Екзакта: Само 23,2% от българите биха се ваксинирали срещу COVID-19
Според данни на "Екзакта " 23,2% от българите показват, че биха се ваксинирали против COVID-19, 41,1% декларират, че не биха го създали, а 35,7% се двоумят и, с цел да решат дали да се имунизират, се нуждаят от повече информация за успеваемостта на имунизациите и за страничните им дейности.
Това демонстрира национално проучване на "Екзакта Рисърч Груп ", извършено в интервала 5 - 12 декември 2020 година, като на квотен принцип (по пол, възраст и вид обитаемо място) са подбрани и интервюирани "лице в лице " 1025 пълнолетни българи в 70 обитаеми места на страната, съобщи Българска телеграфна агенция.
По-често са склонни да се имунизират мъже, хора на възраст сред 40 и 60 години и поданици на столицата. Най-често показват, че не биха се ваксинирали хора от градовете-областни центрове.
79,6% от българите утвърждават въведените от държавното управление ограничения за ограничение на разпространяването на COVID-19 у нас от 27 ноември до 21 декември, а 20,4% са срещу тях. Против ограниченията са най-често младежи на възраст под 30 години (37%от тях), нискообразовани и небогати респонденти. Най-много съперници на ограниченията има измежду живеещите в градовете-областни центрове и измежду жителите на дребните градове на страната.
94,9% от участвалите в актуалното проучване настояват, че съблюдават въведените от държавното управление ограничения, а 5,1% показват, че не ги съблюдават. По-често ограниченията не се съблюдават от мъже, от хора на възраст под 40 години, от нискообразовани, от небогати, от роми и от поданици на дребните градове и на селата.
По-голямата част от респондентите - 69,5%, настояват, че имат вяра на формалната информация за разпространяването на COVID-19 у нас, а 30,5% не имат вяра (като по-често не имат вяра представители на тези групи и прослойки, които не съблюдават мерките).
В декемврийското си национално представително проучване "Екзакта " записва забележителен превес на неинтересуващите се от политиката у нас българи (74,5%) над интересуващите се (25,5%).
17,6% от интервюираните се самоопределят като трайно неинтересуващи се от политиката у нас. Сред тях по-често са млади и нискообразовани хора, роми и поданици на селата. 34% дефинират интереса си към политиката като слаб, освен това отдавна насам. Други 22,9% декларират, че в последно време са изгубили интерес към политиката у нас, като по-често това настояват дами, хора на възраст сред 40 и 60 година, респонденти със стандарт над междинния, само че и извънредно небогати българи, както и поданици на селата.
Едва 7,7% от интервюираните показват, че в последно време пораства ползата им към политиката. Това са най-вече образовани хора и десни гласоподаватели. 17,8 % са българите, които настояват, че по принцип доста се интересуват от политика и резервират и все още този си интерес.
От началото на митингите (през юни т.г.) социолозите записват спад в утвърждението на множеството държавни институции и растеж на отрицателните оценки за тях. Това важи най-много за Народното събрание, съда, прокуратурата и държавното управление. В края на 2020 година най-одобрявани са БПЦ, армията и полицията (като при тях утвърждението е по-висок дял от неодобрението), а минимум одобрявани са съдът, прокуратурата и Народното събрание. Парламентът е институцията с най-високо отрицание през 2020 година Съотношението на одобряващи и неодобряващи работата на Народното събрание през декември е 19,1% към 69,1%, при съда това съответствие е 16,3% към 61,4 %, а по отношение на прокуратурата е 20 % към 57,2 %.
Правителството губи 6 % утвърждение от началото на митингите и прибавя близо 10 % отрицание за същия интервал. Неодобрението към работата на кабинета през декември е доста по-висок дял от утвърждението (61,3 % към 28,4%).
Одобрението към президента Румен Радев
Румен Георгиев Радев е български боен, генерал-майор от запаса. Бивш пълководец на през декември е 50,9 %, а неодобрението - 37,6 %. За последната година той губи 10 % утвърждение и прибавя 12 % отрицание.
От началото на митингите се трансформират по-видимо и публичните настройки към ръководещите. Председателят на Народното събрание Цвета Караянчева
Цвета Вълчева Караянчева е български политик. Народен представител от парламентарната група на прибавя 16% отрицание за последните месеци и през декември неодобряващите я са 59,6 %, а одобряващите я са 22,3 %. Висока е поддръжката за нея в ГЕРБ - утвърждават я 77 % от гласоподавателите на партията. Премиерът Бойко Борисов 
Бойко Методиев Борисов е министър-председател на Република България. Роден е на 13 юни 1959 г губи 8 % утвърждение от началото на митингите. През декември той е одобряван от 31,6 %от българите, а неодобряващите го са 60,7%. Борисов е одобряван от 95 % от гласоподавателите на ГЕРБ. Главният прокурор през декември е одобряван от 22,3 %, а неодобрението му е 57,7 %.
Корнелия Нинова
Корнелия Нинова е български политик от Българска социалистическа партия, член на Парламентарната група на Коалиция за като ръководител на парламентарна група е с утвърждение от 23,4 %, следвана от Даниела Дариткова 
Д-р Даниела Атанасова Дариткова - Проданова е родена на 28 септември 1966 година. На 29 март 2019 година е с 22 % утвърждение. Нинова леко покачва утвърждението си в края на годината, като с 3-4% спада неодобрението към нея след преизбирането й за водач на Българска социалистическа партия. Понастоящем я утвърждават 88 % от гласоподавателите на Българска социалистическа партия, показват от "Екзакта ".
С приближаването на постоянните парламентарни избори нараства публичната убеденост, че ГЕРБ ще изкара цялостния си управнически мандат. Делът на очакващите ГЕРБ да приключи до дъно мандата си по данни на Екзакта от юни т.г. е бил 57%, а през декември е към този момент 64 %. Допускащите опцията за предварителни парламентарни избори са намалели двойно през декември спрямо юни (8 % против 16 %).
Отговорите на открит електорален въпрос в актуалното проучване демонстрират, че сигурни участници в идващ парламент са ГЕРБ, Българска социалистическа партия, "Има подобен народ " и Движение за права и свободи, съгласно данните на "Екзакта ". Разликата сред електоралната поддръжка за ГЕРБ и Българска социалистическа партия е от порядъка на 2% (18,6% и 16,5 %). Според "Екзакта " "Има подобен народ " са трети с 9 %. На 5,4 % възлиза електоралната тежест на Движение за права и свободи. Шансове за идващ парламент имат Демократична България с 3,9 % електорален дял и Обединени патриоти - с 3,5 %. Потенциалът на Демократична България и Оперативна програма би могъл да работи за тях в идващите месеци, разясняват социолозите.
Лек растеж бележи електоратът на групировката на М.Манолова е посочвана като независима партия отвън коментираните съдружни формати с нейно присъединяване. "Републиканци за България " на Цветан Цветанов
Цветан Генчев Цветанов е роден на 8 април 1965 година в София. През 1987 година Цветанов постъпва на работа получава 2,4 % електорална тежест три месеца след основаването си. По-малките партии имат капацитет, който следва да забележим дали ще усвоят в идващите месеци, означават от "Екзакта ".
Социолозите са тествали и настройките към позицията на България във връзка с Република Северна Македония. Според 46 % от българите не би трябвало да даваме втори късмет на РСМ да стартира договаряния с Европейски Съюз, до момента в който не бъдат дефинитивно позволени противоречивите въпроси. Сред останалите 53 % от интервюираните се обособяват две нюансирани позиции. Първата е по-мека - 14 % биха дали втори късмет на Македония до края на годината, в случай че РСМ показва положително отношение и заявява подготвеност да взема решение противоречивите въпроси, а втората е по-твърда - 39 % биха дали втори късмет на РСМ по-нататък във времето само в случай че има съответни доказателства, че се вземат решение противоречивите въпроси сред двете страни.
Това демонстрира национално проучване на "Екзакта Рисърч Груп ", извършено в интервала 5 - 12 декември 2020 година, като на квотен принцип (по пол, възраст и вид обитаемо място) са подбрани и интервюирани "лице в лице " 1025 пълнолетни българи в 70 обитаеми места на страната, съобщи Българска телеграфна агенция.
По-често са склонни да се имунизират мъже, хора на възраст сред 40 и 60 години и поданици на столицата. Най-често показват, че не биха се ваксинирали хора от градовете-областни центрове.
79,6% от българите утвърждават въведените от държавното управление ограничения за ограничение на разпространяването на COVID-19 у нас от 27 ноември до 21 декември, а 20,4% са срещу тях. Против ограниченията са най-често младежи на възраст под 30 години (37%от тях), нискообразовани и небогати респонденти. Най-много съперници на ограниченията има измежду живеещите в градовете-областни центрове и измежду жителите на дребните градове на страната.
94,9% от участвалите в актуалното проучване настояват, че съблюдават въведените от държавното управление ограничения, а 5,1% показват, че не ги съблюдават. По-често ограниченията не се съблюдават от мъже, от хора на възраст под 40 години, от нискообразовани, от небогати, от роми и от поданици на дребните градове и на селата.
По-голямата част от респондентите - 69,5%, настояват, че имат вяра на формалната информация за разпространяването на COVID-19 у нас, а 30,5% не имат вяра (като по-често не имат вяра представители на тези групи и прослойки, които не съблюдават мерките).
В декемврийското си национално представително проучване "Екзакта " записва забележителен превес на неинтересуващите се от политиката у нас българи (74,5%) над интересуващите се (25,5%).
17,6% от интервюираните се самоопределят като трайно неинтересуващи се от политиката у нас. Сред тях по-често са млади и нискообразовани хора, роми и поданици на селата. 34% дефинират интереса си към политиката като слаб, освен това отдавна насам. Други 22,9% декларират, че в последно време са изгубили интерес към политиката у нас, като по-често това настояват дами, хора на възраст сред 40 и 60 година, респонденти със стандарт над междинния, само че и извънредно небогати българи, както и поданици на селата.
Едва 7,7% от интервюираните показват, че в последно време пораства ползата им към политиката. Това са най-вече образовани хора и десни гласоподаватели. 17,8 % са българите, които настояват, че по принцип доста се интересуват от политика и резервират и все още този си интерес.
От началото на митингите (през юни т.г.) социолозите записват спад в утвърждението на множеството държавни институции и растеж на отрицателните оценки за тях. Това важи най-много за Народното събрание, съда, прокуратурата и държавното управление. В края на 2020 година най-одобрявани са БПЦ, армията и полицията (като при тях утвърждението е по-висок дял от неодобрението), а минимум одобрявани са съдът, прокуратурата и Народното събрание. Парламентът е институцията с най-високо отрицание през 2020 година Съотношението на одобряващи и неодобряващи работата на Народното събрание през декември е 19,1% към 69,1%, при съда това съответствие е 16,3% към 61,4 %, а по отношение на прокуратурата е 20 % към 57,2 %.
Правителството губи 6 % утвърждение от началото на митингите и прибавя близо 10 % отрицание за същия интервал. Неодобрението към работата на кабинета през декември е доста по-висок дял от утвърждението (61,3 % към 28,4%).
Одобрението към президента Румен Радев
Румен Георгиев Радев е български боен, генерал-майор от запаса. Бивш пълководец на през декември е 50,9 %, а неодобрението - 37,6 %. За последната година той губи 10 % утвърждение и прибавя 12 % отрицание. От началото на митингите се трансформират по-видимо и публичните настройки към ръководещите. Председателят на Народното събрание Цвета Караянчева
Цвета Вълчева Караянчева е български политик. Народен представител от парламентарната група на прибавя 16% отрицание за последните месеци и през декември неодобряващите я са 59,6 %, а одобряващите я са 22,3 %. Висока е поддръжката за нея в ГЕРБ - утвърждават я 77 % от гласоподавателите на партията. Премиерът Бойко Борисов Бойко Методиев Борисов е министър-председател на Република България. Роден е на 13 юни 1959 г губи 8 % утвърждение от началото на митингите. През декември той е одобряван от 31,6 %от българите, а неодобряващите го са 60,7%. Борисов е одобряван от 95 % от гласоподавателите на ГЕРБ. Главният прокурор през декември е одобряван от 22,3 %, а неодобрението му е 57,7 %. Корнелия Нинова
Корнелия Нинова е български политик от Българска социалистическа партия, член на Парламентарната група на Коалиция за като ръководител на парламентарна група е с утвърждение от 23,4 %, следвана от Даниела Дариткова Д-р Даниела Атанасова Дариткова - Проданова е родена на 28 септември 1966 година. На 29 март 2019 година е с 22 % утвърждение. Нинова леко покачва утвърждението си в края на годината, като с 3-4% спада неодобрението към нея след преизбирането й за водач на Българска социалистическа партия. Понастоящем я утвърждават 88 % от гласоподавателите на Българска социалистическа партия, показват от "Екзакта ". С приближаването на постоянните парламентарни избори нараства публичната убеденост, че ГЕРБ ще изкара цялостния си управнически мандат. Делът на очакващите ГЕРБ да приключи до дъно мандата си по данни на Екзакта от юни т.г. е бил 57%, а през декември е към този момент 64 %. Допускащите опцията за предварителни парламентарни избори са намалели двойно през декември спрямо юни (8 % против 16 %).
Отговорите на открит електорален въпрос в актуалното проучване демонстрират, че сигурни участници в идващ парламент са ГЕРБ, Българска социалистическа партия, "Има подобен народ " и Движение за права и свободи, съгласно данните на "Екзакта ". Разликата сред електоралната поддръжка за ГЕРБ и Българска социалистическа партия е от порядъка на 2% (18,6% и 16,5 %). Според "Екзакта " "Има подобен народ " са трети с 9 %. На 5,4 % възлиза електоралната тежест на Движение за права и свободи. Шансове за идващ парламент имат Демократична България с 3,9 % електорален дял и Обединени патриоти - с 3,5 %. Потенциалът на Демократична България и Оперативна програма би могъл да работи за тях в идващите месеци, разясняват социолозите.
Лек растеж бележи електоратът на групировката на М.Манолова е посочвана като независима партия отвън коментираните съдружни формати с нейно присъединяване. "Републиканци за България " на Цветан Цветанов
Цветан Генчев Цветанов е роден на 8 април 1965 година в София. През 1987 година Цветанов постъпва на работа получава 2,4 % електорална тежест три месеца след основаването си. По-малките партии имат капацитет, който следва да забележим дали ще усвоят в идващите месеци, означават от "Екзакта ". Социолозите са тествали и настройките към позицията на България във връзка с Република Северна Македония. Според 46 % от българите не би трябвало да даваме втори късмет на РСМ да стартира договаряния с Европейски Съюз, до момента в който не бъдат дефинитивно позволени противоречивите въпроси. Сред останалите 53 % от интервюираните се обособяват две нюансирани позиции. Първата е по-мека - 14 % биха дали втори късмет на Македония до края на годината, в случай че РСМ показва положително отношение и заявява подготвеност да взема решение противоречивите въпроси, а втората е по-твърда - 39 % биха дали втори късмет на РСМ по-нататък във времето само в случай че има съответни доказателства, че се вземат решение противоречивите въпроси сред двете страни.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ