БХК: Състоянието на човешките права в България се влоши през 2018 г.
Според Българския хелзинкски комитет положението на правата на индивида в България се е влошило през 2018 година Като най-проблемни области организацията отбелязва насилието против дами, безконтролното подслушване и тайното следене на жители, нечовешките условия в центровете за психологична грижа и правата на ЛГБТИ хората.
Според годишния им разбор за 2018 година в страната се следи невиждано невисок институционален потенциал за работа по възстановяване положението на правата на индивида, целеустремено развиване на политическия дискурс в националистическа и ксенофобска агитация, и липса на съответен отпор от страна на правосъдната власт на противоречащите на правилата на правовата страна дейности от страна на институции, организации и обособени персони.
По думите на БХК това е разумно развиване на наклонността, образувана през предходните две години с включването на националистически обединения в ръководството на страната и повсеместен завой в посока отказване на базисни човешки права от представителите на водещите политически обединения.
Според тях с помощта на уговорката на България като ръководител на Съвета на Европейския съюз през първата половина на 2018 година, в този интервал не са били реализирани съществени отрицателни промени в законодателството. През втората половина на годината обаче те означават редица отрицателни трендове.
Сред сферите, в които избрани права бяха интензивно лимитирани или уязвени през 2018 година от законодателната и/или правосъдната процедура, са насилието против дами, безконтролното подслушване и тайното следене на жители, както и правата на ЛГБТИ хората. Международни институции осъдиха остро положението на институциите за хора с психологични разстройства; страната ни за следващ път получи предизвестие поради влошаващото се положение на правата на малцинствата.
Ето и главните акценти от отчета:
Независимост на правосъдната власт
Годината стартира и приключи със законодателна активност по Закона за противопоставяне на корупцията и за лишаване на нелегално добитото имущество (ЗПКОНПИ), който на процедура сътвори безотчетен орган с права да проверява хора с необятен кръг повдигнати обвинявания, без задължението това следствие да бъде обвързано с доказване на виновност. Законово изменение в Закона за ДАНС сътвори опция за безотговорно скрито следене на жители и организации. Поредица от противоречиви кадрови решения пък трансформира Бюрото за надзор на СРС във фасадна институция, от която на процедура не се чака да пази правата на жителите, а да работи в услуга на репресивния уред.
Свобода на медиите
Годината беше белязана от поредност обществени опити за заплашване на публицисти от национални медии и директна разпра с техни сътрудници от по-малки издания от страна на представители на институции и политически партии. На този декор през ноември съвсем без диспути беше признат Закона за наложителното складиране на печатни и други творби и за оповестяване на разпространителите и доставчиците на медийни услуги, станал прочут като " медийния закон на Пеевски ", а при започване на 2019 година Народното събрание одобри поправките в Закона за отбрана на персоналните данни. И двата нормативни акта основават свръхрегулация и опция за ограничение на свободното разпространяване на информация и целеустремено гонене.
Права на жените
През юли 2018 година българският Конституционен съд сътвори казус с решението си да разгласи Конвенцията на Съвета на Европа за предварителна защита и битка с насилието над дами и домашното принуждение (т.нар. Истанбулска конвенция) за противоконституционна, и с това да затрудни доста битката с насилието против дами и домашното принуждение. През годината беше регистриран и нараснал брой убийства на дами, които могат да бъдат класифицирани като фемицид. В същото време препоръчаните в края на годината промени в Наказателния кодекс за възстановяване на отбраната от домашно принуждение са непълни и не се чака да изпълнят поставените цели. Жените остават предпочитано наранени от неравенства в заплащането, обществено изключване, стеснен достъп на здравно неосигурените до опазване на здравето и съвсем напълно пострадали от проблеми като трафика на хора и ранните бракове.
Права на хората с психологични разстройства
Тежките условия за лекуване, рехабилитация и обществена поддръжка на хората с психологични разстройства привлякоха вниманието на Комитета на Организация на обединените нации за правата на хората с увреждания, Комитета на Съвета на Европа за попречване на изтезанията, Агенцията на Европейски Съюз за съществени права, както и Европейската психиатрична асоциация. Бяха установени маргинализация на страдащите от психологични разстройства, нечовешки битови условия и практики в домовете за възрастни и деца, липса на услуги в общността, липса на задоволително леглова база, финансиране и експерти. Като позитив се отбелязва приемането на тактиката за деинституционализация, със забележката, че даденият до 2034 година период е недопустимо дълъг.
Права на децата в институции
Всяко трето дете в институция е под тригодишна възраст, а всяко второ ново настаняване в дом и през 2018 година е на новородено бебе. Социалното изключване на децата с тежки и с голям брой увреждания продължава и в новите услуги, като към 8 000 деца с увреждания въобще не посещават учебно заведение. Не се трансформират равнищата на детска смъртност в домовете за деца, като през 2018 година смъртните случаи са 43. Позитивна стъпка е импортираният в Народното събрание в края на 2018 година, законопроект за обществени услуги. За първи път са заложени периоди за закриване на институциите за деца до 2021 година, а до 2035 година – на всички домове за лица с увреждания.
Права на ЛГБТИ хората
През годината положението на правата на ЛГБТИ хората в България се утежни. Една от задачите на огромната акция срещу Истанбулската спогодба бе изключването на отбраната както от домашно принуждение, по този начин и от учредено на пола принуждение, която ратификацията на конвенцията би дала на нехетеросексуалните и трансджендър дамите и мъжете. Страничен и непредвиден резултат на това бе и произнасянето на Конституционния съд, че възможен предстоящ закон, въвеждащ процедура за смяна на пола в персоналните документи на трансджендър лица, би бил противоконституционен – извод, който няма опора в Конституцията.
Свобода на съвестта и религията
През 2018 година свободата на съвестта и религията бяха съществено застрашени от импортираните законопроекти за изменение и допълнение на Закона за вероизповеданията, които предвиждаха рестриктивни и дискриминационни уредби във връзка с финансирането и опцията за свободно проповядване. В края на годината - след напън на редица локални и интернационалните организации, рестриктивните промени не бяха признати. През годината бяха осъществени похищения против молитвени домове и гробища на няколко вероизповедания. Речта на ненавист, ориентирана против избрани религиозни общности, продължи да се популяризира безнаказано.
Свобода на сдружаване
Влошаване беше маркирано и във връзка с свободата на сдружаване в България. Основната причина за това бе хаосът и неналичието на потенциал в Агенцията по вписванията да ползва новите условия на Закона за юридическите лица с нестопанска цел, които доведоха до възпрепятстване на активността на някои организации. Бяха взети голословни дискриминационни решения при регистрацията на няколко сдружения на македонците в България.
Принудителни евикции
И през 2018 година не бяха подхванати институционални ограничения за въвеждане и използване на правилото за пропорция при унищожаване на противозаконни жилища, които съставляват единствен дом за жителите си. Случаи на срутване на единствени жилища, без да е обезпечен различен заслон на фамилиите, имаше в Арман махала в гр. Пловдив, кв. Орландовци в гр. София и други
Условия в местата за отнемане от независимост
През 2018 година материалните условия в местата за отнемане от независимост се усъвършенстваха, след общо понижаване броя на пандизчиите и реализирането на планувани поправки. В арестите обаче те продължиха да бъдат в доста случаи безчовечен и унизителни. Въведените през 2017 година превантивно и обезщетително средство за отбрана против мъчение, нечовешко и унизително третиране, демонстрираха съществени проблеми при своето действие.
Бежанци, търсещи протекция в страната
През 2018 година броят на лицата, търсещи интернационална протекция, продължи да понижава. Данните сочат за 5% понижение по отношение на 2017 година, както и за ниско общо равнище на миграционен напън. Отблъскването, упражняването на физическо принуждение, грабежите и унизителните практики по отношение на влизащи в страната мигранти продължиха да са необятно прилагани, най-много по границата с Турция. Остават и доста от проблемите, свързани и с достъпа до процедура, задържането и интеграцията на приетите бежанци. Най-същественото усъвършенстване в провеждането на бежанската процедура през 2018 година бе в обезпечаването на правна помощ на административна фаза по отношение на уязвимите лица.
Представяне на отчета на БХК
Според годишния им разбор за 2018 година в страната се следи невиждано невисок институционален потенциал за работа по възстановяване положението на правата на индивида, целеустремено развиване на политическия дискурс в националистическа и ксенофобска агитация, и липса на съответен отпор от страна на правосъдната власт на противоречащите на правилата на правовата страна дейности от страна на институции, организации и обособени персони.
По думите на БХК това е разумно развиване на наклонността, образувана през предходните две години с включването на националистически обединения в ръководството на страната и повсеместен завой в посока отказване на базисни човешки права от представителите на водещите политически обединения.
Според тях с помощта на уговорката на България като ръководител на Съвета на Европейския съюз през първата половина на 2018 година, в този интервал не са били реализирани съществени отрицателни промени в законодателството. През втората половина на годината обаче те означават редица отрицателни трендове.
Сред сферите, в които избрани права бяха интензивно лимитирани или уязвени през 2018 година от законодателната и/или правосъдната процедура, са насилието против дами, безконтролното подслушване и тайното следене на жители, както и правата на ЛГБТИ хората. Международни институции осъдиха остро положението на институциите за хора с психологични разстройства; страната ни за следващ път получи предизвестие поради влошаващото се положение на правата на малцинствата.
Ето и главните акценти от отчета:
Независимост на правосъдната власт
Годината стартира и приключи със законодателна активност по Закона за противопоставяне на корупцията и за лишаване на нелегално добитото имущество (ЗПКОНПИ), който на процедура сътвори безотчетен орган с права да проверява хора с необятен кръг повдигнати обвинявания, без задължението това следствие да бъде обвързано с доказване на виновност. Законово изменение в Закона за ДАНС сътвори опция за безотговорно скрито следене на жители и организации. Поредица от противоречиви кадрови решения пък трансформира Бюрото за надзор на СРС във фасадна институция, от която на процедура не се чака да пази правата на жителите, а да работи в услуга на репресивния уред.
Свобода на медиите
Годината беше белязана от поредност обществени опити за заплашване на публицисти от национални медии и директна разпра с техни сътрудници от по-малки издания от страна на представители на институции и политически партии. На този декор през ноември съвсем без диспути беше признат Закона за наложителното складиране на печатни и други творби и за оповестяване на разпространителите и доставчиците на медийни услуги, станал прочут като " медийния закон на Пеевски ", а при започване на 2019 година Народното събрание одобри поправките в Закона за отбрана на персоналните данни. И двата нормативни акта основават свръхрегулация и опция за ограничение на свободното разпространяване на информация и целеустремено гонене.
Права на жените
През юли 2018 година българският Конституционен съд сътвори казус с решението си да разгласи Конвенцията на Съвета на Европа за предварителна защита и битка с насилието над дами и домашното принуждение (т.нар. Истанбулска конвенция) за противоконституционна, и с това да затрудни доста битката с насилието против дами и домашното принуждение. През годината беше регистриран и нараснал брой убийства на дами, които могат да бъдат класифицирани като фемицид. В същото време препоръчаните в края на годината промени в Наказателния кодекс за възстановяване на отбраната от домашно принуждение са непълни и не се чака да изпълнят поставените цели. Жените остават предпочитано наранени от неравенства в заплащането, обществено изключване, стеснен достъп на здравно неосигурените до опазване на здравето и съвсем напълно пострадали от проблеми като трафика на хора и ранните бракове.
Права на хората с психологични разстройства
Тежките условия за лекуване, рехабилитация и обществена поддръжка на хората с психологични разстройства привлякоха вниманието на Комитета на Организация на обединените нации за правата на хората с увреждания, Комитета на Съвета на Европа за попречване на изтезанията, Агенцията на Европейски Съюз за съществени права, както и Европейската психиатрична асоциация. Бяха установени маргинализация на страдащите от психологични разстройства, нечовешки битови условия и практики в домовете за възрастни и деца, липса на услуги в общността, липса на задоволително леглова база, финансиране и експерти. Като позитив се отбелязва приемането на тактиката за деинституционализация, със забележката, че даденият до 2034 година период е недопустимо дълъг.
Права на децата в институции
Всяко трето дете в институция е под тригодишна възраст, а всяко второ ново настаняване в дом и през 2018 година е на новородено бебе. Социалното изключване на децата с тежки и с голям брой увреждания продължава и в новите услуги, като към 8 000 деца с увреждания въобще не посещават учебно заведение. Не се трансформират равнищата на детска смъртност в домовете за деца, като през 2018 година смъртните случаи са 43. Позитивна стъпка е импортираният в Народното събрание в края на 2018 година, законопроект за обществени услуги. За първи път са заложени периоди за закриване на институциите за деца до 2021 година, а до 2035 година – на всички домове за лица с увреждания.
Права на ЛГБТИ хората
През годината положението на правата на ЛГБТИ хората в България се утежни. Една от задачите на огромната акция срещу Истанбулската спогодба бе изключването на отбраната както от домашно принуждение, по този начин и от учредено на пола принуждение, която ратификацията на конвенцията би дала на нехетеросексуалните и трансджендър дамите и мъжете. Страничен и непредвиден резултат на това бе и произнасянето на Конституционния съд, че възможен предстоящ закон, въвеждащ процедура за смяна на пола в персоналните документи на трансджендър лица, би бил противоконституционен – извод, който няма опора в Конституцията.
Свобода на съвестта и религията
През 2018 година свободата на съвестта и религията бяха съществено застрашени от импортираните законопроекти за изменение и допълнение на Закона за вероизповеданията, които предвиждаха рестриктивни и дискриминационни уредби във връзка с финансирането и опцията за свободно проповядване. В края на годината - след напън на редица локални и интернационалните организации, рестриктивните промени не бяха признати. През годината бяха осъществени похищения против молитвени домове и гробища на няколко вероизповедания. Речта на ненавист, ориентирана против избрани религиозни общности, продължи да се популяризира безнаказано.
Свобода на сдружаване
Влошаване беше маркирано и във връзка с свободата на сдружаване в България. Основната причина за това бе хаосът и неналичието на потенциал в Агенцията по вписванията да ползва новите условия на Закона за юридическите лица с нестопанска цел, които доведоха до възпрепятстване на активността на някои организации. Бяха взети голословни дискриминационни решения при регистрацията на няколко сдружения на македонците в България.
Принудителни евикции
И през 2018 година не бяха подхванати институционални ограничения за въвеждане и използване на правилото за пропорция при унищожаване на противозаконни жилища, които съставляват единствен дом за жителите си. Случаи на срутване на единствени жилища, без да е обезпечен различен заслон на фамилиите, имаше в Арман махала в гр. Пловдив, кв. Орландовци в гр. София и други
Условия в местата за отнемане от независимост
През 2018 година материалните условия в местата за отнемане от независимост се усъвършенстваха, след общо понижаване броя на пандизчиите и реализирането на планувани поправки. В арестите обаче те продължиха да бъдат в доста случаи безчовечен и унизителни. Въведените през 2017 година превантивно и обезщетително средство за отбрана против мъчение, нечовешко и унизително третиране, демонстрираха съществени проблеми при своето действие.
Бежанци, търсещи протекция в страната
През 2018 година броят на лицата, търсещи интернационална протекция, продължи да понижава. Данните сочат за 5% понижение по отношение на 2017 година, както и за ниско общо равнище на миграционен напън. Отблъскването, упражняването на физическо принуждение, грабежите и унизителните практики по отношение на влизащи в страната мигранти продължиха да са необятно прилагани, най-много по границата с Турция. Остават и доста от проблемите, свързани и с достъпа до процедура, задържането и интеграцията на приетите бежанци. Най-същественото усъвършенстване в провеждането на бежанската процедура през 2018 година бе в обезпечаването на правна помощ на административна фаза по отношение на уязвимите лица.
Представяне на отчета на БХК
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ