Трябва ли да се закрият домове за деца у нас? Вниманието - към по...
Според данни на Национален статистически институт за 2024 година у нас има 3 заведения по медико-социални грижи за изоставени деца. Техният потенциал е 352 места, като в границите на годината постъпилите малолетни са 253, а в институциите в края на годината общият брой на настанените е 119 деца. Темата дали би трябвало да се закрият домовете разясниха в студиото на „ Социална мрежа ” Евгения Тонева от Ноу-хау центъра за различни грижи за деца и Жени Шеир, началник на стратегия „ Генерация ”.
„ Трябва да се разясни, че децата над 14-годишна възраст имат право да напущат и сами тези центрове за настаняване от фамилен вид. По-скоро бих споделила, че би трябвало в общините да вършат по-сериозни разбори за това какви са потребностите на младежите. Да имат опция да посещават най-различни мероприятия. Грижата за сигурността на тези деца е на цялото общество ”, счита Жени Шеир.
Според Шеир социалните услуги не са задоволително финансирани.
„ В тях има дефицит на щатове и тук-там проблем с квалификацията на фрагментите. Точно за това се опитваме да въведем присъединяване на доброволци. Младежите от домове живеят в един относително изолиран, затворен свят. Не можем да кажем, че не са добре обгрижени, само че всички си даваме сметка, че това безусловно не е задоволително ”, добави тя.
„ Има доста огромно многообразие от правила, които са основани с цел да обезпечат сигурност на децата в домовете. Също в тези центрове за настаняване има и непрестанно наличие на възрастни. Често има видеонаблюдение. Но при всичко това тези центрове не са затвори и децата могат да излизат. Когато нямат родители, които да са ангажирани непрестанно с тях, придобиването на обществени умения е доста, доста мъчно ”, твърди Евгения Тонева.
„ Вниманието би трябвало да е ориентирано не толкоз към самото закриване на домовете, а към изискванията на живот и опциите, които се дават на децата на местата, където те живеят. Разбира се, значимо е да бъде маркирано, че спрямо преди 15 години, когато стартира процеса на деинституционализация в България, общият потенциал за настаняване в подобен вид заведения, е на половина по-нисък. Близо една трета от услугите са ситуирани в села, в дребни обитаеми места с безусловно затихващи функционалности, където постоянно живеят по 20-30-40 деца, което не трансформира изключително опциите им да преодоляват обществената изолираност ”, сподели още тя.
„ Трябва да се разясни, че децата над 14-годишна възраст имат право да напущат и сами тези центрове за настаняване от фамилен вид. По-скоро бих споделила, че би трябвало в общините да вършат по-сериозни разбори за това какви са потребностите на младежите. Да имат опция да посещават най-различни мероприятия. Грижата за сигурността на тези деца е на цялото общество ”, счита Жени Шеир.
Според Шеир социалните услуги не са задоволително финансирани.
„ В тях има дефицит на щатове и тук-там проблем с квалификацията на фрагментите. Точно за това се опитваме да въведем присъединяване на доброволци. Младежите от домове живеят в един относително изолиран, затворен свят. Не можем да кажем, че не са добре обгрижени, само че всички си даваме сметка, че това безусловно не е задоволително ”, добави тя.
„ Има доста огромно многообразие от правила, които са основани с цел да обезпечат сигурност на децата в домовете. Също в тези центрове за настаняване има и непрестанно наличие на възрастни. Често има видеонаблюдение. Но при всичко това тези центрове не са затвори и децата могат да излизат. Когато нямат родители, които да са ангажирани непрестанно с тях, придобиването на обществени умения е доста, доста мъчно ”, твърди Евгения Тонева.
„ Вниманието би трябвало да е ориентирано не толкоз към самото закриване на домовете, а към изискванията на живот и опциите, които се дават на децата на местата, където те живеят. Разбира се, значимо е да бъде маркирано, че спрямо преди 15 години, когато стартира процеса на деинституционализация в България, общият потенциал за настаняване в подобен вид заведения, е на половина по-нисък. Близо една трета от услугите са ситуирани в села, в дребни обитаеми места с безусловно затихващи функционалности, където постоянно живеят по 20-30-40 деца, което не трансформира изключително опциите им да преодоляват обществената изолираност ”, сподели още тя.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ