Кога ще се присъедини Румъния към еврозоната?
Според данните, предоставени от Wall-Street, цялата информация демонстрира, че е невероятно Румъния да се премине към единната европейска валута през 2023, 2024 и даже 2025 година Всъщност реалистичният краен период би бил по-скоро 2030 година
Според отчета за конвергенция Румъния не дава отговор на нито един от четирите критерия за конвергенция, нужни за прекосяване към еврото. Това написа в собствен разбор румънският вестник " Адеварул ".
Всъщност единствената страна от седемте включени в отчета, която ще премине към еврото от 1 януари 2023 година, е Хърватия, макар че тя влезе в Европейски Съюз доста след нас.
Миналия уикенд анализаторите на Reuters разясниха, че тази страна към този момент е почнала да приготвя банкомати за прекосяване към еврото. По този метод броят на банкоматите в Хърватия, отпускащи националната валута куна, беше доста понижен преди присъединението към еврото.
В средата на този месец банките в Хърватия започнаха да изтеглят почти 2700 от 4000 банкомата, които съществуват в страната, с концепцията да ги приготвят да могат да раздават евро от идващия месец. Асоциацията на банките в Хърватия даже е съставила интерактивна карта на всички банкомати, с цел да помогне на хората да намерят най-близката работеща машина.
Що се отнася до валутата, която хората могат да употребяват, и куната, и еврото ще бъдат в обращение от 1 януари до среднощ на 14 януари.
След това в Хърватия ще се употребява единствено евро. Хърватия е член на Европейския съюз от 2013 година и ще стане втората страна от някогашна Югославия след Словения, която ще се причисли към еврозоната. На 1 януари 2023 година ръководителят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и хърватският министър председател Андрей Пленкович имат намерение да създадат къса разходка по улиците на Загреб и да изпият кафе, с цел да платят в евро, сподели Ройтерс, откакто няколко дни.
Според Wall-Street, България, най-бедната страна-членка на Европейския съюз, която към този момент има националната си валута, обвързана с еврото, е дала обещание да одобри единната валута през 2024 година при настоящия закрепен обменен курс. През май държавното управление в София одобри народен проект за прекосяване към еврото.
За да може Румъния да премине към еврото, би трябвало да осъществим и четирите критерия за конвергенция: сполучливо присъединяване в ERM II (Европейски валутно-курсов механизъм) за минимум две години, ценова непоклатимост, постоянни и устойчиви обществени финанси и дълга, срочен лихвен % от не повече от два процентни пункта над % на трите държави-членки с най-хубави резултати във връзка с ценова непоклатимост.
Държавите-членки на Европейски Съюз, които желаят да преминат към еврото, би трябвало да са постигнали високо равнище на устойчива икономическа конвергенция, което се преглежда в отчета за конвергенция въз основа на критериите за конвергенция.
Тези критерии (наричани още „ Маастрихтски критерии “) са планувани в Договора за действието на Европейския съюз.
Един от критериите за присъединяване в ERM II е Европейския механизъм за валутни курсове. Чрез този механизъм се дефинира централен обменен курс по отношение на еврото и общоприет диапазон на съмнение от ±15 % за валутата на всяка страна отвън еврозоната.
Успешното присъединяване в ERM II в продължение на най-малко две години е един от четирите критерия за конвергенция за прекосяване към еврото. Предполага се, че маржовете на съмнение са спазени и че няма низходяща преоценка на централния паритет през двете години.
Румъния не взе участие в ERM II - вследствие на това не може да премине към еврото. И в случай че би трябвало да взе участие в ERM II от 1 януари 2023 година, ще би трябвало да минат най-малко още две години.
Румъния не дава отговор на критерия за конвергенция във връзка с ценова непоклатимост.
Средният % на инфлация до април 2022 година е 6,4%, много над референтната стойност от 4,9%. В отчета се предвижда, че инфлацията ще продължи да остава над референтната стойност. През ноември инфлацията в Румъния беше 17%. А за идната година анализаторите на CFA, един от най-престижните документи във финансовата сфера, плануват инфлация от 10,68% през идващите 12 месеца в Румъния.
Румъния не дава отговор на критерия за конвергенция във връзка с постоянни обществени финанси. Букурещ е подложен на процедура за несъразмерен недостиг, базирайки се на развиването преди пандемията. През 2021 година има усъвършенстване и през 2022 година Европейската комисия пресмята, че общият обществен недостиг ще намалее до 7,5% от Брутният вътрешен продукт, а през 2023 година до 6,3%. Но делът на държавния дълг в Брутният вътрешен продукт тази година приближава 50%. А през 2023 година рискува даже да доближи 52,6%.
Докладът предвижда, че както през 2022 година, по този начин и през идната година Румъния рискува да не съблюдава фискалните цели, открити в Препоръката на Европейския съвет. Освен това годишните бюджети на Румъния непрестанно са в несъгласие с националните фискални правила и не се основават на средносрочни бюджетни тактики.
Средният дълготраен лихвен % в Румъния през фискалната година, приключваща през април 2022 година, е 4,7%, до момента в който референтната стойност е 2,6%. През април 2022 година дълготрайният лихвен % доближи 6,6%.
Критерият гласи, че през интервал от една година преди инспекцията държава-членка е имала междинен дълготраен номинален лихвен %, който не може да надвишава с повече от 2% този на най-вече три държави-членки, които са записали най-хубави резултати в ценовата непоклатимост. Лихвените проценти се пресмятат въз основата на дълготрайни държавни облигации или сравними скъпи бумаги, като се вземат поради разликите в националните дефиниции.
През 2018 година Румъния е изпълнила единствено един аршин, обвързван с обществените финанси.
През ноември тази година министърът на финансите Адриан Качиу разгласи датата, на която счита, че Румъния ще се причисли към еврото.
Последвайте Епицентър.БГ към този момент и в и !
Според отчета за конвергенция Румъния не дава отговор на нито един от четирите критерия за конвергенция, нужни за прекосяване към еврото. Това написа в собствен разбор румънският вестник " Адеварул ".
Всъщност единствената страна от седемте включени в отчета, която ще премине към еврото от 1 януари 2023 година, е Хърватия, макар че тя влезе в Европейски Съюз доста след нас.
Миналия уикенд анализаторите на Reuters разясниха, че тази страна към този момент е почнала да приготвя банкомати за прекосяване към еврото. По този метод броят на банкоматите в Хърватия, отпускащи националната валута куна, беше доста понижен преди присъединението към еврото.
В средата на този месец банките в Хърватия започнаха да изтеглят почти 2700 от 4000 банкомата, които съществуват в страната, с концепцията да ги приготвят да могат да раздават евро от идващия месец. Асоциацията на банките в Хърватия даже е съставила интерактивна карта на всички банкомати, с цел да помогне на хората да намерят най-близката работеща машина.
Що се отнася до валутата, която хората могат да употребяват, и куната, и еврото ще бъдат в обращение от 1 януари до среднощ на 14 януари.
След това в Хърватия ще се употребява единствено евро. Хърватия е член на Европейския съюз от 2013 година и ще стане втората страна от някогашна Югославия след Словения, която ще се причисли към еврозоната. На 1 януари 2023 година ръководителят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и хърватският министър председател Андрей Пленкович имат намерение да създадат къса разходка по улиците на Загреб и да изпият кафе, с цел да платят в евро, сподели Ройтерс, откакто няколко дни.
Според Wall-Street, България, най-бедната страна-членка на Европейския съюз, която към този момент има националната си валута, обвързана с еврото, е дала обещание да одобри единната валута през 2024 година при настоящия закрепен обменен курс. През май държавното управление в София одобри народен проект за прекосяване към еврото.
За да може Румъния да премине към еврото, би трябвало да осъществим и четирите критерия за конвергенция: сполучливо присъединяване в ERM II (Европейски валутно-курсов механизъм) за минимум две години, ценова непоклатимост, постоянни и устойчиви обществени финанси и дълга, срочен лихвен % от не повече от два процентни пункта над % на трите държави-членки с най-хубави резултати във връзка с ценова непоклатимост.
Държавите-членки на Европейски Съюз, които желаят да преминат към еврото, би трябвало да са постигнали високо равнище на устойчива икономическа конвергенция, което се преглежда в отчета за конвергенция въз основа на критериите за конвергенция.
Тези критерии (наричани още „ Маастрихтски критерии “) са планувани в Договора за действието на Европейския съюз.
Един от критериите за присъединяване в ERM II е Европейския механизъм за валутни курсове. Чрез този механизъм се дефинира централен обменен курс по отношение на еврото и общоприет диапазон на съмнение от ±15 % за валутата на всяка страна отвън еврозоната.
Успешното присъединяване в ERM II в продължение на най-малко две години е един от четирите критерия за конвергенция за прекосяване към еврото. Предполага се, че маржовете на съмнение са спазени и че няма низходяща преоценка на централния паритет през двете години.
Румъния не взе участие в ERM II - вследствие на това не може да премине към еврото. И в случай че би трябвало да взе участие в ERM II от 1 януари 2023 година, ще би трябвало да минат най-малко още две години.
Румъния не дава отговор на критерия за конвергенция във връзка с ценова непоклатимост.
Средният % на инфлация до април 2022 година е 6,4%, много над референтната стойност от 4,9%. В отчета се предвижда, че инфлацията ще продължи да остава над референтната стойност. През ноември инфлацията в Румъния беше 17%. А за идната година анализаторите на CFA, един от най-престижните документи във финансовата сфера, плануват инфлация от 10,68% през идващите 12 месеца в Румъния.
Румъния не дава отговор на критерия за конвергенция във връзка с постоянни обществени финанси. Букурещ е подложен на процедура за несъразмерен недостиг, базирайки се на развиването преди пандемията. През 2021 година има усъвършенстване и през 2022 година Европейската комисия пресмята, че общият обществен недостиг ще намалее до 7,5% от Брутният вътрешен продукт, а през 2023 година до 6,3%. Но делът на държавния дълг в Брутният вътрешен продукт тази година приближава 50%. А през 2023 година рискува даже да доближи 52,6%.
Докладът предвижда, че както през 2022 година, по този начин и през идната година Румъния рискува да не съблюдава фискалните цели, открити в Препоръката на Европейския съвет. Освен това годишните бюджети на Румъния непрестанно са в несъгласие с националните фискални правила и не се основават на средносрочни бюджетни тактики.
Средният дълготраен лихвен % в Румъния през фискалната година, приключваща през април 2022 година, е 4,7%, до момента в който референтната стойност е 2,6%. През април 2022 година дълготрайният лихвен % доближи 6,6%.
Критерият гласи, че през интервал от една година преди инспекцията държава-членка е имала междинен дълготраен номинален лихвен %, който не може да надвишава с повече от 2% този на най-вече три държави-членки, които са записали най-хубави резултати в ценовата непоклатимост. Лихвените проценти се пресмятат въз основата на дълготрайни държавни облигации или сравними скъпи бумаги, като се вземат поради разликите в националните дефиниции.
През 2018 година Румъния е изпълнила единствено един аршин, обвързван с обществените финанси.
През ноември тази година министърът на финансите Адриан Качиу разгласи датата, на която счита, че Румъния ще се причисли към еврото.
Последвайте Епицентър.БГ към този момент и в и !
Източник: epicenter.bg
КОМЕНТАРИ