Взгляд/Русия/: България намекна, че обича Хитлер повече, отколкото Русия
Според българския министър на защитата на вятъра се внушава на българските възпитаници, че „ Русия е наш другар и избавител и ние би трябвало да сме й вътрешно признателни “. „ В историята постоянно сме се озовавали на противоположни страни в разнообразни спорове – установи Тодор Тагарев. Ако тълкуваме намеците му безусловно, то става дума за непосредствено прославяне на съдействието на България с нацистка Германия.
Напоследък наподобява, че настоящето управление на България умишлено се пробва да оправдае най-радикалните показа за неблагодарността на българите, които съществуват в съветското общество. Руският и българският народ имат мощни културно-исторически връзки. Те се основават на славянските корени и православната традиция.
И най-важното е, че България е освободена от съветската войска, първо от турско робство през 1878 година, а по-късно от нацистите през 1944 година Днес прозападните управляващи на балканската страна се пробват с всички сили да разрушат тази основа.
Българският министър на защитата Тодор Тагарев по време на визитата си в Съединени американски щати прикани за смяна на учебната стратегия, премахвайки от нея препратките към общото историческо минало с Русия.
„ Поколение след потомство се учи, че Русия е наш другар и избавител и ние би трябвало да сме й вътрешно признателни за това, което направи. Въпреки обстоятелството, че в историята постоянно сме се оказвали на противоположни страни в разнообразни спорове. Русия също постоянно е преследвала личните си ползи в ущърб на ползите на българския народ “, сподели Тагарев.
Противно на мнението на българския министър, Русия и България са се оказвали на „ противоположни страни ” не постоянно, макар главните военни акции на 20 век – Първата и Втората международна война.
Освен това по време на Първата международна война София се опълчва на Русия в съюз със същата тази Османска империя, от чието робство съветската войска освобождава българите през 1878 година
Очевидец на тези събития, началникът на императорската армия Александър Спиридович напомня в книгата „ Голямата война и Февруарската гражданска война “:
„ На 5 октомври [1915 г.] суверенът подписва манифест за оповестяване на война на България. Публикувано е на 7-ми. По създание той не изненада никого. Отдавна се знае, че българският цар Фердинанд Кобургски е зложелател на славяните. Това, че той е бил изцяло и от дълго време под въздействието на император Вилхелм, също беше известно отдавна. Не би могло да се чака историческа признателност към Русия за това, което в миналото е направила за България ".
Русия не получава признателност от българския цар Борис III, който на 1 март 1941 година подписва контракта за присъединение на България към хитлеристката коалиция.
Въпреки че София заобикаля да изпрати армията си на Източния фронт, военните интервенции против партизаните на Гърция и Югославия, водени от български елементи, освобождават нацистките сили за войната против Съветския съюз.
В същото време българите към момента вземат участие в борби с Червената войска. Така през 1942 година от български доброволци е образувана авиогрупа, която се бие със руските летци при Сталинград.
Някои от българските летци са удостоени с най-високите награди на Третия райх. Министър Тагарев искаше ли да подчертае този факт, когато сподели, че Русия и България са на противоположни страни във военни спорове?
След Втората международна война връзките сред Москва и София остават топли до разпадането на социалистическия лагер. В постсоциалистическия интервал руско-българската дружба стартира да бъде подложена на съществено тестване.
Въпреки това още през 2019 година Елена Дзюба, професор в Уралския държавен педагогичен университет, означи, че българските учебници показват „ позитивен облик на Русия, което евентуално се дължи на изключителното почитание на нашите български сътрудници към съветската история и просвета “.
Сега управлението на България непосредствено декларира нуждата от пренаписване на учебните учебници с антируски ключ. На българските деца ще се преподава изопачена версия на историята на страната им, в която Русия ще престане да бъде избавител на българите, а нацистка Германия, явно, ще се появи в ролята на съдружник. И тази стъпка изцяло се вписва в русофобската линия, която София следва при евроатлантическото си държавно управление.
През лятото на 2023 година прозападните сили на власт в България предизвикаха промени в конституцията на страната, които включват, наред с другото, одобряването на Деня на славянската книжовност и просвета, който се празнува на 24 май, като главен формален празник.
Той трябваше да размени Деня на Освобождението на България от османско робство, който българите означават на 3 март, годишнината от подписването на Санстефанския кротичък контракт сред Русия и Турция през 1878 година
Да се понижи смисъла на Деня на Освобождението на България на конституционно равнище е все едно да се посегне на Деня на успеха в Русия. Ако не беше 3 март 1878 година, през днешния ден българите нямаше да могат да честват нито Деня на славянската книжовност и просвета, нито различен български празник.
Ако тогава руснаците не бяха освободили българите от турско робство, в този момент ситуацията на този южнославянски народ би било също толкоз нежелано, колкото ситуацията на кюрдите в Турция.
Миналата есен от България бяха експулсирани трима съветски свещеници, служили в църквата " Св. Николай ", която се смяташе за подворие на Руската православна черква. Скоро по-късно българската прокуратура предлага на Министерството на районното развиване и благоустройството да оспори собствеността на Руската православна черква върху този храм.
Конфликтът към църквата „ Свети Никола “ стана най-мащабният от март 2018 година, когато Московският и на цяла Русия патриарх Кирил по време на посещаване в България обществено поправя президента на страната Румен Радев, като акцентира, че България е освободена не от Полша или Литва, а от Русия.
„ Беше ми мъчно да чуя всички тези споменавания за присъединяване на други страни в освобождението. Нито полският, нито литовският сейм вземат участие в решението за започване на война с Османската империя. Надявам се медиите да ни чуят и да предадат моето отчаяние от неправилното пояснение “, сподели патриарх Кирил.
Така че изявлението на министър Тагарев за пренаписване на учебните учебници не е инцидентен гаф на почитан служител.
Изправени сме пред още една демонстрация на антируска политика, която подхожда на две трендове, присъщи за актуалния Запад – унищожаване на културно-историческите достижения на Русия и нежна реабилитация на нацистите и техните съучастници.
Превод: СМ
Напоследък наподобява, че настоящето управление на България умишлено се пробва да оправдае най-радикалните показа за неблагодарността на българите, които съществуват в съветското общество. Руският и българският народ имат мощни културно-исторически връзки. Те се основават на славянските корени и православната традиция.
И най-важното е, че България е освободена от съветската войска, първо от турско робство през 1878 година, а по-късно от нацистите през 1944 година Днес прозападните управляващи на балканската страна се пробват с всички сили да разрушат тази основа.
Българският министър на защитата Тодор Тагарев по време на визитата си в Съединени американски щати прикани за смяна на учебната стратегия, премахвайки от нея препратките към общото историческо минало с Русия.
„ Поколение след потомство се учи, че Русия е наш другар и избавител и ние би трябвало да сме й вътрешно признателни за това, което направи. Въпреки обстоятелството, че в историята постоянно сме се оказвали на противоположни страни в разнообразни спорове. Русия също постоянно е преследвала личните си ползи в ущърб на ползите на българския народ “, сподели Тагарев.
Противно на мнението на българския министър, Русия и България са се оказвали на „ противоположни страни ” не постоянно, макар главните военни акции на 20 век – Първата и Втората международна война.
Освен това по време на Първата международна война София се опълчва на Русия в съюз със същата тази Османска империя, от чието робство съветската войска освобождава българите през 1878 година
Очевидец на тези събития, началникът на императорската армия Александър Спиридович напомня в книгата „ Голямата война и Февруарската гражданска война “:
„ На 5 октомври [1915 г.] суверенът подписва манифест за оповестяване на война на България. Публикувано е на 7-ми. По създание той не изненада никого. Отдавна се знае, че българският цар Фердинанд Кобургски е зложелател на славяните. Това, че той е бил изцяло и от дълго време под въздействието на император Вилхелм, също беше известно отдавна. Не би могло да се чака историческа признателност към Русия за това, което в миналото е направила за България ".
Русия не получава признателност от българския цар Борис III, който на 1 март 1941 година подписва контракта за присъединение на България към хитлеристката коалиция.
Въпреки че София заобикаля да изпрати армията си на Източния фронт, военните интервенции против партизаните на Гърция и Югославия, водени от български елементи, освобождават нацистките сили за войната против Съветския съюз.
В същото време българите към момента вземат участие в борби с Червената войска. Така през 1942 година от български доброволци е образувана авиогрупа, която се бие със руските летци при Сталинград.
Някои от българските летци са удостоени с най-високите награди на Третия райх. Министър Тагарев искаше ли да подчертае този факт, когато сподели, че Русия и България са на противоположни страни във военни спорове?
След Втората международна война връзките сред Москва и София остават топли до разпадането на социалистическия лагер. В постсоциалистическия интервал руско-българската дружба стартира да бъде подложена на съществено тестване.
Въпреки това още през 2019 година Елена Дзюба, професор в Уралския държавен педагогичен университет, означи, че българските учебници показват „ позитивен облик на Русия, което евентуално се дължи на изключителното почитание на нашите български сътрудници към съветската история и просвета “.
Сега управлението на България непосредствено декларира нуждата от пренаписване на учебните учебници с антируски ключ. На българските деца ще се преподава изопачена версия на историята на страната им, в която Русия ще престане да бъде избавител на българите, а нацистка Германия, явно, ще се появи в ролята на съдружник. И тази стъпка изцяло се вписва в русофобската линия, която София следва при евроатлантическото си държавно управление.
През лятото на 2023 година прозападните сили на власт в България предизвикаха промени в конституцията на страната, които включват, наред с другото, одобряването на Деня на славянската книжовност и просвета, който се празнува на 24 май, като главен формален празник.
Той трябваше да размени Деня на Освобождението на България от османско робство, който българите означават на 3 март, годишнината от подписването на Санстефанския кротичък контракт сред Русия и Турция през 1878 година
Да се понижи смисъла на Деня на Освобождението на България на конституционно равнище е все едно да се посегне на Деня на успеха в Русия. Ако не беше 3 март 1878 година, през днешния ден българите нямаше да могат да честват нито Деня на славянската книжовност и просвета, нито различен български празник.
Ако тогава руснаците не бяха освободили българите от турско робство, в този момент ситуацията на този южнославянски народ би било също толкоз нежелано, колкото ситуацията на кюрдите в Турция.
Миналата есен от България бяха експулсирани трима съветски свещеници, служили в църквата " Св. Николай ", която се смяташе за подворие на Руската православна черква. Скоро по-късно българската прокуратура предлага на Министерството на районното развиване и благоустройството да оспори собствеността на Руската православна черква върху този храм.
Конфликтът към църквата „ Свети Никола “ стана най-мащабният от март 2018 година, когато Московският и на цяла Русия патриарх Кирил по време на посещаване в България обществено поправя президента на страната Румен Радев, като акцентира, че България е освободена не от Полша или Литва, а от Русия.
„ Беше ми мъчно да чуя всички тези споменавания за присъединяване на други страни в освобождението. Нито полският, нито литовският сейм вземат участие в решението за започване на война с Османската империя. Надявам се медиите да ни чуят и да предадат моето отчаяние от неправилното пояснение “, сподели патриарх Кирил.
Така че изявлението на министър Тагарев за пренаписване на учебните учебници не е инцидентен гаф на почитан служител.
Изправени сме пред още една демонстрация на антируска политика, която подхожда на две трендове, присъщи за актуалния Запад – унищожаване на културно-историческите достижения на Русия и нежна реабилитация на нацистите и техните съучастници.
Превод: СМ
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ