Рюте иска 0,25% от БВП на държавите в НАТО да отиват за Украйна. ...
Според дипломати задачата е помощта за Украйна да стане по-предвидима и дълготрайна.
Ако концепцията бъде утвърдена, годишната поддръжка за Киев може да доближи към 143 милиарда $ – съвсем три пъти повече от сегашните равнища. За съпоставяне, през предходната година Украйна е получила към 45 милиарда $ военна помощ от съдружниците си. Средствата включват доставки на оръжие, вложения в украинската отбранителна промишленост и стратегии за закупуване на американско въоръжение.
Зад самодейността стои и недоволството на част от страните, които считат, че поемат непропорционално огромна тежест. Страните от Северна Европа и Балтийския район, както и Нидерландия и Полша, отделят доста по-висок дял от стопанската система си за военна помощ за Украйна спрямо други съдружници.
Върховният представител на Европейски Съюз по външната политика Кая Калас разяснява тематиката след среща на външните министри в Брюксел, като съобщи, че въпросът за неравномерното систематизиране на тежестта се слага непрекъснато. Подобни опасения към този момент бяха изразени и от шведски представители, които предизвестиха, че не е стабилно дребна група страни да обезпечава несъразмерно огромна част от помощта.
Предложението на Рюте идва в миг, когато въпросът за поддръжката за Киев остава изключително сензитивен след решението на американския президент Доналд Тръмп да замрази съвсем всички нови военни доставки. Това усили натиска върху европейските съдружници да поемат по-голяма роля.
Самият Рюте към този момент акцентира, че срещата на върха в Анкара ще бъде мощно фокусирана върху Украйна и нуждата страната да остане оптимално постоянна.
Интересното е, че сходна концепция беше препоръчана още предходната година от украинския президент Володимир Зеленски. Тогава той прикани сътрудниците да отделят 0,25% от своя Брутният вътрешен продукт за украинската отбранителна промишленост и вътрешното произвеждане.
Въпреки това самодейността среща опозиция, в това число от страна на Франция и Обединеното кралство, което слага под подозрение приемането ѝ в настоящия ѝ тип. За да се трансформира в публична политика на НАТО, предлагането би трябвало да бъде утвърдено единомислещо от всички членове.
Допълнително затруднение идва от страните, които са по едно и също време членове на НАТО и Европейски Съюз. Част от тях упорстват приносът им към новия европейски заем за Украйна на стойност 90 милиарда евро да бъде взет поради при възможни нови финансови задължения.
Темата евентуално ще бъде измежду главните акценти на идната среща на външните министри на НАТО в шведския град Хелсингборг, където ще се търси поддръжка за другите разновидности преди юлската среща на върха.
Ако концепцията бъде утвърдена, годишната поддръжка за Киев може да доближи към 143 милиарда $ – съвсем три пъти повече от сегашните равнища. За съпоставяне, през предходната година Украйна е получила към 45 милиарда $ военна помощ от съдружниците си. Средствата включват доставки на оръжие, вложения в украинската отбранителна промишленост и стратегии за закупуване на американско въоръжение.
Зад самодейността стои и недоволството на част от страните, които считат, че поемат непропорционално огромна тежест. Страните от Северна Европа и Балтийския район, както и Нидерландия и Полша, отделят доста по-висок дял от стопанската система си за военна помощ за Украйна спрямо други съдружници.
Върховният представител на Европейски Съюз по външната политика Кая Калас разяснява тематиката след среща на външните министри в Брюксел, като съобщи, че въпросът за неравномерното систематизиране на тежестта се слага непрекъснато. Подобни опасения към този момент бяха изразени и от шведски представители, които предизвестиха, че не е стабилно дребна група страни да обезпечава несъразмерно огромна част от помощта.
Предложението на Рюте идва в миг, когато въпросът за поддръжката за Киев остава изключително сензитивен след решението на американския президент Доналд Тръмп да замрази съвсем всички нови военни доставки. Това усили натиска върху европейските съдружници да поемат по-голяма роля.
Самият Рюте към този момент акцентира, че срещата на върха в Анкара ще бъде мощно фокусирана върху Украйна и нуждата страната да остане оптимално постоянна.
Интересното е, че сходна концепция беше препоръчана още предходната година от украинския президент Володимир Зеленски. Тогава той прикани сътрудниците да отделят 0,25% от своя Брутният вътрешен продукт за украинската отбранителна промишленост и вътрешното произвеждане.
Въпреки това самодейността среща опозиция, в това число от страна на Франция и Обединеното кралство, което слага под подозрение приемането ѝ в настоящия ѝ тип. За да се трансформира в публична политика на НАТО, предлагането би трябвало да бъде утвърдено единомислещо от всички членове.
Допълнително затруднение идва от страните, които са по едно и също време членове на НАТО и Европейски Съюз. Част от тях упорстват приносът им към новия европейски заем за Украйна на стойност 90 милиарда евро да бъде взет поради при възможни нови финансови задължения.
Темата евентуално ще бъде измежду главните акценти на идната среща на външните министри на НАТО в шведския град Хелсингборг, където ще се търси поддръжка за другите разновидности преди юлската среща на върха.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ