Без петрол и в мрак: Куба прави една от най-бързите соларни револ...
Според CNN точно рецесията форсира трансформацията. Натискът от Съединени американски щати, лимитираният достъп до нефт и разпадащата се електропреносна мрежа тласкат Куба към всеобщи вложения във възобновима сила.
След петрола пристигна мракът
Десетилетия наред Куба разчиташе съвсем напълно на вносен нефт. През Студената война главният снабдител беше Съветският съюз. След разпадането му Хавана се обърна към Венецуела. В подмяна на нефт Куба изпращаше лекари и медицински експерти.
Тази скица обаче се срина.
След като администрацията на Доналд Тръмп ускори натиска против Венецуела и прекъсна петролните доставки, Куба остана без главния си енергиен източник. Малко по-късно други страни, в това число Мексико, също ограничиха износа след американски закани за спомагателни мита.
Резултатът беше безпорядък.
През март страната претърпя три национални прекъсвания на тока. Болници ограничиха интервенции. Боклукът стартира да се натрупа по улиците. Хора палеха дърва, с цел да готвят.
За мнозина това е най-тежката енергийна рецесия в Куба от десетилетия.
Китай влиза със слънчеви панели
Докато електросистемата се разпада, Китай последователно се трансформира в основен сътрудник на Хавана.
Само за две години вносът на китайски слънчеви панели и акумулатори е скочил трагично. През 2023 година Куба е внесла слънчево съоръжение за към 3 млн. $. През 2025 година сумата ще доближи 117 млн. $.
С китайска помощ страната построява 92 слънчеви парка до 2028 година Те би трябвало да обезпечат общ потенциал от 2 гигавата — задоволителен за над 1,5 млн. семейства.
Първият огромен парк беше открит през 2025 година от президента Мигел Диас-Канел. Днес към този момент работят към 50 слънчеви централи в разнообразни елементи на острова.
„ Една от най-бързите слънчеви революции в света “
Според специалисти темпото е изненадващо.
Само за последните 12 месеца Куба е конфигурирала към 1 гигават слънчеви мощности. Делът на възобновимата сила в страната е повишен от 3% през 2024 година до към 10% през днешния ден.
„ Това е в действителност доста взрив “, споделя анализаторът Крис Греъм от енергийния мозъчен концерн Ember.
Според икономиста Кевин Кешман слънчевата сила може да понижи зависимостта на Куба от вносни горива и да отслаби американския напън върху страната.
„ Така се отстранява един от главните принадлежности за насила “, счита той.
Големият проблем — парите
Оптимизмът обаче има граници. Експерти предизвестяват, че слънчевите паркове към момента не могат да решат рецесията. Те са дребни, разпръснати и създават ток единствено денем. Страната има потребност и от големи системи за предпазване на сила.
Най-голямото затруднение обаче са парите.
Според оценки ще са нужни към 8 милиарда $, с цел да може Куба да създава съвсем цялото си електричество от възобновими източници. За изцяло „ зелена “ електросистема сумата може да доближи 19 милиарда $.
„ Държавата е банкрутирала. Хората не могат да си го разрешат. Въпросът е кой ще заплати “, споделя енергийният специалист Хорхе Пиньон.
Обикновените хора още чакат смяната
За доста кубинци слънчевата гражданска война към момента е далечна концепция.
В град Санта Клара към този момент работят станции за зареждане със слънчева сила. Там хората зареждат телефони, акумулатори и електрически мотори.
Но за множеството поданици всекидневието остава мъчно. Соларните системи са прекомерно скъпи, а спиранията на тока стават все по-дълги.
„ Ако попитате елементарния кубинец дали усеща изгода от слънчевата стратегия, най-вероятно ще ви каже „ не “, споделя икономистът Рикардо Торес.
Въпреки това анализатори считат, че Куба към този момент се трансформира в образец за това по какъв начин геополитическите спорове и зависимостта от изкопаеми горива могат ненадейно да ускорят прехода към чиста сила.
След петрола пристигна мракът
Десетилетия наред Куба разчиташе съвсем напълно на вносен нефт. През Студената война главният снабдител беше Съветският съюз. След разпадането му Хавана се обърна към Венецуела. В подмяна на нефт Куба изпращаше лекари и медицински експерти.
Тази скица обаче се срина.
След като администрацията на Доналд Тръмп ускори натиска против Венецуела и прекъсна петролните доставки, Куба остана без главния си енергиен източник. Малко по-късно други страни, в това число Мексико, също ограничиха износа след американски закани за спомагателни мита.
Резултатът беше безпорядък.
През март страната претърпя три национални прекъсвания на тока. Болници ограничиха интервенции. Боклукът стартира да се натрупа по улиците. Хора палеха дърва, с цел да готвят.
За мнозина това е най-тежката енергийна рецесия в Куба от десетилетия.
Китай влиза със слънчеви панели
Докато електросистемата се разпада, Китай последователно се трансформира в основен сътрудник на Хавана.
Само за две години вносът на китайски слънчеви панели и акумулатори е скочил трагично. През 2023 година Куба е внесла слънчево съоръжение за към 3 млн. $. През 2025 година сумата ще доближи 117 млн. $.
С китайска помощ страната построява 92 слънчеви парка до 2028 година Те би трябвало да обезпечат общ потенциал от 2 гигавата — задоволителен за над 1,5 млн. семейства.
Първият огромен парк беше открит през 2025 година от президента Мигел Диас-Канел. Днес към този момент работят към 50 слънчеви централи в разнообразни елементи на острова.
„ Една от най-бързите слънчеви революции в света “
Според специалисти темпото е изненадващо.
Само за последните 12 месеца Куба е конфигурирала към 1 гигават слънчеви мощности. Делът на възобновимата сила в страната е повишен от 3% през 2024 година до към 10% през днешния ден.
„ Това е в действителност доста взрив “, споделя анализаторът Крис Греъм от енергийния мозъчен концерн Ember.
Според икономиста Кевин Кешман слънчевата сила може да понижи зависимостта на Куба от вносни горива и да отслаби американския напън върху страната.
„ Така се отстранява един от главните принадлежности за насила “, счита той.
Големият проблем — парите
Оптимизмът обаче има граници. Експерти предизвестяват, че слънчевите паркове към момента не могат да решат рецесията. Те са дребни, разпръснати и създават ток единствено денем. Страната има потребност и от големи системи за предпазване на сила.
Най-голямото затруднение обаче са парите.
Според оценки ще са нужни към 8 милиарда $, с цел да може Куба да създава съвсем цялото си електричество от възобновими източници. За изцяло „ зелена “ електросистема сумата може да доближи 19 милиарда $.
„ Държавата е банкрутирала. Хората не могат да си го разрешат. Въпросът е кой ще заплати “, споделя енергийният специалист Хорхе Пиньон.
Обикновените хора още чакат смяната
За доста кубинци слънчевата гражданска война към момента е далечна концепция.
В град Санта Клара към този момент работят станции за зареждане със слънчева сила. Там хората зареждат телефони, акумулатори и електрически мотори.
Но за множеството поданици всекидневието остава мъчно. Соларните системи са прекомерно скъпи, а спиранията на тока стават все по-дълги.
„ Ако попитате елементарния кубинец дали усеща изгода от слънчевата стратегия, най-вероятно ще ви каже „ не “, споделя икономистът Рикардо Торес.
Въпреки това анализатори считат, че Куба към този момент се трансформира в образец за това по какъв начин геополитическите спорове и зависимостта от изкопаеми горива могат ненадейно да ускорят прехода към чиста сила.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ