Според близо три четвърти от българите или 73,9%, в последните

Според близо три четвърти от българите или 73,9%, в последните седмици има нарастване на цените на стоките и услугите, сочи извод от изследване на организация „ Мяра “. Дяловете са най-сериозни измежду най-възрастните хора, само че не са дребни даже измежду последователите на в този момент ръководещите партии, допълват от организацията.

Данните са от самостоятелната изследователска стратегия на социологическата организация „ Мяра “. Изследването е извършено „ лице в лице “ с таблети сред 31 юли и 8 август 2025 година измежду 801 пълнолетни български жители.

В сезона на пожарите 63% от пълнолетните българи заявяват позитивно отношение към работата на пожарната. 21,2 на 100 са на противоположната позиция. Останалите близо 16% се двоумят. Това е осезаемо позитивна картина на кардинално доверие към огнеборците у нас.

Помолени в пробен знак да дефинират позицията си по отношение на два вероятни прочита на обстановката у нас обаче множеството пълнолетни българи остават кардинално сериозни към институциите, виновни за превъзмогване на пожарите.

„ Институциите в България по-скоро вършат оптимално вероятното, макар че обстановката очевидно е сложна “, избират 31,9% от запитаните. 57,3 на 100 обаче избират другия извод: „ Ситуацията очевидно е сложна, само че и институциите в България не вършат оптимално вероятното “. Малко над една десета не могат да преценяват.

Близо 90% от запитаните от лист с до три съществени фактора за обстановката с пожарите избират като главен човешката немарливост, 84,6 на 100 показват като фактор умишлените палежи. Самата природа, да вземем за пример горещини, ветрове и така нататък, са посочени от 68,3%, а 45,5 на 100 показват като фактор незадоволителната грижа от страна на отрасловите институции. Така, наред с взискателността си към институциите, обществото демонстрира дори в още по-голяма степен по-скоро самокритична реакция, демонстрира анализът на данните от изследването.

Според социолозите, на кардинално и човешко равнище, пожарникарите извикват естествено утвърждение, обичаен обаче остава скептицизмът към представянето като цяло на отрасловите управляващи, а като че най-осезаемото в сезона на пожарите е кардинално публично самообвинение. Доверието в пожарникарската работа е високо, взискателността към институциите също е висока, само че за българите не техните недостатъци са били решаващи за тежката обстановка с пожарите. Решаваща очевидно е била нашата небрежност или преднамереност като членове на обществото, пишат още от „ Мяра “.

От организацията са попитали и какво е отношението на интервюираните към няколко европейски страни – Германия, Англия и Франция, Русия, Украйна, Съединени американски щати, Европейския съюз (ЕС) като цяло, както и към НАТО на фона на срещите на президента Доналд Тръмп с сътрудниците му Владимир Путин и Володимир Зеленски, както и с европейските водачи, които придружиха украинския президент във Вашингтон.

Тези срещи идват на фона на обичайно българско почитание по-скоро към европейските сили и нерешително отношение към Русия и Съединени американски щати, сочи анализът на социолозите. Този от дълго време следен инстинкт на българите прави по този начин, че 64,9% от българите имат позитивно отношение към Европейски Съюз,  отрицателно –  21,3 на 100, а близо 14% не знаят. Спрямо Германия обстановката е сходна  - позитивно отношение у 61,2% против 25,2 на 100, а 13,6% нямат мнение. Франция е с 54,1% позитивни оценки и 28,9 на 100 негативни, като не знаят по какъв начин да отговорят 17%.

Дори Англия, която напусна съюза, печели по-скоро позитивно отношение – с 51,3% положителни оценки, 31,2 на 100 отрицателни и 17,5% без мнение. НАТО има 38,7% позитивно отношение и 41,9 на 100 негативно, като близо 20% са дали отговор с „ не знам “. Към Съединени американски щати позитивно отношение имат 32,5% против 49,6 на 100 негативно, а 17,9 на 100 нямат мнение. При Русия отношението е 31,2% „ за “ против 49,7 на 100 „ срещу “ и 19,1%, „ не знам “. Самата Украйна има позитивно отношение измежду 24,7% от българите, негативно – измежду 55,1 на 100 и 20,2% нямат мнение по тематиката.

" Видимо е, че българският усет остава при систематизирания облик на Европа, която даже в неразбираема позиция е в действителност най-близка. „ Съпътстваща жертва “ на интернационалните битки в българското всеобщо схващане остава самата Украйна, която има относително ниско позитивно отношение и е покрай равнищата на отношението към Русия – които от своя страна спаднаха след началото на съветската инвазия. Текущият облик на Съединени американски щати също очевидно по-скоро поляризира мненията у нас. Разбира се, колкото по-далечна е една страна, толкоз по-трудна е благосклонността към нея ", допълват от социологическата организация.