Мижав интерес: Унгарците загърбиха медиите и проруската пропаганд...
Според данните, представени от БГНЕС, посещаемостта на някои от най-големите про-Орбан уеб сайтове е намаляла приблизително с към 40% единствено в границите на няколко дни в края на май. Тенденцията за спад визира по едно и също време няколко водещи издания, което съгласно анализаторите е извънредно за сходен вид медийни платформи.
Сред най-силно засегнатите е порталът Origo, който съгласно 444.hu постоянно разгласява наличие в поддръжка на Кремъл и съветската политика. Данните демонстрират, че на 18 май уеб сайтът е имал към 469 500 действителни консуматори, до момента в който единствено шест дни по-късно – на 24 май – те спадат до почти 170 700. Средната посещаемост за интервала 22–28 май е с над 50% по-ниска по отношение на миналата седмица.
Подобна наклонност се следи и при други медии, свързвани с до неотдавна управлявалата партия Фидес. Онлайн изданието Magyar Nemzet доближава пик от 182 600 гости на 18 май, само че до края на месеца аудиторията му спада до към 72 700. Таблоидът BorsOnline също регистрира внезапно намаляване – от над 300 000 консуматори до към 132 700 в границите на няколко дни. Порталът Mandiner записва още по-осезаем срив – от 186 300 до към 52 100 действителни гости.
Според разбора на 444.hu спадът стартира след 22 май и обгръща всички обсъждани уеб сайтове по едно и също време, след къс интервал на нараснал интерес сред 18 и 20 май. В пика си четирите медии са привличали приблизително към 696 000 дневни консуматори, до момента в който единствено седмица по-късно този брой понижава до почти 395 000.
Авторите на разбора показват няколко вероятни пояснения за внезапното стесняване на аудиторията – понижено произвеждане на наличие, лимитирани бюджети за онлайн реклама, механически усложнения или липса на централизирана съгласуваност в публицистичната политика. Те обаче означават, че едновременното проявяване на всички тези фактори е малко евентуално.
Медийните обръчи на Орбан и съветската агитация
Медийната система в Унгария при ръководството на Виктор Орбан постоянно беше описвана от интернационалните наблюдаващи като модел на „ завладяване на медиите “, при който контролът не се упражнява посредством директна цензура, а посредством стопански и административни механизми. Организацията „ Репортери без граници “ дефинира този развой като постепенна централизация на медийна благосъстоятелност и въздействие в ръцете на политическата власт и свързани с нея стопански кръгове.
Още през 2011 година стартира първият основен стадий от тази промяна, когато публичните медии – държавната телевизия, радио и осведомителната организация MTI – са обединени в структурата MTVA. Тя попада под контрола на политически назначени управления, а публицистичната политика последователно се измества от плуралистично отразяване към възпроизвеждане на държавни позиции. Паралелно с това самостоятелните медии са подложени на стопански напън посредством пренасочване на държавната реклама, като съгласно оценки до 90% от обществените рекламни средства отиват към проправителствени издания. Това слага самостоятелните редакции според от частни рекламодатели, които постоянно се отдръпват от боязън от регулаторен напън.
През 2018 година процесът доближава нов мащаб със основаването на фондацията KESMA, към която посредством дарения на предприемачи, близки до Орбан, са трансферирани близо 500 медии – малките екрани, вестници, радиа и онлайн платформи. Така забележителна част от медийния пазар в страната стартира да действа под обединен политически и публицистичен надзор, като разбори правят оценка, че към 80% от медийната среда възпроизвежда сходни разкази.
Тази вътрешна консолидация съответствува с възходящо геополитическо доближаване сред държавното управление на Орбан и Москва. Макар партията „ Фидес “ да поражда като антикомунистическа групировка, през последното десетилетие унгарската държавна политика и медийна изразителност все по-често се приближават до съветските позиции. Според медийни специалисти в редица случаи границата сред унгарската държавна агитация и съветските държавни разкази на практика се размива.
Това се случва посредством няколко съществени механизма. Част от държавните и проправителствени медии автоматизирано препечатват материали от съветските организации ТАСС и РИА Новости посредством осведомителната система на MTI, което води до всеобщо разпространяване на съветска интерпретация на събитията, в това число войната в Украйна. В същото време се следи редовно потребление на език, който омекотява или заобикаля термини като „ война “ и „ експанзия “, заменяйки ги с формулировки като „ спор “ или „ специфична интервенция “, сходни с формалната съветска терминология. Паралелно с това украинското управление постоянно е представяно в отрицателна светлина, в това число посредством политизиране на въпроса за унгарското малцинство в Закарпатието.
Основният политически разказ на Орбан – че неговото ръководство съставлява „ партията на мира “, до момента в който Западът и опозицията са „ партия на войната “ – в допълнение се припокрива с съветската пропагандна рамка, която упреква Европейски Съюз и Съединени американски щати за ескалацията на спора посредством поддръжката си за Украйна.
Към тази картина се прибавят и следствия за външно въздействие и напън върху институциите. Журналистически следствия разкриха, че съветската военна разследваща работа ГРУ е имала нескончаем достъп до вътрешни системи на външното министерство на страната, само че държавното управление на Орбан прикри случая, вместо да организира публично следствие.
В резултат на тези процеси се оформя медийна среда, която има мощно въздействие върху публичните настройки. Социологически данни демонстрират, че забележителна част от поддръжниците на ръководещата партия възприемат Русия като страна, „ предизвикана “ към война, а отговорността за спора в Украйна се трансферира върху Съединени американски щати и Европейския съюз. Така посредством композиция от медийна централизация, стопански надзор и синхронизирани осведомителни разкази се образува публично мнение, което в забележителна степен съответствува с основни послания на съветската държавна агитация.
Това е добър урок по какъв начин завладяването на медийната среда може да промени в една или друга посока публичното мнение. Урок, който българското общество би трябвало да научи и да построи защитни механизми против сходен сюжет. Особено в миг, в който една партия на процедура към този момент има цялата власт в България.
Без четвъртата, надяваме се.
Сред най-силно засегнатите е порталът Origo, който съгласно 444.hu постоянно разгласява наличие в поддръжка на Кремъл и съветската политика. Данните демонстрират, че на 18 май уеб сайтът е имал към 469 500 действителни консуматори, до момента в който единствено шест дни по-късно – на 24 май – те спадат до почти 170 700. Средната посещаемост за интервала 22–28 май е с над 50% по-ниска по отношение на миналата седмица.
Подобна наклонност се следи и при други медии, свързвани с до неотдавна управлявалата партия Фидес. Онлайн изданието Magyar Nemzet доближава пик от 182 600 гости на 18 май, само че до края на месеца аудиторията му спада до към 72 700. Таблоидът BorsOnline също регистрира внезапно намаляване – от над 300 000 консуматори до към 132 700 в границите на няколко дни. Порталът Mandiner записва още по-осезаем срив – от 186 300 до към 52 100 действителни гости.
Според разбора на 444.hu спадът стартира след 22 май и обгръща всички обсъждани уеб сайтове по едно и също време, след къс интервал на нараснал интерес сред 18 и 20 май. В пика си четирите медии са привличали приблизително към 696 000 дневни консуматори, до момента в който единствено седмица по-късно този брой понижава до почти 395 000.
Авторите на разбора показват няколко вероятни пояснения за внезапното стесняване на аудиторията – понижено произвеждане на наличие, лимитирани бюджети за онлайн реклама, механически усложнения или липса на централизирана съгласуваност в публицистичната политика. Те обаче означават, че едновременното проявяване на всички тези фактори е малко евентуално.
Медийните обръчи на Орбан и съветската агитация
Медийната система в Унгария при ръководството на Виктор Орбан постоянно беше описвана от интернационалните наблюдаващи като модел на „ завладяване на медиите “, при който контролът не се упражнява посредством директна цензура, а посредством стопански и административни механизми. Организацията „ Репортери без граници “ дефинира този развой като постепенна централизация на медийна благосъстоятелност и въздействие в ръцете на политическата власт и свързани с нея стопански кръгове.
Още през 2011 година стартира първият основен стадий от тази промяна, когато публичните медии – държавната телевизия, радио и осведомителната организация MTI – са обединени в структурата MTVA. Тя попада под контрола на политически назначени управления, а публицистичната политика последователно се измества от плуралистично отразяване към възпроизвеждане на държавни позиции. Паралелно с това самостоятелните медии са подложени на стопански напън посредством пренасочване на държавната реклама, като съгласно оценки до 90% от обществените рекламни средства отиват към проправителствени издания. Това слага самостоятелните редакции според от частни рекламодатели, които постоянно се отдръпват от боязън от регулаторен напън.
През 2018 година процесът доближава нов мащаб със основаването на фондацията KESMA, към която посредством дарения на предприемачи, близки до Орбан, са трансферирани близо 500 медии – малките екрани, вестници, радиа и онлайн платформи. Така забележителна част от медийния пазар в страната стартира да действа под обединен политически и публицистичен надзор, като разбори правят оценка, че към 80% от медийната среда възпроизвежда сходни разкази.
Тази вътрешна консолидация съответствува с възходящо геополитическо доближаване сред държавното управление на Орбан и Москва. Макар партията „ Фидес “ да поражда като антикомунистическа групировка, през последното десетилетие унгарската държавна политика и медийна изразителност все по-често се приближават до съветските позиции. Според медийни специалисти в редица случаи границата сред унгарската държавна агитация и съветските държавни разкази на практика се размива.
Това се случва посредством няколко съществени механизма. Част от държавните и проправителствени медии автоматизирано препечатват материали от съветските организации ТАСС и РИА Новости посредством осведомителната система на MTI, което води до всеобщо разпространяване на съветска интерпретация на събитията, в това число войната в Украйна. В същото време се следи редовно потребление на език, който омекотява или заобикаля термини като „ война “ и „ експанзия “, заменяйки ги с формулировки като „ спор “ или „ специфична интервенция “, сходни с формалната съветска терминология. Паралелно с това украинското управление постоянно е представяно в отрицателна светлина, в това число посредством политизиране на въпроса за унгарското малцинство в Закарпатието.
Основният политически разказ на Орбан – че неговото ръководство съставлява „ партията на мира “, до момента в който Западът и опозицията са „ партия на войната “ – в допълнение се припокрива с съветската пропагандна рамка, която упреква Европейски Съюз и Съединени американски щати за ескалацията на спора посредством поддръжката си за Украйна.
Към тази картина се прибавят и следствия за външно въздействие и напън върху институциите. Журналистически следствия разкриха, че съветската военна разследваща работа ГРУ е имала нескончаем достъп до вътрешни системи на външното министерство на страната, само че държавното управление на Орбан прикри случая, вместо да организира публично следствие.
В резултат на тези процеси се оформя медийна среда, която има мощно въздействие върху публичните настройки. Социологически данни демонстрират, че забележителна част от поддръжниците на ръководещата партия възприемат Русия като страна, „ предизвикана “ към война, а отговорността за спора в Украйна се трансферира върху Съединени американски щати и Европейския съюз. Така посредством композиция от медийна централизация, стопански надзор и синхронизирани осведомителни разкази се образува публично мнение, което в забележителна степен съответствува с основни послания на съветската държавна агитация.
Това е добър урок по какъв начин завладяването на медийната среда може да промени в една или друга посока публичното мнение. Урок, който българското общество би трябвало да научи и да построи защитни механизми против сходен сюжет. Особено в миг, в който една партия на процедура към този момент има цялата власт в България.
Без четвъртата, надяваме се.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ