Бързане за парламента: Натиск върху партиите или нови избори в края на юли?
Според Даниел Смилов - политолог и специалист по конституционно право, президентът се пробва оптимално бързо да се стигне до привикване на Народното събрание, без нищо да постанова това.
" Целта на президента е или да окаже напън върху партиите, или бързо да се стигне до нови избори ", уточни той в студиото на " Тази заран ".
" Не е обичайно и християнско да се подхващат такива дейности през Страстната седмица ", добави проф. Михаил Константинов, бивш ръководител на " Информационно обслужване ".
Доц. Татяна Буруджиева също поддържа тяхното мнение, че е неуместно да се привиква с такава скорост в този интервал.
" Може би е водещо желанието да има три седмици до края на април. И в случай че не се сформира кабинет, в края на юли да има избори ", уточни тя.
„ Тежестта на мандатите за всички партии е една и съща. Измерена в гласове, тя е към 9750 гласа. Гласовете, които създават мандати, са към 2,4 млн, а мандатите са 240. Единствено във Видин гласовете се преразпределят малко по-различно, тъй като няма население. Там 7000 гласа носят един мандат “, изясни пред bTV проф. Михаил Константинов.
„ Трябва да създадем оценка на въвеждането още веднъж на хартиената бюлетин. Тя не подвигна изборна интензивност, коeто се очакваше. А сътвори един куп проблеми с бюлетините. Отново се сътвори среда, в която ще могат да се правят голям брой операции. Машинният избор беше махнат поради съображения, които не бяха емпирично доказани “, уточни Даниел Смилов.
„ Не можем да приказваме дали интензивността е повлияна, или не, след въвеждането на хартиената бюлетина. Проблемът е в кодирането и в отвратителния протокол, който е безусловно безразсъден и ЦИК не си свърши въобще работата. Колкото могат да се правят операции с хартиената бюлетина, толкоз могат да се правят и с машините. Манипулациите са главно в следения избор “, съобщи доцент Татяна Буруджиева, политолог.
" Целта на президента е или да окаже напън върху партиите, или бързо да се стигне до нови избори ", уточни той в студиото на " Тази заран ".
" Не е обичайно и християнско да се подхващат такива дейности през Страстната седмица ", добави проф. Михаил Константинов, бивш ръководител на " Информационно обслужване ".
Доц. Татяна Буруджиева също поддържа тяхното мнение, че е неуместно да се привиква с такава скорост в този интервал.
" Може би е водещо желанието да има три седмици до края на април. И в случай че не се сформира кабинет, в края на юли да има избори ", уточни тя.
„ Тежестта на мандатите за всички партии е една и съща. Измерена в гласове, тя е към 9750 гласа. Гласовете, които създават мандати, са към 2,4 млн, а мандатите са 240. Единствено във Видин гласовете се преразпределят малко по-различно, тъй като няма население. Там 7000 гласа носят един мандат “, изясни пред bTV проф. Михаил Константинов.
„ Трябва да създадем оценка на въвеждането още веднъж на хартиената бюлетин. Тя не подвигна изборна интензивност, коeто се очакваше. А сътвори един куп проблеми с бюлетините. Отново се сътвори среда, в която ще могат да се правят голям брой операции. Машинният избор беше махнат поради съображения, които не бяха емпирично доказани “, уточни Даниел Смилов.
„ Не можем да приказваме дали интензивността е повлияна, или не, след въвеждането на хартиената бюлетина. Проблемът е в кодирането и в отвратителния протокол, който е безусловно безразсъден и ЦИК не си свърши въобще работата. Колкото могат да се правят операции с хартиената бюлетина, толкоз могат да се правят и с машините. Манипулациите са главно в следения избор “, съобщи доцент Татяна Буруджиева, политолог.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ