Натиск върху партиите или нови избори в края на юли? Защо е бързането с парламента?
Според Даниел Смилов – политолог и специалист по конституционно право, президентът се пробва оптимално бързо да се стигне до, без нищо да постанова това.
„ Целта на президента е или да окаже напън върху партиите, или бързо да се стигне до нови избори “, уточни той пред bTV.
„ Не е обичайно и християнско да се подхващат такива дейности през Страстната седмица “, добави проф. Михаил Константинов, някогашен ръководител на „ Информационно обслужване “.
„ Единият път даде четири месеца да разтягат локуми, а в този момент единствено 4 дни “, означи Константинов.
Доц. Татяна Буруджиева също поддържа тяхното мнение, че е неуместно Народното събрание да се привиква с такава скорост в този интервал.
„ Може би е водещо желанието да има три седмици до края на април. И в случай че не се сформира кабинет, в края на юли да има избори. Предполагам, че това е едно от нещата, което се разисква сега “, уточни тя.
„ На президента ще му отива да подтиква процеса по основаване на държавно управление “, сподели още доцент Буруджиева.
„ Тежестта на мандатите за всички партии е една и съща. Измерена в гласове, тя е към 9750 гласа. Гласовете, които създават мандати, са към 2,4 млн., а мандатите са 240. Единствено във Видин гласовете се преразпределят малко по-различно. Там 7000 гласа носят един мандат, тъй като популацията е за 3 мандата, а не 4 “, изясни проф. Михаил Константинов.
„ Трябва да създадем оценка на въвеждането още веднъж на хартиената бюлетина. Тя не подвигна изборната интензивност, коeто се очакваше. А сътвори един куп проблеми с бюлетините. Отново се сътвори среда, в която ще могат да се правят голям брой операции. Машинният избор беше махнат поради съображения, които не бяха емпирично доказани. Той беше крачка напред, а в този момент още веднъж се върнахме обратно “, уточни Даниел Смилов.
„ Не можем да приказваме дали интензивността е повлияна, или не, след въвеждането на хартиената бюлетина. Убедена съм, че щяхме да имаме по-ниска изборна интензивност, в случай че нямахме книжен избор. Проблемът е в кодирането и в отвратителния протокол, който е безусловно безразсъден и ЦИК не си свърши въобще работата. Колкото могат да се правят операции с хартиената бюлетина, толкоз могат да се правят и с машините. Манипулациите са главно в следения избор “, съобщи политологът доцент Татяна Буруджиева.
„ Българските политици са длъжници на българския народ и е време да си върнат дълга “, безапелационен бе проф. Константинов.
„ Целта на президента е или да окаже напън върху партиите, или бързо да се стигне до нови избори “, уточни той пред bTV.
„ Не е обичайно и християнско да се подхващат такива дейности през Страстната седмица “, добави проф. Михаил Константинов, някогашен ръководител на „ Информационно обслужване “.
„ Единият път даде четири месеца да разтягат локуми, а в този момент единствено 4 дни “, означи Константинов.
Доц. Татяна Буруджиева също поддържа тяхното мнение, че е неуместно Народното събрание да се привиква с такава скорост в този интервал.
„ Може би е водещо желанието да има три седмици до края на април. И в случай че не се сформира кабинет, в края на юли да има избори. Предполагам, че това е едно от нещата, което се разисква сега “, уточни тя.
„ На президента ще му отива да подтиква процеса по основаване на държавно управление “, сподели още доцент Буруджиева.
„ Тежестта на мандатите за всички партии е една и съща. Измерена в гласове, тя е към 9750 гласа. Гласовете, които създават мандати, са към 2,4 млн., а мандатите са 240. Единствено във Видин гласовете се преразпределят малко по-различно. Там 7000 гласа носят един мандат, тъй като популацията е за 3 мандата, а не 4 “, изясни проф. Михаил Константинов.
„ Трябва да създадем оценка на въвеждането още веднъж на хартиената бюлетина. Тя не подвигна изборната интензивност, коeто се очакваше. А сътвори един куп проблеми с бюлетините. Отново се сътвори среда, в която ще могат да се правят голям брой операции. Машинният избор беше махнат поради съображения, които не бяха емпирично доказани. Той беше крачка напред, а в този момент още веднъж се върнахме обратно “, уточни Даниел Смилов.
„ Не можем да приказваме дали интензивността е повлияна, или не, след въвеждането на хартиената бюлетина. Убедена съм, че щяхме да имаме по-ниска изборна интензивност, в случай че нямахме книжен избор. Проблемът е в кодирането и в отвратителния протокол, който е безусловно безразсъден и ЦИК не си свърши въобще работата. Колкото могат да се правят операции с хартиената бюлетина, толкоз могат да се правят и с машините. Манипулациите са главно в следения избор “, съобщи политологът доцент Татяна Буруджиева.
„ Българските политици са длъжници на българския народ и е време да си върнат дълга “, безапелационен бе проф. Константинов.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ