История и създаване на Българското знаме
Според Чл. 166 от конституцията на Република България:
Видът на знамето ни за първи път е дефиниран в член 23 от Търновската конституция: „ българското национално знаме е трицвѣтно и състои отъ бѣлъ, зеленъ и червенъ цвѣтове, сложени хоризонтално “, откакто то е узаконено от Учредителното заседание във Велико Търново на 26 март 1879 година
По-подробно то е разказано в Закона за Държавния щемпел и Националното знаме на Република България
Стандартни мостри за цветовете на националното ни знаме се съхраняват в Комитета по стандартизация и метрология.
Знамето на Търновград – столица на Втората българска страна и на Княжество България в интервала 1878 – 1879 година
До приемането на християнството, както написа в „ Отговорите на папа Николай до българите “, българите са употребявали конската опашка като военно знаме.
Знаме на Второто българско царство (при Иван Шишман) от средновековна карта, формирана от Гилем Солер през 1380 г
Общо взето историческите извори мълчат във връзка с флаговете ни от времето на Първото и Второто българско царство, само че знаем, че след приемането на християнството по земите ни стартират да се употребяват флагове по сходство на византийските.
Знамето на четата на Филип Тотю
През османско време войводите постоянно употребяват зелени флагове с изобразен златен лъв и разнообразни надписи – най-честият от който, несъмнено, е „ Свобода или гибел “. Първият байрак, който употребява и трите цвята – зелено, бяло и алено (подредени в този ред и подредени хоризонтално) – е на двете Български легии на Георги Раковски и се вее през 1861 – 1862 година В друга поредност – червен, бял, зелен – цветовете се употребяват по-късно от четата на Филип Тотю.
Самарското знаме
Знаме на Раковски, БРЦК и доброволците в Сръбско-турската война
Това знаме най-вероятно дължи подредбата на цветовете си на приятеля на Раковски, Димитър Ценович, тъй като щерка му, Любиша Ценович, ушива двете флагове на комитета. То се развява и от руско-българския доброволчески батальон в Сръбско-турската война от 1876.
Знамето на Българското опълчение (Браилският трибагреник), ушито от Стилияна Параскевова, считано за прототип на националното знаме на България
Стиляна Параскевова е щерка на българския родолюбец от Браила Иван Параскевов, на който е и концепцията за знамето като той отделя и нужните за него парични средства. Въпреки това през днешния ден името на Иван Параскевов е съвсем непознато…
Флагът трябвало да бъде развяван на бойното поле – изработен е за потребностите на Българското опълчение в Освободителната руско-турска война. Но той е основан не просто за военно знаме, а и с концепцията да бъде народен знак – по тази причина и върху него е изписано „ България “.
Иван Параскевов е родом от Ямбол (1817 г.), само че се реалокира в румънския град Браила с брат си, Панайот, скрито след опит за нападение против локален шеф – Иван постоянно имал проблеми с турците, поради бунтарското си държание, непокорство и присъединяване си с няколко другари в Бунтовно приятелство. В Румъния Параскевов се замогва и става от пристанищен носач бизнесмен и търговец, след което се дами и се радва на 3 деца.
Карикатура, отпечатана на страница 556 в брой 12 от година първа 20 ноември 1869 на вестник „ Тъпан “. Рисува битките сред русофилите и партията „ Млада България “ при образуването на „ Българското книжовно сдружение “. От една страна са шест члена на Добродетелната дужина, впрегнати от съветския консул bg:Хенрих Офенберг, а Пандели Кисимов гризе кокал. От другата страна са „ Младите “, измежду които са Любен Каравелов и Христо Ботев с Устава на сдружението.
Бунтарското в Иван Параскевов към момента гори даже отвън граница и той постоянно и интензивно подкрепя българската емиграция с дарения, както и българските революционни дейци като Иван Драсов, Светослав Миларов и Георги С. Раковски. Той също по този начин е и един от създателите на Българското книжовно сдружение през 1869 година, което, несъмнено, в следствие ще стане Българска академия на науките.
Материалите за знамето са доставени особено от Виена: копринен плат – атлаз, дребни естествени бисери и сърмени конци, както и ръкохватка с железен връх, направена особено за знамето. 14-годишна Стиляна пък има заданието да сглоби всичко това в един хубав народен знак.
Знамето е дълго 1,98 м и необятно 1,73 м. То не е равно, а е изрязано под форма на лястовича опашка. На зелената част има коронован лъв, висок 60 см и извезан със златни конци, над него има надпис „ БЪЛГАРИЯ “, а под него има различен надпис:
Знамето е подписано в долния ъгъл: „ Стилиана Ив. Параскевова/Браила, 1877 година, априлий “.
…
През 1877 година вестник „ Стара планина “ написа:
Знамето се пази за известно време в Двореца на българския княз в новата столица София. То е занесено в Велико Търново по на гореспоменатото Учредителното заседание, където се разказва. След това се връща за предпазване, дружно с други флагове, в княжеския и царския замък, а през днешния ден е в специфичното вместилище на Националния военноисторически музей още веднъж – дружно с други известни бойни флагове. То се демонстрира единствено при най-тържествени случаи като Гергьовден и днешният празник 3 март.
Стиляна Параскевова е родена на 6 март 1863 година и е най-голямото от трите деца на Иван Параскевов. В памет нейна и на татко й в Ямбол е кръстена улица „ Стиляна Параскевова “, а в София – „ Иван и Стиляна Параскевови “, в квартал Люлин 7.
