това. Кой първо назова упоменатия градеж " локва ", а след това потегли да търси благоприятни условия за неговата реализация. Кой построи стремително Турски поток, лицемерно наричайки го Балкански, и бави повече от десетилетие интерконекторната връзка с Гърция. Кой позволи пристанище Росенец да работи като съветски анклав, без надзор от страна на българските митници? Кой позволи " Нефтохим " да натрупа големи облаги, без да заплаща и стотинка налози? Кой продаде Пловдивския панаир на днешния почетен консул на Руската федерация? И впрочем, и така нататък.

Точно в това изначално русофилство, белязало българския преход, са корените на абсурдистката обстановка, в която се намираме през днешния ден. И като споделям " абсурдистка ", въобще не считам, че това е пресилено. При това нямам поради трагикомични или напълно комични фигури като Слави Трифонов и Копейкин. Политическите действителности в България се разпростират като в една фамозна приказка на Луис Карол - " Алиса в огледалния свят ". Достоверността на политическите играчи е същата както на героите в тази приказка - множеството от тях са в действителност хартиени карти за игра.

Могат да бъдат посочени доста образци, само че е задоволителен и единствено един, освен това най-изтърканият - прословутия спор за природния газ, който се оказа водещ в предизборните борби на партиите, крепящи русофилското статукво. Това, че държавното управление на Кирил Петков се опита да откачи България от десетилетната енергийна взаимозависимост от Русия, беше главната причина то да бъде свалено, като в напъните за това се подредиха в един фронт ГЕРБ, Движение за права и свободи, Възраждане, " ИТН " и българският президент. Беше форсирана плашеща българите пропагандна тактика, че ще останат на мрачно и на студено, с цел да се стигне до крайното умозаключение: няма по какъв начин да се мине без " Газпром ".

Служебният кабинет и неговият политически наставник Румен Радев хвърлиха много старания с цел да трансфорат това умозаключение в политически капитал. Непрекъснато се повтаряше по какъв начин държавното управление на Кирил Петков е оставило българската енергетика в безпорядък и съсипия. Как интерконектора с Гърция, който бе тържествено открит от българския и гръцкия министър председател, бил в действителност недостроен - и за доказателство посочваха струпаните тръби от някакъв тръбопровод. Как нямало газ в него, макар че даже фотосите на манометрите доста ясно посочваха, че тръбата е цялостна с газ от извършените проби. Как неналичието на " на ниска цена съветски газ " съсипвала българския бизнес, който не можел да си разреши цена над 250 лева, макар че част от вопиещите против високите цени компании записаха таман по това спешно време облаги в размер на десетки милиони. Как контрактуваните от постоянното държавно управление седем танкера с полутечен газ нямали слотове за разтоварване или пък излизали прекомерно скъпо - заради което служебното държавно управление се отхвърли от шест от тях - с цел да може в действителност да няма газ и подготвяните договаряния с " Газпром " да бъдат някак си оправдани.

Сега " евтиният газ " от " Газпром " се чака със същата абсурдистка вяра, с която скитниците на Бекет чакат Годо. Най-абсурдната теза: трябвало да преговаряме с съветския газов монополист, защото другояче сме щели да загубим някакво хипотетично арбитражно дело за несъблюдение на настоящия контракт, което още не е заведено (и няма да бъде заведено - заради цялостната му неоснователност). Нищо, че не България, а Русия наруши този контракт, като спря газовите доставки; нищо, че настояването да се заплаща в рубли е единствено по себе си нарушаване на същия този контракт, за което не Русия, а ние можем да претендираме за съответните компенсации - и че настояването за договаряне с " Газпром " осуетява тази опция и по този начин нанася вреди на страната в изключително огромен размер.

Подлите временаС код Dnevnik100 получавате най-малко 10% отстъпка

Не единствено героите в тази газова сага, само че и самите им дейности са недостоверни. Наскоро един вицепремиер беше запитан кой води договарянията с " Газпром " - и се оказа, че не знае. Странно, тъй като най-малко параметрите на тези договаряния би трябвало да се разискват в Министерския съвет. Ако не там, то къде тогава? В някой президентски кабинет? На някое подмолно кьоше?

Две думи и за " евтиния съветски газ ": той освен не е, само че и няма по какъв начин да бъде на ниска цена. 70% от цената му се дефинира от цените на борсата в Нидерландия. Как тогава ще достигнем заветната цена от 250 лева - по този въпрос би трябвало да бъде питан някой държавен вещател, в частност министъра на енергетиката. Впрочем теоретично би могло и такова знамение и да се случи - в Белорус да вземем за пример цената на природния газ е по-ниска. Единствената нужда е да потвърдим своята честност в жанр Лукашенко. На някой да му се живее в Белорус? Това е въпросът.

В огромния хор от вайкания във връзка енергийната рецесия бяха изразени всевъзможни причини в интерес на Газпромското бъдеще на България, само че главните от тях могат да бъдат сумирани под тезата, че това претендирал националния интерес на страната ни. Интересно дали националният интерес изисква коленичене пред съветската сатрапия, и дали квинтесенцията на българския живот не се побира в правилото за преклонената глава, дето сабя не я сече? Дали националният интерес изисква превръщането на България в Троянски кон в Европейски Съюз? И дали в актуалната обстановка заставането на страната на агресора е най-умното нещо, което бихме могли да създадем? Това са все въпроси, на които би трябвало да си отговорим преди втори ноември.

И на още един. Да купуваме газ от Русия през днешния ден значи да помпаме войната против Украйна. Да плащаме, с цел да бъдат убивани украинските бойци, дами и деца. Такава договорка не е израз на национално достолепие, тя е национално оскърбление. Искате ли да живеете в оскърбление и неистина - или желаете да живеете истинно и почтено? Помислете си тогава, преди да решите дали и по какъв начин ще гласувате на втори ноември.

Всичко, което би трябвало да знаете за:
Рубриката “Анализи ” показва разнообразни гледни точки, не е наложително изразените отзиви да съответстват с публицистичната позиция на “Дневник ”.